Браво, Румба, ти спаси Саркози! Отплатихме се на Сесилия
Уж французите се пишат огромни любовници, но нещо доста бързо свършват, освен това обичайно. На 14 юли 1789 година, малко откакто са обядвали и са блъснали по половин бутилка леко винце, че било горещина, 1000 парижани обсаждат Бастилията. Комендантът Бернар дьо Лоне дава няколко мързеливи изстрела с оръдията и към 16 часа се предава, с цел да го обесят. Буржоазна гражданска война за 180 минути? Че те концертите на Слави бяха по-дълги, когато към момента можеше да стои прав.
Явно по този начин са го подкарали още от едно време франсетата и ето, че наказаният на 5 години пандиз президент Никола Саркози полежа 20-ина дни и се прибра да се гушка с следващата си брачна половинка, не знам коя, че им изгубих броя. В цялата тази работа обаче уместно има и българска диря, този път – напълно позитивна, а не като онази в Рим.
Миналата седмица нашият държавен глава Румен се изцепи от гербовата зала, че упорства сътрудника му да бъде неотложно освободен. „ Днес той е в пандиза и се нуждае от нашата поддръжка и съпричастност, с които да изразим същинската си признателност “, вика Радев. Чакай, бе, Бай Хуй, признателността е хубава работа, но бива ли затова да се лобира за наказан нарушител?
Лъжливото джудже Никола може в действителност да ни удари рамо едно време дружно с тогавашната си жена Сесилия да си приберем медицинските сестри от Либия, само че това напълно не значи, че имаме право да обсъждаме правосъдната система на Франция и нейните решения. И то посредством държавния ни глава, който не може да разграничи трибунал от глинения съд, в който Деса му забърква обичания селски фасул.
На франсетата може да им се смеем колкото си желаеме, само че Гражданско-процесуалният им кодекс датира от 1804 година, когато пра-пра-пра дядото на Румен още е пасъл овцете на локалния паша край Хаскьой. И съдът е безапелационен – в случай че може да цитираме безсмъртните думи на Роман Василев, Саркози е същински нарушител.
Президентът има настояща присъда за корупция и корист с поста, за нелегално финансиране на акциите си от 2012 година и 2007 година, за търговия с въздействие по аферата „ Азиен “. Този завързак е препрал повече петродолари на Кадафи, отколко пъти се е женил. Ние обаче си знаем едно – Кристиана, Нася, Валентина, Валя и Снежана. 20 години ги интервюираме, книги пишем за тях, несъмнено и монумент ще им вдигнем скоро, че мястото на МОЧА е свободно.
А за Румбата надали са неободими повече линии, с цел да дооформят евтината фуражка на най-примитивния и нискочел популист, който сме виждали от години. Пак му е подшушнал някой недодялан цървул а‘ла Копринката, че хората се възбуждат от тематиката с либийските сестри и този бърза да брани Саркози с косматите си гърди. Утре по този начин ще скочи да пази лекар Хасърджиев и Роската Белов, в случай че е електорално целесъобразно. Зер и на тях би трябвало да сме им признателни – на единия за грижата за пациентите, на другия – за приноса към изкуството. А какво вършат в свободното си време с белезници и кожени колани – това си е тяхна работа.
Явно по този начин са го подкарали още от едно време франсетата и ето, че наказаният на 5 години пандиз президент Никола Саркози полежа 20-ина дни и се прибра да се гушка с следващата си брачна половинка, не знам коя, че им изгубих броя. В цялата тази работа обаче уместно има и българска диря, този път – напълно позитивна, а не като онази в Рим.
Миналата седмица нашият държавен глава Румен се изцепи от гербовата зала, че упорства сътрудника му да бъде неотложно освободен. „ Днес той е в пандиза и се нуждае от нашата поддръжка и съпричастност, с които да изразим същинската си признателност “, вика Радев. Чакай, бе, Бай Хуй, признателността е хубава работа, но бива ли затова да се лобира за наказан нарушител?
Лъжливото джудже Никола може в действителност да ни удари рамо едно време дружно с тогавашната си жена Сесилия да си приберем медицинските сестри от Либия, само че това напълно не значи, че имаме право да обсъждаме правосъдната система на Франция и нейните решения. И то посредством държавния ни глава, който не може да разграничи трибунал от глинения съд, в който Деса му забърква обичания селски фасул.
На франсетата може да им се смеем колкото си желаеме, само че Гражданско-процесуалният им кодекс датира от 1804 година, когато пра-пра-пра дядото на Румен още е пасъл овцете на локалния паша край Хаскьой. И съдът е безапелационен – в случай че може да цитираме безсмъртните думи на Роман Василев, Саркози е същински нарушител.
Президентът има настояща присъда за корупция и корист с поста, за нелегално финансиране на акциите си от 2012 година и 2007 година, за търговия с въздействие по аферата „ Азиен “. Този завързак е препрал повече петродолари на Кадафи, отколко пъти се е женил. Ние обаче си знаем едно – Кристиана, Нася, Валентина, Валя и Снежана. 20 години ги интервюираме, книги пишем за тях, несъмнено и монумент ще им вдигнем скоро, че мястото на МОЧА е свободно.
А за Румбата надали са неободими повече линии, с цел да дооформят евтината фуражка на най-примитивния и нискочел популист, който сме виждали от години. Пак му е подшушнал някой недодялан цървул а‘ла Копринката, че хората се възбуждат от тематиката с либийските сестри и този бърза да брани Саркози с косматите си гърди. Утре по този начин ще скочи да пази лекар Хасърджиев и Роската Белов, в случай че е електорално целесъобразно. Зер и на тях би трябвало да сме им признателни – на единия за грижата за пациентите, на другия – за приноса към изкуството. А какво вършат в свободното си време с белезници и кожени колани – това си е тяхна работа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ