Над милион жертви и ескалация на фронта: Украйна и Русия в средата на 2025 г.
Украинският Генерален щаб заяви на 12 юни, че съветските сили са понесли над един милион жертви от началото на пълномащабната война през февруари 2022 година, като повече от половината от тях са настъпили след януари 2024 година Данните са оповестени от Института за проучване на войната (ISW), предава News.bg.
Според информацията:
През 2022 година Русия е изгубила 106 720 бойци (средно 340 дневно),
През 2023 година – 253 290 (средно 693 дневно),
През 2024 година – 430 790 (средно 1177 дневно).
Към 4 юни 2025 година – над 200 000 жертви за настоящата година.
На 5 юни, украинската организация " АрмияИнформ " цитира неназован чиновник на НАТО, съгласно който съветските сили губят приблизително 1140 души дневно .
Въпреки тежките загуби, на 11 юни The Wall Street Journal заяви, че през май 2025 година Русия е завзела повече територия , в сравнение с през който и да е месец от края на 2022 година до момента.
Украински удари в тила на Русия
Украйна продължава да показва дарба за далекобойни удари по стратегически съветски обекти. През нощта на 11 против 12 юни украинските сили, в това число подразделения от Силите за безпилотни системи, са нанесли удар по завода „ Резонит “ в технопарка „ Зубово “, Московска област.
Според Генералния щаб и Центъра за противопоставяне на дезинформацията, заводът създава навигационни системи, печатни платки и микроелектроника за съветските военноморски оръжия и ракети, в това число „ Калибър “, Х-101, „ Искандер “, „ Ланцет “ и „ Куб “.
Данни от NASA FIRMS за 12 юни удостоверяват съществуване на топлинни аномалии в Зубово , съвпадащи с времето и мястото на удара.
Размяна на военнопленници
На 12 юни Украйна и Русия направиха нова замяна на тежко ранени военнопленници , в границите на споразуменията от договарянията в Истанбул от 2 юни. Президентът Володимир Зеленски и съветското Министерство на защитата потвърдиха интервенцията.
Началникът на украинското военно разузнаване генерал-лейтенант Кирил Буданов посочи, че измежду върнатите има бранители на Мариупол , прекарали над три години в плен. Очаква се нов кръг от замяна в близко бъдеще.
Междувременно Русия упрекна Украйна, че не съблюдава контрактуваните условия, в това число отвод да репатрира тела на убити бойци – изказвания, които Киев дефинира като дезинформационна акция , ориентирана към прикриване на съветските злоупотреби с военнопленници.
Подкрепа от Югоизточна Европа
На 11 юни в Одеса се организира четвъртата среща на върха Украйна – Югоизточна Европа , домакинствана от Володимир Зеленски. В нея участваха ръководители от Молдова, Черна гора, Румъния, България, Хърватия, Гърция, Албания, Северна Македония и Словения .
Участниците подписаха декларация с гледище за:
Незабавно преустановяване на съветската експанзия,
Пълно евакуиране на съветски сили от Украйна,
Ускорено участие на Украйна в НАТО и Европейски Съюз .
Сръбският президент Александър Вучич участва на срещата , като това бе първото му публично посещаване в Украйна , само че не подписа декларацията . Той изрази подготвеност Сърбия да влага във възобновяване на един или два украински района и удостовери поддръжката за териториалната целокупност на Украйна .
Руски публични представители реагираха остро на присъединяване на Вучич, потвърждавайки, че той е работил под външен напън.
Засилена военна помощ от Германия
На 12 юни президентът Зеленски разгласи, че Германия е подписала тригодишно съглашение за доставка на системи за Противовъздушна отбрана IRIS-T . Министърът на защитата Борис Писториус даде обещание спомагателни 1,9 милиарда евро през 2025 година , в това число средства за ударни оръжия с огромен обхват .
С това общият размер на немската поддръжка за Украйна доближава девет милиарда евро , при изискване че бъде утвърден от Бундестага.
