Смразяващи кръвта истории на български класици излизат в сборник
Ужас и безумство, изчадия, изпълзели от митовете и фолклора или от дълбините на патологично схващане... Дяволи и върколаци, вампири и вещици, самодиви, захласнати от духове и психологично заболели провокират най-дълбоките ни страхове и предизвикат фантазията ни по обичан на всички метод.
Този вид развлечение, което познаваме от приказките от детството, а след това свързваме с хитовите филми и сериали за паранормалното като Досиетата Х, доставя новата книга Дяволиада, тиражирана от издателство Милениум.
Сборникът включва 28 описа, измежду които са най-хубавите мостри на българския диаболизъм. Сред тях са и такива, които за първи път се разгласяват в книга. Това са творби на майсторите в жанра – Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев и Чавдар Мутафов – едни от дребното наши писатели, които в първите половина на ХХ век са оставили отпечатък в модернистичното литературно течение.
Разказите им звучат извънредно настоящо и в наши дни и са прелъщение за читатели на всяка възраст. Техните сюжети ни потапят в непредвиден свят сред страшното и примамливото, сред съня и действителността, сред иронията и ирационалното. Те са огледало на най-тъмните кътчета на човешката душа, само че и лакмус за психичните терзания на модерния човек.
Естетическата платформа на диаболизма в международната литературата черпи ентусиазъм от готическия разказ и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в творчеството на Гогол.
У нас в кошмара на времената сред двете международни войни диаболизмът е претрупан с отговорността да трансформира тематиките и проблемите на модерността посредством езика на фолклора и фантазното, с цел да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието.
В доста от историите в „ Дяволиада “ е залегнало изконно българското – познатото от нашия фолклор и митология, това, което усещаме с кръвта си, и свързваме с приспивните приказки на нашите баби. Точно тези детайли вършат разказите още по-сетивни и въздействащи, смразяващи кръвта и в същото време разбулващи тъмните кътчета на човешката душeвност.
Тези произведения не се учат в учебно заведение и диаболизмът е малко прочут на необятната публиката. Незаслужено пратени в давност, историите от сборника няма да оставят никого апатичен. Те носят това, което във всички времена и столетия се е харесвало извънредно доста – приятният гъделичкащ боязън, оттатък който виждаме света с други очи.
Този вид развлечение, което познаваме от приказките от детството, а след това свързваме с хитовите филми и сериали за паранормалното като Досиетата Х, доставя новата книга Дяволиада, тиражирана от издателство Милениум.
Сборникът включва 28 описа, измежду които са най-хубавите мостри на българския диаболизъм. Сред тях са и такива, които за първи път се разгласяват в книга. Това са творби на майсторите в жанра – Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев и Чавдар Мутафов – едни от дребното наши писатели, които в първите половина на ХХ век са оставили отпечатък в модернистичното литературно течение.
Разказите им звучат извънредно настоящо и в наши дни и са прелъщение за читатели на всяка възраст. Техните сюжети ни потапят в непредвиден свят сред страшното и примамливото, сред съня и действителността, сред иронията и ирационалното. Те са огледало на най-тъмните кътчета на човешката душа, само че и лакмус за психичните терзания на модерния човек.
Естетическата платформа на диаболизма в международната литературата черпи ентусиазъм от готическия разказ и мистичния романтизъм на Е. Т. А. Хофман и Едгар Алан По. В Русия диаболизмът добива екстатични и гротескови форми в творчеството на Гогол.
У нас в кошмара на времената сред двете международни войни диаболизмът е претрупан с отговорността да трансформира тематиките и проблемите на модерността посредством езика на фолклора и фантазното, с цел да даде нова трактовка на отчуждението и на безсилието за справяне с битието.
В доста от историите в „ Дяволиада “ е залегнало изконно българското – познатото от нашия фолклор и митология, това, което усещаме с кръвта си, и свързваме с приспивните приказки на нашите баби. Точно тези детайли вършат разказите още по-сетивни и въздействащи, смразяващи кръвта и в същото време разбулващи тъмните кътчета на човешката душeвност.
Тези произведения не се учат в учебно заведение и диаболизмът е малко прочут на необятната публиката. Незаслужено пратени в давност, историите от сборника няма да оставят никого апатичен. Те носят това, което във всички времена и столетия се е харесвало извънредно доста – приятният гъделичкащ боязън, оттатък който виждаме света с други очи.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ