Удрят ли ни с нова такса водомер“ и ще плащаме

Удрят ли ни с нова „ такса водомер “ и ще плащаме ли повече в месечните си сметки за вода? Този въпрос тресе към този момент с години обществото, а в този момент към този момент излезе на напред във времето, тъй като противоречивият, само че неотложен законопроект за ВиК най-накрая влезе в Народното събрание, откакто четири години събира прахуляк по бюрата на няколко следващи държавни управления със противоречива експертиза.

Най-сериозен публичен спор провокира концепцията за въвеждане на така наречен „ такса водомер “ или по-точно - непрекъснат ценови съставен елемент за достъп до водоснабдителната мрежа. Законопроектът, признат на първо четене, планува нов модел за установяване на цената на водата, който да раздели сметката на два съставния елемент: непрекъснат – за достъп и поддръжка на услугата, без значение дали се употребява вода; и изменчив – за действително потребените количества.

Кой и по кое време измисли, че би трябвало да бъдем таксувани, че имаме водомери – без оглед употребяваме ли вода в парцела си или не, е противоречив проблем – изключително като имаме поради и че за тези четири години кой ли не се е упражнявал върху тематиката. За публично разискване законопроектът мина още по време на служебния кабинет, при който Радеви министри бяха Кирил Петков и Асен Василев, а за районното министерство отговаряше Асен Личев. Издевателствата върху текстовете и туткането с новия закон продължи и по време на последвалите държавни управления на смяната.

Резултатът в законодателно измерение, и като текстове, естествено се оказа извънредно противоречив и провокира остри политически реакции и публични терзания. По тематиката към този момент се упражняват даже политици и някогашни министри – може би почтено незапознати по какъв начин протича законодателният процес в България, или пък просто за да мътят водата и да вършат проблем там, където го няма. Защото от ГЕРБ-СДС към този момент поеха ангажимент, че такава такса няма да има! Но това не значи, че законопроектът не би трябвало да мине на първо четене – в противен случай, дори е наложително.

Защо това е естествен законодателен развой?

Защото, съгласно българското законодателство, всеки един закон наложително влиза на комисията за първо четене, където би трябвало да бъде утвърден в своята целокупност – даже в случаи като този, при които е явно, че се постанова изцяло пренаписване и изцяло нова идея. Същото се отнася и за гласуванията в пленарна зала – на първо четене депутатите могат да кажат само „ да “ или „ не “ на целия законопроект. А „ не “ значи „ не “ и процесът се връща изначало, където е допустимо още веднъж да бъде протакан с години.

Парламентът въпреки всичко има механизъм за случаи като този – да одобри на първо четене меко казано неудачните текстове, само че по-късно – да ги отстрани и да пренапише изоснови всичко преди второто влизане в зала и комисия. ПГ на ГЕРБ-СДС към този момент разгласи, че ще предложи отпадане на противоречивите промени в Закона за ВиК, входирани от Министерски съвет (МРРБ) и по-конкретно частта, касаеща “такса водомер ”. От Министерство на регионалното развитие наподобява, че не обясниха добре тематиката и тя провокира реакции и терзания у жителите.

Според ГЕРБ-СДС и актуалното ценообразуване за водоснабдяване е извънредно незаслужено и то не би трябвало да се образува по този принцип.

ПГ на ГЕРБ-СДС ще предложи, когато има нарушено водоснабдяване или утежняване качеството на водата, жителите да не заплащат такса.

„ Не би трябвало най-уязвимите обществени групи да заплащат същата цена за водоснабдяване, каквато хората, които да вземем за пример си пълнят басейните с питейна вода. Затова ще предложим по-ниска цена на водата до избран размер (например до 10 куб. м.) и по-висока за по-голямо ползване “, разяснява депутатът от ГЕРБ-СДС и ръководител на отрасловата районна комисия Николай Нанков друга част от измененията, които се е заел да прокара.

С промените сред двете четения законопроектът за ВиК има капацитета да се трансформира от ненужен Франкенщайн от неработещи хрумвания в нещо, което действително може да проработи. А смешният рев на забъркалите кашата – в стихия в чаша вода…