Напускаш Мюнхен и се озоваваш в Пазарджик... и какво ще правиш там
Ужас, Германия се изпълни с чужденци! - възкликват мнозина в България. Но до момента в който същата тази България гордо изчезва, Германия пораства и става все по-силна. Интересен контрастност, нали? Нека забележим на какво се дължи, споделя Ивайло Дичев в разбор за " Дойче веле " под заглавие " Германия пораства, България гордо изчезва ".
Поне един път годишно окайваме някое демографско проучване. Там са всичките ни драми: неувереността в бъдещето на нацията, тъгата по отпътувалите младежи, комплексът, че към този момент сме остарели и няма за по кое време да вършим деца.
Според последните данни на Българска академия на науките, през предходната година сме намалели с 51 хиляди индивида (един Видин). Застаряване, най-висока смъртност в Европейски Съюз, ниска раждаемост, емиграция. С тези темпове през 2019 ще сме паднали под 7 милиона, а окончателното изгубване ще се състои след 140 години.
В същия миг Дойче Веле показа едно немско демографско проучване. Германия е страна с раждаемост, която е по-ниска даже и от българската. Но научихме едно изумително число: в тази страна през днешния ден живеят над 10 милиона непознати жители. Един на всеки осем! Отделно са по-старите имигранти, които към този момент имат немски паспорт. Половината от чужденците са от Европейския съюз, като българите са към 310 хиляди (една Варна). Останалите са от трети страни. Именно този трудов запас задвижва супер сполучливата немска стопанска система, която търси да наеме още милион и нещо служащи. Германия пораства, става все по-силна, а България гордо изчезва. Интересен контрастност, нали?
На какво залагат в развития свят
Германският образец ни дава визия какво се прави в развития свят - притеглят се и се интегрират мигранти. В страни като Канада и Съединени американски щати това става системно, даже с квоти. Спецификата на Федералната република се състои в това, че тя внезапно се отваря за масирана имиграция, като това даже поражда политически земетресения. Но различен механизъм капитализмът не е измислил - чакаме роботите да заменят хората, единствено дето не е несъмнено дали няма да заменят и нас самите.
Мигрантите са нужни освен с цел да запълнят вакантните места и да правят работа, която локалните не желаят. Повечето от тях са млади и раждат деца; потеглят от нулата и надлежно купуват къщи, коли, обзавеждане, с което задвижват потреблението. И още: мигрантите идват със своите култури, обогатяват приемащата страна и са жива връзка с местата, от които идват. А дружно с служащите идват и вложители: в случай че една просвета се е научила да взаимодейства със сирийския емигрант, тя по-лесно ще се разбере със саудитския принц. Да, и в западните общества има опозиция против новодошлите. И там има хора, които избират да са единствено измежду свои. Само дето по този начин си оставаш слаб, дребен, недоразвит.
В днешна България тази посока за търсене на решение наподобява невъзможна. Расизмът се трансформира в медийна норма, а демографите, които разискват казуса, даже не смеят да упоменат разновидността миграция, с цел да не ядосат някого. А когато работодателите отворят дума за импорт на работна ръка, левите незабавно скачат, тъй като виждат в тази мярка дъмпинг на трудовия пазар. И тъй като мислят стопанската система като игра с нулева сума. В същото време в Германия пристигнаха милиони - и завоюваха всички.
Тънкият миг тук е съпротивата против непознатите вложители, която се обосновава не с цвета на кожата, а с патриотичната отбрана на локалния капитал. Но за какво да ме е грижа за облагите на локалния капиталист? Може пък непознатият да има по-добро ноу-хау, да обезпечава по-добри условия на съгражданите ми. Но ето, че им се основават всевъзможни спънки - като се стартира от непрекъснатата промяна на закони и се стигне до феодализма по места, който си желае %. Та в този момент стоим и чакаме нашите олигарси да преперат задоволително пари, които да вкарат тук през офшорките си под формата на " непознати вложения ".
" Да върнем нашите деца! "
Втората опция е по-популярна: да върнем нашите лични емигранти. Кой не би се радвал? Не разбирам единствено за какво хората, които го повтарят, си мислят, че тези дълго отсъствали сънародници елементарно ще се интегрират в нашата реалност. Да, знаят езика, познават страната, само че дотолкоз са се откъснали от средата, че ще им коства много старания да се включат още веднъж в шуробаджанашките мрежи. Тук ще са чужденци като виетнамците или мароканците - и това е едно от нещата, които ги стопира, освен по-ниските заплати. Вземете университета: идва юноша с тапия от Кеймбридж, само че не си мислете, че се изтрепваме да го вземем. Нали си имаме тукашни, които са се въртели към нас няколко години.
Политиката за привличане на емигрирали сънародници допуска радикална поддръжка и улеснение на всички вероятни равнища - да вземем за пример някаква организация да се заеме с всичко, което индивидът би трябвало да направи, с цел да си пристигна: от работата през жилището до легализирането на дипломите. Тази поддръжка умерено може да се разпростре върху непознатите експерти, които следва да притеглим, в случай че някак преодолеем етническия си солипсизъм. Но ще има двусмислена реакция от страна на локалните: значи на тях давате, а на нас - не? Видяхме това двусмислие и в национал-популистките партии, които най-силно разпалват демографските пристрастености - желаят да върнат емигрантите, само че пробваха да лимитират правото им на гласоподаване.
Привличането на качествени хора е в днешно време един тип съревнование, в което другите места активизират доста запаси. Наред с практическите неща би трябвало да споменем и качеството на живота, което става все по-голям фактор при екзистенциалния избор. Напускаш Мюнхен и се озоваваш в Пазарджик. Какво правиш там? Особено когато приказваме за топ експерти, от каквито ще имаме все по-остра потребност, този фактор е изключително значим. Но не виждам политика за привличане на " изобретателната класа " с повсеместен дизайн на средата. (Освен може би в Пловдив - дали градът не дръпна и поради това, че стана едно доста прелестно място?)
Проблемът с раждаемостта
Третият метод е най-силно мечтан: поддръжка за раждаемостта. Показателно е, че нашите суверенисти се кълнат в образеца на Орбан, който гневно опълчва натализма на имиграцията. Проблемът е, че макар поръчката до 2030 раждаемостта в Унгария да се вдигне над санитарния най-малко (2.1 деца на жена), към този момент не се вижда оживление. Чудя се дали казусът не е в това, че неговите ограничения са главно финансови.
Традиционните фамилии, каквито ги бленуват новите консерватори, от дълго време не съществуват. Жените се стремят към социална реализация, а самите двойки елементарно се свързват и разпадат. Затова считам, че поддръжката за родителството би трябвало да върви в напълно друга посока - обществото да поема все по-голяма част от грижата за децата. Наместо да се раздават пари, да се обезпечават целодневни учебни заведения и детски градини, безвъзмездни спомагателни занимания по език или спорт. Именно в тази посока потегли Макрон, следвайки френската етатистка традиция - записването на дете в детска градина ще стане там наложително от 3-годишна възраст. Вероятно ви звучи комунистически, само че няма по какъв начин да върнем дамата в кухнята, няма по какъв начин да стабилизираме любовните връзки. Затова развъждането на децата би трябвало да се облекчи оптимално - с цел да бъде наслада, а не задължение. (Тук обаче едни етнически хора избухват: от кое място накъде ще даваме и на ромите. И по този начин всякаква политика замира.)
Да не забравяме и това: раждаемостта ще реши проблемите ни след минимум 20 години. В момента новородените единствено ще натоварят обществената система. Затова рационалната политика би комбинирала трите метода - би привличала подбрани по някакви критерии мигранти, би улеснявала акомодацията, би вложила в бъдещето за няколко десетилетия напред. Но тематиката е прекомерно комфортна за идеологизиране - ориста, нацията, непознатите нашествия... И по този начин нищо няма да се изведе до дъно. Затова пък всеки нов сезон ще изживяваме нови и нови демографски нещастия.
Поне един път годишно окайваме някое демографско проучване. Там са всичките ни драми: неувереността в бъдещето на нацията, тъгата по отпътувалите младежи, комплексът, че към този момент сме остарели и няма за по кое време да вършим деца.
Според последните данни на Българска академия на науките, през предходната година сме намалели с 51 хиляди индивида (един Видин). Застаряване, най-висока смъртност в Европейски Съюз, ниска раждаемост, емиграция. С тези темпове през 2019 ще сме паднали под 7 милиона, а окончателното изгубване ще се състои след 140 години.
В същия миг Дойче Веле показа едно немско демографско проучване. Германия е страна с раждаемост, която е по-ниска даже и от българската. Но научихме едно изумително число: в тази страна през днешния ден живеят над 10 милиона непознати жители. Един на всеки осем! Отделно са по-старите имигранти, които към този момент имат немски паспорт. Половината от чужденците са от Европейския съюз, като българите са към 310 хиляди (една Варна). Останалите са от трети страни. Именно този трудов запас задвижва супер сполучливата немска стопанска система, която търси да наеме още милион и нещо служащи. Германия пораства, става все по-силна, а България гордо изчезва. Интересен контрастност, нали?
На какво залагат в развития свят
Германският образец ни дава визия какво се прави в развития свят - притеглят се и се интегрират мигранти. В страни като Канада и Съединени американски щати това става системно, даже с квоти. Спецификата на Федералната република се състои в това, че тя внезапно се отваря за масирана имиграция, като това даже поражда политически земетресения. Но различен механизъм капитализмът не е измислил - чакаме роботите да заменят хората, единствено дето не е несъмнено дали няма да заменят и нас самите.
Мигрантите са нужни освен с цел да запълнят вакантните места и да правят работа, която локалните не желаят. Повечето от тях са млади и раждат деца; потеглят от нулата и надлежно купуват къщи, коли, обзавеждане, с което задвижват потреблението. И още: мигрантите идват със своите култури, обогатяват приемащата страна и са жива връзка с местата, от които идват. А дружно с служащите идват и вложители: в случай че една просвета се е научила да взаимодейства със сирийския емигрант, тя по-лесно ще се разбере със саудитския принц. Да, и в западните общества има опозиция против новодошлите. И там има хора, които избират да са единствено измежду свои. Само дето по този начин си оставаш слаб, дребен, недоразвит.
В днешна България тази посока за търсене на решение наподобява невъзможна. Расизмът се трансформира в медийна норма, а демографите, които разискват казуса, даже не смеят да упоменат разновидността миграция, с цел да не ядосат някого. А когато работодателите отворят дума за импорт на работна ръка, левите незабавно скачат, тъй като виждат в тази мярка дъмпинг на трудовия пазар. И тъй като мислят стопанската система като игра с нулева сума. В същото време в Германия пристигнаха милиони - и завоюваха всички.
Тънкият миг тук е съпротивата против непознатите вложители, която се обосновава не с цвета на кожата, а с патриотичната отбрана на локалния капитал. Но за какво да ме е грижа за облагите на локалния капиталист? Може пък непознатият да има по-добро ноу-хау, да обезпечава по-добри условия на съгражданите ми. Но ето, че им се основават всевъзможни спънки - като се стартира от непрекъснатата промяна на закони и се стигне до феодализма по места, който си желае %. Та в този момент стоим и чакаме нашите олигарси да преперат задоволително пари, които да вкарат тук през офшорките си под формата на " непознати вложения ".
" Да върнем нашите деца! "
Втората опция е по-популярна: да върнем нашите лични емигранти. Кой не би се радвал? Не разбирам единствено за какво хората, които го повтарят, си мислят, че тези дълго отсъствали сънародници елементарно ще се интегрират в нашата реалност. Да, знаят езика, познават страната, само че дотолкоз са се откъснали от средата, че ще им коства много старания да се включат още веднъж в шуробаджанашките мрежи. Тук ще са чужденци като виетнамците или мароканците - и това е едно от нещата, които ги стопира, освен по-ниските заплати. Вземете университета: идва юноша с тапия от Кеймбридж, само че не си мислете, че се изтрепваме да го вземем. Нали си имаме тукашни, които са се въртели към нас няколко години.
Политиката за привличане на емигрирали сънародници допуска радикална поддръжка и улеснение на всички вероятни равнища - да вземем за пример някаква организация да се заеме с всичко, което индивидът би трябвало да направи, с цел да си пристигна: от работата през жилището до легализирането на дипломите. Тази поддръжка умерено може да се разпростре върху непознатите експерти, които следва да притеглим, в случай че някак преодолеем етническия си солипсизъм. Но ще има двусмислена реакция от страна на локалните: значи на тях давате, а на нас - не? Видяхме това двусмислие и в национал-популистките партии, които най-силно разпалват демографските пристрастености - желаят да върнат емигрантите, само че пробваха да лимитират правото им на гласоподаване.
Привличането на качествени хора е в днешно време един тип съревнование, в което другите места активизират доста запаси. Наред с практическите неща би трябвало да споменем и качеството на живота, което става все по-голям фактор при екзистенциалния избор. Напускаш Мюнхен и се озоваваш в Пазарджик. Какво правиш там? Особено когато приказваме за топ експерти, от каквито ще имаме все по-остра потребност, този фактор е изключително значим. Но не виждам политика за привличане на " изобретателната класа " с повсеместен дизайн на средата. (Освен може би в Пловдив - дали градът не дръпна и поради това, че стана едно доста прелестно място?)
Проблемът с раждаемостта
Третият метод е най-силно мечтан: поддръжка за раждаемостта. Показателно е, че нашите суверенисти се кълнат в образеца на Орбан, който гневно опълчва натализма на имиграцията. Проблемът е, че макар поръчката до 2030 раждаемостта в Унгария да се вдигне над санитарния най-малко (2.1 деца на жена), към този момент не се вижда оживление. Чудя се дали казусът не е в това, че неговите ограничения са главно финансови.
Традиционните фамилии, каквито ги бленуват новите консерватори, от дълго време не съществуват. Жените се стремят към социална реализация, а самите двойки елементарно се свързват и разпадат. Затова считам, че поддръжката за родителството би трябвало да върви в напълно друга посока - обществото да поема все по-голяма част от грижата за децата. Наместо да се раздават пари, да се обезпечават целодневни учебни заведения и детски градини, безвъзмездни спомагателни занимания по език или спорт. Именно в тази посока потегли Макрон, следвайки френската етатистка традиция - записването на дете в детска градина ще стане там наложително от 3-годишна възраст. Вероятно ви звучи комунистически, само че няма по какъв начин да върнем дамата в кухнята, няма по какъв начин да стабилизираме любовните връзки. Затова развъждането на децата би трябвало да се облекчи оптимално - с цел да бъде наслада, а не задължение. (Тук обаче едни етнически хора избухват: от кое място накъде ще даваме и на ромите. И по този начин всякаква политика замира.)
Да не забравяме и това: раждаемостта ще реши проблемите ни след минимум 20 години. В момента новородените единствено ще натоварят обществената система. Затова рационалната политика би комбинирала трите метода - би привличала подбрани по някакви критерии мигранти, би улеснявала акомодацията, би вложила в бъдещето за няколко десетилетия напред. Но тематиката е прекомерно комфортна за идеологизиране - ориста, нацията, непознатите нашествия... И по този начин нищо няма да се изведе до дъно. Затова пък всеки нов сезон ще изживяваме нови и нови демографски нещастия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ