Уилям Блейк, необятният
Уилям Блейк
стихотворец, художник, гравьор (1757 - 1827)
Произход : Сохо, Лондон, семейство на заводски служащ
Образование: Начално учебно заведение, учебното заведение по изобразяване на Хенри Парс, чирак при гравьора Джеймс Базайър, Кралската академия по изкуствата
Най-известни произведения: „ Великият проектант “, „ Йерусалим “, „ Сватбата сред Рая и Ада “, създател на нова техника в гравюрата – изпъкнал офорт
Признание: Критикът Джонатан Джоунс написа: „ Блейк е оттатък най-големия художник, който Англия е раждала в миналото “
Уйлям Блейк е необхватен.
Поотделно, споделят, не е най-умният мъдрец, най-мистичният мистик, най-великият стихотворец, най-големият художник и най-сръчният гравьор. Но всичко, събрано дружно, го прави един от в действителност най-великите поети, мистици, философи, художници и гравьори, които са ни спохождали.
Тигре, Тигре, жива плам,
лумнал полунощен звяр,
кой Ум безконечен разчерта
твойта стръвна хубост?
Така стартира стихотворението на Блейк „ Тигърът ” . Дивата хубост на света в облика на тигъра за поета е безспорно доказателство за съществуването – и величието - на Бога-творец, който мисли и изпипва, без който съвършенството не би могло да съществува.
Несъмнено доказателство ли? Я отново помислете и дано прочетем още:
Чий бе чукът? Кой кова
кръвожадната глава?
Кой те в жупела с ръжен
шари, смут нагорещен?
Стрелометните звезди
като плувнаха в сълзи,
кой със смях твори те? Кой!
А Агнеца? Пак ли Той?
Нима съвършенството се самозаражда инцидентно
Въпроси. И въпроси върху въпроси. Това да ви наподобява на убеденост? Не, наподобява на неистово запитване. На стон – има ли те, Господи? А ехото на вопъла откънтява - в случай че не, белким съвършенството се самозаражда инцидентно? А в случай че да, за какво тигърът е по този начин идеален, само че не и светът към него.
Не се сърдете, в случай че ви се стори, че леко дописвам великия британски стихотворец. Не го дописвам, загатвам, че фамозният мистик и мъдрец носи повече въпроси, в сравнение с отговори. А разликата му с нас, елементарните божии творения, е единствено, че той знае по какъв начин да попита, та да го чуят всички. Дори Бог.
„ Аз влязох в градината на любовта
и видях, което в никакъв случай не бях виждал –
черква се издигаше в средата,
където бях привикнал да играя на тревата.
Така стартира „ Градината на любовта ” , част от книгата „ Песни на опита ”. Вратите на църквата обаче са затворени и героят не може да влезе, по тази причина се обръща да огледа градината на любовта, където толкоз доста цветя са се раждали. Но внезапно вижда - тя е осеяна с гробове.
Уилям Блейк е роден през 1757 година в Лондон. От гибелта на Шекспир са минали близо 150 години, само че той е толкоз огромен, че засенчва всичко и британската литература още търси новия талант. Е - това е Блейк, въпреки че той и неговите съвременници не знаят.
Цял живот Блейк е по-известен като илюстратор и гравьор, в сравнение с като стихотворец, малко на брой прозират огромната дълбочина и стойност на словесното му творчество. В обществото минава за асоциален вид, даже леко лудичък, тъй като не си държи езика зад зъбите. В куртоазното британско общество Блейк си разрешава, внезапно и безогледно, да споделя тъкмо това, което мисли. Как да не го сметнеш за вманиачен?
Общите познания са тези, които са владеене на идиотите
„ Общите познания са тези, които са владеене на идиотите ” – твърди Блейк. А друго от наглите му изявления гласи: „ Когато споделям някаква истина, не е, с цел да убедя тези, които не я знаят, а с цел да защитя тези, които я знаят ”.
Като дребен обаче Уилям не дава тип, че ще е измежду гениите на човечеството. Роден е в Сохо , в началното учебно заведение учи да чете и написа, а след това учи в къщи благодарение на майка си и една огромна Библия, която чете цялостен живот. Другото му занятие е да копира рисунки от античността и бързо стига до Рафаело, Микеланджело, Дюрер . През 1772 година е чирак-гравьор, а на 21 става занаятчия.
През 1782 година той е с разрушено сърце. Преживял е огромна обич, приключила с отвод за брак. Тогава среща девойката Катрин и споделя пред нея и родителите ú тъжната си история. После я пита: „ Съжаляваш ли ме? ”. Тя удостоверява, а той прибавя: „ Тогава те обичам ”. И ú предлага брак. По-късно Блейк написа невероятната поема „ Сватбата на небето и пъкъла ” – само че в този негов необичайно почнал брак има надалеч повече небе, в сравнение с пъкъл.
Катрин, въпреки интелигентна, е необразована, върху брачното удостоверение в църквата „ Сейнт Мери ” поставя кръстче. И изначало, с изключение на с любовните наслаждения, към които Блейк е и физически, и метафизичен завързан, двамата си доставят и приятност с учене – той я учи на четмо, писмо и гравьорство. Тя му е незаместим асистент и сателит за цялостен живот, макар непоносимия му темперамент. И макар хроничната липса на пари.
„ Малкият вагабонт “, се споделя една ария на Блейк, който обаче цялостен живот е огромен вагабонт. Той има радикални хрумвания, другар е с неукротимия Томас Пейн и с майката на феминизма - Мери Улстънкрафт .
В същото време той се устоя от гравьорство и прави изобретение - измисля нова технология на офорта, с която може да издава поетичните книги, като гравира буквите дружно с илюстрациите.
В деня на гибелта си Блейк гравира „ Ад ” на Данте , само че стопира и се обръща към Катрин: „ Стой, където си, желая да те обрисувам, цялостен живот ти беше ангел за мен ”. Щом свършва, Уилям Блейк оставя моливите, сяда и пее химни, до момента в който умира.
„ Ах, слънчогледе, изтощен от времето,
ти, който броиш на слънцето стъпките,
търсейки златния, сладък било,
където пътуването най-накрая свършва,
където е мъртва младостта от стремежи
и бледата непорочност със сняг е покрита.
Над гробовете техни изгрей и избягай,
там, мой слънчогледе, дето искаш да идеш “.
стихотворец, художник, гравьор (1757 - 1827)
Произход : Сохо, Лондон, семейство на заводски служащ
Образование: Начално учебно заведение, учебното заведение по изобразяване на Хенри Парс, чирак при гравьора Джеймс Базайър, Кралската академия по изкуствата
Най-известни произведения: „ Великият проектант “, „ Йерусалим “, „ Сватбата сред Рая и Ада “, създател на нова техника в гравюрата – изпъкнал офорт
Признание: Критикът Джонатан Джоунс написа: „ Блейк е оттатък най-големия художник, който Англия е раждала в миналото “
Уйлям Блейк е необхватен.
Поотделно, споделят, не е най-умният мъдрец, най-мистичният мистик, най-великият стихотворец, най-големият художник и най-сръчният гравьор. Но всичко, събрано дружно, го прави един от в действителност най-великите поети, мистици, философи, художници и гравьори, които са ни спохождали.
Тигре, Тигре, жива плам,
лумнал полунощен звяр,
кой Ум безконечен разчерта
твойта стръвна хубост?
Така стартира стихотворението на Блейк „ Тигърът ” . Дивата хубост на света в облика на тигъра за поета е безспорно доказателство за съществуването – и величието - на Бога-творец, който мисли и изпипва, без който съвършенството не би могло да съществува.
Несъмнено доказателство ли? Я отново помислете и дано прочетем още:
Чий бе чукът? Кой кова
кръвожадната глава?
Кой те в жупела с ръжен
шари, смут нагорещен?
Стрелометните звезди
като плувнаха в сълзи,
кой със смях твори те? Кой!
А Агнеца? Пак ли Той?
Нима съвършенството се самозаражда инцидентно
Въпроси. И въпроси върху въпроси. Това да ви наподобява на убеденост? Не, наподобява на неистово запитване. На стон – има ли те, Господи? А ехото на вопъла откънтява - в случай че не, белким съвършенството се самозаражда инцидентно? А в случай че да, за какво тигърът е по този начин идеален, само че не и светът към него.
Не се сърдете, в случай че ви се стори, че леко дописвам великия британски стихотворец. Не го дописвам, загатвам, че фамозният мистик и мъдрец носи повече въпроси, в сравнение с отговори. А разликата му с нас, елементарните божии творения, е единствено, че той знае по какъв начин да попита, та да го чуят всички. Дори Бог.
„ Аз влязох в градината на любовта
и видях, което в никакъв случай не бях виждал –
черква се издигаше в средата,
където бях привикнал да играя на тревата.
Така стартира „ Градината на любовта ” , част от книгата „ Песни на опита ”. Вратите на църквата обаче са затворени и героят не може да влезе, по тази причина се обръща да огледа градината на любовта, където толкоз доста цветя са се раждали. Но внезапно вижда - тя е осеяна с гробове.
Уилям Блейк е роден през 1757 година в Лондон. От гибелта на Шекспир са минали близо 150 години, само че той е толкоз огромен, че засенчва всичко и британската литература още търси новия талант. Е - това е Блейк, въпреки че той и неговите съвременници не знаят.
Цял живот Блейк е по-известен като илюстратор и гравьор, в сравнение с като стихотворец, малко на брой прозират огромната дълбочина и стойност на словесното му творчество. В обществото минава за асоциален вид, даже леко лудичък, тъй като не си държи езика зад зъбите. В куртоазното британско общество Блейк си разрешава, внезапно и безогледно, да споделя тъкмо това, което мисли. Как да не го сметнеш за вманиачен?
Общите познания са тези, които са владеене на идиотите
„ Общите познания са тези, които са владеене на идиотите ” – твърди Блейк. А друго от наглите му изявления гласи: „ Когато споделям някаква истина, не е, с цел да убедя тези, които не я знаят, а с цел да защитя тези, които я знаят ”.
Като дребен обаче Уилям не дава тип, че ще е измежду гениите на човечеството. Роден е в Сохо , в началното учебно заведение учи да чете и написа, а след това учи в къщи благодарение на майка си и една огромна Библия, която чете цялостен живот. Другото му занятие е да копира рисунки от античността и бързо стига до Рафаело, Микеланджело, Дюрер . През 1772 година е чирак-гравьор, а на 21 става занаятчия.
През 1782 година той е с разрушено сърце. Преживял е огромна обич, приключила с отвод за брак. Тогава среща девойката Катрин и споделя пред нея и родителите ú тъжната си история. После я пита: „ Съжаляваш ли ме? ”. Тя удостоверява, а той прибавя: „ Тогава те обичам ”. И ú предлага брак. По-късно Блейк написа невероятната поема „ Сватбата на небето и пъкъла ” – само че в този негов необичайно почнал брак има надалеч повече небе, в сравнение с пъкъл.
Катрин, въпреки интелигентна, е необразована, върху брачното удостоверение в църквата „ Сейнт Мери ” поставя кръстче. И изначало, с изключение на с любовните наслаждения, към които Блейк е и физически, и метафизичен завързан, двамата си доставят и приятност с учене – той я учи на четмо, писмо и гравьорство. Тя му е незаместим асистент и сателит за цялостен живот, макар непоносимия му темперамент. И макар хроничната липса на пари.
„ Малкият вагабонт “, се споделя една ария на Блейк, който обаче цялостен живот е огромен вагабонт. Той има радикални хрумвания, другар е с неукротимия Томас Пейн и с майката на феминизма - Мери Улстънкрафт .
В същото време той се устоя от гравьорство и прави изобретение - измисля нова технология на офорта, с която може да издава поетичните книги, като гравира буквите дружно с илюстрациите.
В деня на гибелта си Блейк гравира „ Ад ” на Данте , само че стопира и се обръща към Катрин: „ Стой, където си, желая да те обрисувам, цялостен живот ти беше ангел за мен ”. Щом свършва, Уилям Блейк оставя моливите, сяда и пее химни, до момента в който умира.
„ Ах, слънчогледе, изтощен от времето,
ти, който броиш на слънцето стъпките,
търсейки златния, сладък било,
където пътуването най-накрая свършва,
където е мъртва младостта от стремежи
и бледата непорочност със сняг е покрита.
Над гробовете техни изгрей и избягай,
там, мой слънчогледе, дето искаш да идеш “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ