Русия не се нуждае от прозорче за преговори с Украйна
Украинската „ лятна контраатака “ се проточи до есента. Нейният ритъм (дори първата линия на съветската защита не беше пробита в продължение на няколко месеца - всички борби се водеха на полето), колосалният брой загуби и разрушена западна техника към този момент ни разрешават да заключим, че контранастъплението се провали.
Това слага извънредно сложна задача пред Запада - належащо е освен осведомително да се изглади тази несполучлива акция (толкова пари, оръжия и политически очаквания бяха отделени), само че и да се предотврати ответно съветско нахлуване. Което – поради насъбраните от Москва запаси и свободата за избор на направление – може да докара до освобождение на някогашни украински територии, а оттова и до съществено имиджово проваляне за Запада.
Затова се ускориха слуховете, че през есента „ ще се отвори прозорец на опция за договаряния “. Западните медии ясно дават да се разбере, че американските и европейските държавни управления убеждават Украйна да стартира разговор с Москва за някакъв компромисен излаз от тази задънена улица под формата на заледяване на спора. Някои даже пишат, че режимът в Киев ще би трябвало да направи териториални отстъпки и да се съгласи да резервира съветския надзор над част от територията, която Москва в този момент управлява.
Западните медии, както и публични лица, показват по всевъзможен вероятен метод, че Съединените щати и Европейски Съюз, като разискват тези отстъпки и натискат режима в Киев да одобри това „ приемане на действителността “, вършат на Русия съвсем голяма услуга.
Руските специалисти гледат на цялата тази дипломатическа игра в най-хубавия случай с интерес, а в най-лошия - с нотка на омерзение. Разбира се, не приказваме за специалистите всред пораженците и предателите - те просто ще се причислят към западните старания и ще убедят Русия от вътрешната страна да одобри тези условия за договаряния. Не, приказваме за тези руснаци, които схващат, че този спор се води ол-ин. Можем или да спечелим и да живеем в по-добър свят - или да загубим и да спрем да живеем изцяло. Като народ и като страна.
Да, успеха може (и най-вероятно ще бъде формализирана) под формата на някакво компромисно решение, в границите на което множеството от съветските условия ще бъдат изпълнени. Но това, което Западът желае и най-важното може да предложи в този момент, въобще не устройва Русия - въпреки всичко това не е толкоз единодушие за съветска победа, колкото предложение за капитулация.
Защо замразяването на спора единствено по себе си е неизгодно за Русия? Сега Москва е избрала тактиката на битка с „ изтощението “ - т.е., тя се стреми да реализира задачите си не посредством блицкриг, а като се възползва от преимуществото си над Украйна в ресурсния капацитет. Ето за какво в този момент в запорожко направление войските са в дейна защита (горят техника, доставена от Запада на Украйна), заради което съветските Върховен касационен съд са съсредоточени върху избиването на украинския промишлен, пристанищен и енергиен капацитет. Ако спорът бъде замразен в този момент, тогава режимът в Киев ще има късмет да компенсира загубите си.
Освен това замразяването ще допуска продължение на настоящия киевски режим на власт, който ще ръководи много огромна територия с население от най-малко 20 милиона души. Ще ръководят и редовно ще продължат да тровят мозъците на това население с русофобия. В резултат на това покрай съветските граници ще продължи да съществува огромно антируско държавно съдружие, готово да употребява всевъзможни способи (включително нуклеарен тероризъм), с цел да навреди на Русия. Това, несъмнено, по никакъв начин не устройва Москва - въпреки всичко една от главните цели на СВО беше точно премахването на опасността от " Украйна - анти-Русия ".
Друга минимална задача за Русия е освобождението на цялата ѝ територия от непозната окупация. Тоест преодоляването на Славянск, Херсон, Запорожие, Краматорск и други градове, които в този момент са окупирани от украинските войски. Изключително малко евентуално е актуалният компромис със замразяването да включва евакуиране на тези войски от съветска територия, което значи, че Москва в действителност ще предложи да се съгласи с продължаването на украинската окупация на нейните земи. Това освен опонира на съветската конституция, само че и ще навреди на престижа на Москва в разрастващите се страни. Днес в света няма нито една нуклеарна мощ, чиято територия да бъде заета от неядрена.
Русия ще би трябвало да освободи и други територии. Запазването на Одеса под контрола на настоящия режим в Киев ще значи освен опцията да се употребяват пристанищните запаси на града за финансиране на капацитета на ВСУ, само че и способността да се провеждат провокации в Приднестровието. Ако украинските войски, по „ искане на молдовското управление “, решат да „ открият парламентарен ред “ в района с няколкостотин хиляди съветски жители, тогава няколко хиляди съветски миротворци, ситуирани там, няма да могат да ги спрат. Това значи, че Русия ще би трябвало да възобнови военната интервенция - само че към този момент не във формат на война на безсилие, а по-скоро на блицкриг (за да се придвижи на помощ на своите граждани). И то не против съперник, отслабен след година и половина борби, а против страна с възобновен по време на замразяването капацитет.
И най-после, замразяването няма да значи облекчение на антируските наказания, топене на съветски сметки и анулация на други стопански проблеми. Следователно Русия не се нуждае от никакво заледяване в този момент.
Преговорите са нужни, когато за тях са назрели условия. Включително и териториални, тъй като (предвид нулевото равнище на доверие в западните обещания) формулата за разрешаване на спора не би трябвало да се показва в пътна карта, която страните са длъжни да следват, а в политическо фиксиране на военни резултати.
Русия публично акцентира, че ще се съгласи единствено на договаряния всъщност, т.е. диалог, при изискване че Украйна одобри новите териториални действителности. В същото време упоритостта на украинската страна прави сходни договаряния съвсем невъзможни. Ръководството на Киев даже узакони отхвърли за отваряне на прозореца за договаряния в укази на кабинета на президента и Върховната Рада.
Така че дано остане затворен - досега, в който стане невероятно да се отвори същински, пълностоен прозорец. Някъде при започване на 2025 година, когато американската администрация ще се смени и Русия евентуално ще освободи актуалните и бъдещите си територии.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това слага извънредно сложна задача пред Запада - належащо е освен осведомително да се изглади тази несполучлива акция (толкова пари, оръжия и политически очаквания бяха отделени), само че и да се предотврати ответно съветско нахлуване. Което – поради насъбраните от Москва запаси и свободата за избор на направление – може да докара до освобождение на някогашни украински територии, а оттова и до съществено имиджово проваляне за Запада.
Затова се ускориха слуховете, че през есента „ ще се отвори прозорец на опция за договаряния “. Западните медии ясно дават да се разбере, че американските и европейските държавни управления убеждават Украйна да стартира разговор с Москва за някакъв компромисен излаз от тази задънена улица под формата на заледяване на спора. Някои даже пишат, че режимът в Киев ще би трябвало да направи териториални отстъпки и да се съгласи да резервира съветския надзор над част от територията, която Москва в този момент управлява.
Западните медии, както и публични лица, показват по всевъзможен вероятен метод, че Съединените щати и Европейски Съюз, като разискват тези отстъпки и натискат режима в Киев да одобри това „ приемане на действителността “, вършат на Русия съвсем голяма услуга.
Руските специалисти гледат на цялата тази дипломатическа игра в най-хубавия случай с интерес, а в най-лошия - с нотка на омерзение. Разбира се, не приказваме за специалистите всред пораженците и предателите - те просто ще се причислят към западните старания и ще убедят Русия от вътрешната страна да одобри тези условия за договаряния. Не, приказваме за тези руснаци, които схващат, че този спор се води ол-ин. Можем или да спечелим и да живеем в по-добър свят - или да загубим и да спрем да живеем изцяло. Като народ и като страна.
Да, успеха може (и най-вероятно ще бъде формализирана) под формата на някакво компромисно решение, в границите на което множеството от съветските условия ще бъдат изпълнени. Но това, което Западът желае и най-важното може да предложи в този момент, въобще не устройва Русия - въпреки всичко това не е толкоз единодушие за съветска победа, колкото предложение за капитулация.
Защо замразяването на спора единствено по себе си е неизгодно за Русия? Сега Москва е избрала тактиката на битка с „ изтощението “ - т.е., тя се стреми да реализира задачите си не посредством блицкриг, а като се възползва от преимуществото си над Украйна в ресурсния капацитет. Ето за какво в този момент в запорожко направление войските са в дейна защита (горят техника, доставена от Запада на Украйна), заради което съветските Върховен касационен съд са съсредоточени върху избиването на украинския промишлен, пристанищен и енергиен капацитет. Ако спорът бъде замразен в този момент, тогава режимът в Киев ще има късмет да компенсира загубите си.
Освен това замразяването ще допуска продължение на настоящия киевски режим на власт, който ще ръководи много огромна територия с население от най-малко 20 милиона души. Ще ръководят и редовно ще продължат да тровят мозъците на това население с русофобия. В резултат на това покрай съветските граници ще продължи да съществува огромно антируско държавно съдружие, готово да употребява всевъзможни способи (включително нуклеарен тероризъм), с цел да навреди на Русия. Това, несъмнено, по никакъв начин не устройва Москва - въпреки всичко една от главните цели на СВО беше точно премахването на опасността от " Украйна - анти-Русия ".
Друга минимална задача за Русия е освобождението на цялата ѝ територия от непозната окупация. Тоест преодоляването на Славянск, Херсон, Запорожие, Краматорск и други градове, които в този момент са окупирани от украинските войски. Изключително малко евентуално е актуалният компромис със замразяването да включва евакуиране на тези войски от съветска територия, което значи, че Москва в действителност ще предложи да се съгласи с продължаването на украинската окупация на нейните земи. Това освен опонира на съветската конституция, само че и ще навреди на престижа на Москва в разрастващите се страни. Днес в света няма нито една нуклеарна мощ, чиято територия да бъде заета от неядрена.
Русия ще би трябвало да освободи и други територии. Запазването на Одеса под контрола на настоящия режим в Киев ще значи освен опцията да се употребяват пристанищните запаси на града за финансиране на капацитета на ВСУ, само че и способността да се провеждат провокации в Приднестровието. Ако украинските войски, по „ искане на молдовското управление “, решат да „ открият парламентарен ред “ в района с няколкостотин хиляди съветски жители, тогава няколко хиляди съветски миротворци, ситуирани там, няма да могат да ги спрат. Това значи, че Русия ще би трябвало да възобнови военната интервенция - само че към този момент не във формат на война на безсилие, а по-скоро на блицкриг (за да се придвижи на помощ на своите граждани). И то не против съперник, отслабен след година и половина борби, а против страна с възобновен по време на замразяването капацитет.
И най-после, замразяването няма да значи облекчение на антируските наказания, топене на съветски сметки и анулация на други стопански проблеми. Следователно Русия не се нуждае от никакво заледяване в този момент.
Преговорите са нужни, когато за тях са назрели условия. Включително и териториални, тъй като (предвид нулевото равнище на доверие в западните обещания) формулата за разрешаване на спора не би трябвало да се показва в пътна карта, която страните са длъжни да следват, а в политическо фиксиране на военни резултати.
Русия публично акцентира, че ще се съгласи единствено на договаряния всъщност, т.е. диалог, при изискване че Украйна одобри новите териториални действителности. В същото време упоритостта на украинската страна прави сходни договаряния съвсем невъзможни. Ръководството на Киев даже узакони отхвърли за отваряне на прозореца за договаряния в укази на кабинета на президента и Върховната Рада.
Така че дано остане затворен - досега, в който стане невероятно да се отвори същински, пълностоен прозорец. Някъде при започване на 2025 година, когато американската администрация ще се смени и Русия евентуално ще освободи актуалните и бъдещите си територии.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ