Бежанка преведе История славянобългарска на украински
Украинка преведе „ История славянобългарска ”, с цел да може всички бежанци, които намират леговище в страната ни, да прочетат книгата на Паисий Хилендарски.
Намерила я е в библиотеката, изчела я, превела я, направила е илюстрациите сама и преведената „ История славянобългарска ” към този момент е реалност.
Олена към този момент е назад в Украйна. Намира се в Черниговска област.
Историята стартира като по филм - с открити 2 лв. на брега на морето.
„ Бях на брега на морето и то ми дава 2 лв.. И аз видях някакъв човек. След това имаше урок за български език и аз попитах моя преподавател Витан Вълев кой е този човек на 2 лв.. Каза, че е Паисий Хилендарски – първият будител на България ”, споделя Олена Грицюк.
По това време тя е част от статистиката, която брои какъв брой бежанци са потърсили избавление в страната ни. Заживява краткотрайно във Варна. От момента, в който двата лв. с облика на Паисий Хилендарски са в джоба и, една концепция към този момент е в съзнанието ѝ.
„ Започнах да изучавам единствено някакви думи на български език от май месец 2022 година. Ходих до варненска библиотека, попитах за всички издания на Паисий Хилендарски и също попитах за украински превод. Но от библиотеката споделяха, че няма украински превод. Аз имах смелостта да поема тази задача за мен ”, съобщи Олена Грицюк.
Започва превода буквално пред очите на своя преподавател по български език.
„ Беше впечатлена от метода, по който българите са извоювали своята независимост и самостоятелност от турското иго. И тогава тя разбра, че в основата на пробуждането на българския дух и предпочитание за самостоятелност, стои една дребна брошура, написана от един духовник ”, изяснява Витан Вълев, свещеник и преподавател по български език на бежанци.
„ Всеки, който е чел „ История славянобългарска ” в действителност задълбочено, ще разбере, че това е първо не доста лесна книга за схващане, поради това, че е писана преди 300 години. Знам, че е прекарала часове във варненската библиотека да чете тази книга и източниците за тази книга, да разбере какво съставлява ”, изяснява Татяна Кристи, Фондация „ Открито сърце ”.
Една година, три месеца и пет дни – толкоз време прекарва Олена в четене, писане, изобразяване, търсене на издателство, което да напечата украинския превод на „ История славянобългарска ”.
„ Месеци наред тя съгласуваше с мен разнообразни разновидности на превод, показваше ми илюстрациите ”, споделя Витан Вълев.
„ Аз съм извънредно впечатлена, това е един фундаментален труд, който е изработен единствено от един човек. Тя го е превела, тя е нарисувала илюстрациите, тя е направила продукцията на книгата, графичния дизайн и е платилата тя тази книга да се отпечата ”, изясни Татяна Кристи пред Нова телевизия.
За да бъде тази книга в ръцете на други украинци, Олена дава свои спестени пари, събира и малко дарения, влага и двата открити лв.. Всичките събрани пари стигат за 27 издадени книги. Олена споделя, че в случай че този труд беше бизнес, щеше да е жертван на неуспех.
„ Аз не мога да печеля никакви пари от издаване на тази книга ”, споделя Олена Грицюк.
И все пак, в случай че върне времето обратно, отново ще направи същото. Ще прекара времето си в рисунки и превод на същата книга.
Но Олена оставя и книгите тук, и родителите си. И се връща в Украйна.
„ Аз мисля, че всички хора в Украйна в този момент живеят под гибелта. Те знаят, че могат да умират във всеки миг. Ние чакаме нахлуване всеки миг, тъй като нашата област е покрай Беларус и до Русия ”, споделя Олена Грицюк.
„ Но в този момент аз имам и малко време да бъда със Саша и в Украйна. Това е история и на война, и на нашата обич ”, споделя тя.
Саша е мъжът, който е предложил брак на Олена под летящите патрони. Сега тя е избрала да остане до него. Използва всяка минута да написа и рисува - здания, които в този момент могат да бъдат видени единствено на рисунка, тъй като са разрушени. Запечатва с молив остатъка от родния си град Чернигов.
„ Ние не можем да изберем нашата орис – ще бъдем живи или ще бъдем мъртви. Но ние можем да изберем какво можем да създадем в този момент ”, споделя Олена.
Във всяко свое „ в този момент ” тя избира да направи нещо, което ще бъде очевидно и на следващия ден. Дори когато въздухът мирише на война, не стопира да се оглежда за идващия шанс. И идната история, която да опише.
Намерила я е в библиотеката, изчела я, превела я, направила е илюстрациите сама и преведената „ История славянобългарска ” към този момент е реалност.
Олена към този момент е назад в Украйна. Намира се в Черниговска област.
Историята стартира като по филм - с открити 2 лв. на брега на морето.
„ Бях на брега на морето и то ми дава 2 лв.. И аз видях някакъв човек. След това имаше урок за български език и аз попитах моя преподавател Витан Вълев кой е този човек на 2 лв.. Каза, че е Паисий Хилендарски – първият будител на България ”, споделя Олена Грицюк.
По това време тя е част от статистиката, която брои какъв брой бежанци са потърсили избавление в страната ни. Заживява краткотрайно във Варна. От момента, в който двата лв. с облика на Паисий Хилендарски са в джоба и, една концепция към този момент е в съзнанието ѝ.
„ Започнах да изучавам единствено някакви думи на български език от май месец 2022 година. Ходих до варненска библиотека, попитах за всички издания на Паисий Хилендарски и също попитах за украински превод. Но от библиотеката споделяха, че няма украински превод. Аз имах смелостта да поема тази задача за мен ”, съобщи Олена Грицюк.
Започва превода буквално пред очите на своя преподавател по български език.
„ Беше впечатлена от метода, по който българите са извоювали своята независимост и самостоятелност от турското иго. И тогава тя разбра, че в основата на пробуждането на българския дух и предпочитание за самостоятелност, стои една дребна брошура, написана от един духовник ”, изяснява Витан Вълев, свещеник и преподавател по български език на бежанци.
„ Всеки, който е чел „ История славянобългарска ” в действителност задълбочено, ще разбере, че това е първо не доста лесна книга за схващане, поради това, че е писана преди 300 години. Знам, че е прекарала часове във варненската библиотека да чете тази книга и източниците за тази книга, да разбере какво съставлява ”, изяснява Татяна Кристи, Фондация „ Открито сърце ”.
Една година, три месеца и пет дни – толкоз време прекарва Олена в четене, писане, изобразяване, търсене на издателство, което да напечата украинския превод на „ История славянобългарска ”.
„ Месеци наред тя съгласуваше с мен разнообразни разновидности на превод, показваше ми илюстрациите ”, споделя Витан Вълев.
„ Аз съм извънредно впечатлена, това е един фундаментален труд, който е изработен единствено от един човек. Тя го е превела, тя е нарисувала илюстрациите, тя е направила продукцията на книгата, графичния дизайн и е платилата тя тази книга да се отпечата ”, изясни Татяна Кристи пред Нова телевизия.
За да бъде тази книга в ръцете на други украинци, Олена дава свои спестени пари, събира и малко дарения, влага и двата открити лв.. Всичките събрани пари стигат за 27 издадени книги. Олена споделя, че в случай че този труд беше бизнес, щеше да е жертван на неуспех.
„ Аз не мога да печеля никакви пари от издаване на тази книга ”, споделя Олена Грицюк.
И все пак, в случай че върне времето обратно, отново ще направи същото. Ще прекара времето си в рисунки и превод на същата книга.
Но Олена оставя и книгите тук, и родителите си. И се връща в Украйна.
„ Аз мисля, че всички хора в Украйна в този момент живеят под гибелта. Те знаят, че могат да умират във всеки миг. Ние чакаме нахлуване всеки миг, тъй като нашата област е покрай Беларус и до Русия ”, споделя Олена Грицюк.
„ Но в този момент аз имам и малко време да бъда със Саша и в Украйна. Това е история и на война, и на нашата обич ”, споделя тя.
Саша е мъжът, който е предложил брак на Олена под летящите патрони. Сега тя е избрала да остане до него. Използва всяка минута да написа и рисува - здания, които в този момент могат да бъдат видени единствено на рисунка, тъй като са разрушени. Запечатва с молив остатъка от родния си град Чернигов.
„ Ние не можем да изберем нашата орис – ще бъдем живи или ще бъдем мъртви. Но ние можем да изберем какво можем да създадем в този момент ”, споделя Олена.
Във всяко свое „ в този момент ” тя избира да направи нещо, което ще бъде очевидно и на следващия ден. Дори когато въздухът мирише на война, не стопира да се оглежда за идващия шанс. И идната история, която да опише.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ