Александър Миланов за убиеца на Магдалена: Не си мъж, когато владееш другия, а когато владееш себе си
" Удушена. Не от обич. А от надзор. От боязън. От прилив на ненавист, маскирана като любов. От оня тип “любов ", която стиска, а не прегръща. Която счита, че " щом си моя, си единствено моя - вечно “. Момичето от Хасково беше убито от 17-годишния си другар. Но килърът ѝ не е единствено той. Съучастници са един успореден свят - цифров, прочувствено сакат свят, който учи момчетата, че мъжествеността значи превъзходство. Че " тя е длъжна да остане “. Че " в случай че се отдръпне, унищожи я “.
Това не е просто закононарушение. Това е последица. От просвета, която трансформира дамите в обекти и момчетата в бомби със закъснител. От потомство, оставено без прочувствени карти, без модели за справяне с болежка, отменяне и загуба. От неуспех в най-базовото - да покажем с персонален образец, че силата не е в контрола, а в свързаността. Че не си мъж, когато владееш другия, а когато владееш себе си.
Тийнейджъри, чиито усеща се трансформират в принуждение, не се раждат такива. Те израстват по този начин. В тишината на фамилии без диалог. В класни стаи без доверие. В обществени мрежи, където ментори по геройство заменят грижата, която не са получили вкъщи.
Какво можем да създадем? Да учим децата си на страсти, а не на позор от тях. Да приказваме за единодушие, не за владеене. Да отворим тематиката за психологичното здраве в детството и да я възстановяваме. Да възпитаваме почитание, не боязън. Да сме родители, които не са просто физически " там “, а същински свързани. Да бъдем учители, които освен преподават, само че и схващат.
Историята в Хасково не е изолирана покруса. Тя е знак. Да не влагаме единствено в идеала за триумф, а в действителната връзка с децата си. Да не разчитаме учебното заведение да свърши цялата работа по построяването на персони. Да не забравяме, че стойностите не се преподават, те се възпитават най-много с персонален образец.
И до момента в който спорим дали трябват уроци по вяра и полезности, изпускаме същността. Единственото, което може да ограничи и жертвите, и евентуалните причинители, е инвестицията в е връзките, които формираме още в първите години. Привързаността. Общественият диалог за привързаността е същинската предварителна защита. Там, където има добре образувана обвързаност, има грижа, обич, инвестиция и граници, които удържат в този вманиачен свят. А престижите не са в обществените мрежи, а покрай сърцето. И дома. "
Това написа във Фейсбук клиничният обществен работник Александър Миланов от Болница Токуда. Публикацията му е по отношение на убийството на 18-годишната Магдалена от Хасково. За закононарушението е упрекнат 17-годишният Иван Костов, който беше оставен в ареста за непрекъснато.
Това не е просто закононарушение. Това е последица. От просвета, която трансформира дамите в обекти и момчетата в бомби със закъснител. От потомство, оставено без прочувствени карти, без модели за справяне с болежка, отменяне и загуба. От неуспех в най-базовото - да покажем с персонален образец, че силата не е в контрола, а в свързаността. Че не си мъж, когато владееш другия, а когато владееш себе си.
Тийнейджъри, чиито усеща се трансформират в принуждение, не се раждат такива. Те израстват по този начин. В тишината на фамилии без диалог. В класни стаи без доверие. В обществени мрежи, където ментори по геройство заменят грижата, която не са получили вкъщи.
Какво можем да създадем? Да учим децата си на страсти, а не на позор от тях. Да приказваме за единодушие, не за владеене. Да отворим тематиката за психологичното здраве в детството и да я възстановяваме. Да възпитаваме почитание, не боязън. Да сме родители, които не са просто физически " там “, а същински свързани. Да бъдем учители, които освен преподават, само че и схващат.
Историята в Хасково не е изолирана покруса. Тя е знак. Да не влагаме единствено в идеала за триумф, а в действителната връзка с децата си. Да не разчитаме учебното заведение да свърши цялата работа по построяването на персони. Да не забравяме, че стойностите не се преподават, те се възпитават най-много с персонален образец.
И до момента в който спорим дали трябват уроци по вяра и полезности, изпускаме същността. Единственото, което може да ограничи и жертвите, и евентуалните причинители, е инвестицията в е връзките, които формираме още в първите години. Привързаността. Общественият диалог за привързаността е същинската предварителна защита. Там, където има добре образувана обвързаност, има грижа, обич, инвестиция и граници, които удържат в този вманиачен свят. А престижите не са в обществените мрежи, а покрай сърцето. И дома. "
Това написа във Фейсбук клиничният обществен работник Александър Миланов от Болница Токуда. Публикацията му е по отношение на убийството на 18-годишната Магдалена от Хасково. За закононарушението е упрекнат 17-годишният Иван Костов, който беше оставен в ареста за непрекъснато.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




