БГНЕС: Новини от България и Света
Дали Русия стартира да губи мъчно извоювания си статут на велика мощ след края на Студената война? С натрупването на от ден на ден неподходящи вести за Владимир Путин въпросът за отслабването на съветското въздействие и последствията от това за международната геополитика става все по-актуален.
Последните седмици се трансфораха в същинско тестване за съветския президент. Украински удари с дронове надълбоко във вътрешността в съветска територия нарушиха всекидневието на милиони руснаци, на които дълго беше внушавано, че страната им печели войната против слаба и неефективна Украйна. Постоянните военни загуби не престават да изтощават намаляващото население на Русия, без това да води до основни триумфи на бойното поле. Едновременно с това спиранията на електрозахранването и дефицитът на горива затрудняват живота в окупирания Крим, където туристи и локални поданици се пробват да изоставен полуострова по развалени от войната транспортни направления. Всичко това слага Путин пред най-сериозното политическо тестване, откогато Борис Елцин му съобщи властта в Кремъл през 1999 година
Неблагоприятното развиване на фронта и във въздушната война е единствено част от проблемите на Кремъл. В по-широк проект обстановката наподобява още по-тревожна. От военна позиция най-значимият фактор е отслабването на съветското въздействие в Черно море и прилежащия район. През 2022 година съветските въоръжени сили не съумяха да завладяват стратегически и стопански значимия украински пристанищен град Одеса. Оттогава ситуацията за Москва непрестанно се утежнява. Макар Украйна да не разполага със мощен военноморски флот, ракетните удари и офанзивите с въздушни и морски дронове принудиха съветския Черноморски флот да се изтегли от Севастопол в окупирания Крим, като на процедура обезсмислиха съветското морско предимство.
Русия господства в Черно море още от времето на Екатерина Велика през XVIII век. Запазването на това владичество е в основата на имперската визия, която движи Путин и неговите националистически поддръжници. Днес обаче съветското въздействие в този основен район е доста по-слабо, в сравнение с през 2022 година, а вероятностите за поврат наподобяват все по-мрачни.
Колкото по-дълго продължава войната, толкоз повече отслабват позициите на Москва и в останалите някогашни руски републики. Балансът на силите в Кавказ и Централна Азия последователно се измества в неподходяща за Русия посока. Съединените щати, Китай и Турция уголемяват икономическото, а в някои случаи и военното си наличие в райони, които в миналото са били завладени от Руската империя. Променящото се съответствие на силите към този момент оказва въздействие и върху Беларус, където президентът Александър Лукашенко е задоволително смутен от заканите от страна на Украйна, с цел да се опълчва на натиска на Путин да употребява беларуската територия в поддръжка на съветските военни дейности.
Проблемите на Русия в енергийния бранш също надалеч не се изчерпват с дефицита на горива, провокиран от последните украински офанзиви с дронове. Кризата в Близкия изток, която единствено допреди малко време изглеждаше като опция за Москва поради внезапното повишаване на петрола, последователно отслабва. Ако Иран и Съединените щати реализиран съглашение, което разреши обилни количества ирански нефт да се върнат на международните пазари, Русия може да се изправи пред внезапен спад на приходите от експорт на нефт. Ударите на Украйна против рафинерии и друга енергийна инфраструктура в допълнение лимитират съветския експорт. Комбинацията от по-ниски цени и намаляващо произвеждане вещае сериозен спад на бюджетните доходи в миг, когато войната изисква всяка налична рубла. В по-дългосрочен проект предстоящото нарастване на добива в страни като Венецуела и Аржентина, съчетано с намаляващия импорт на Китай, допуска нескончаем напън върху цените на петрола. Напредъкът по построяването на направления за транспорт на нефт и природен газ от Централна Азия, които заобикалят съветската територия, в допълнение понижава въздействието на Москва върху международните енергийни пазари.
Все още е рано Русия и нейният президент да бъдат отписвани. Руските учени могат да намерят ефикасни решения против актуалните софтуерни преимущества на Украйна. Макар Путин в никакъв случай да не е бил считан за извънреден боен пълководец, той нееднократно е реализирал непредвидени дипломатически триумфи. Освен това продължава да търси способи да употребява съветските стратегически активи, измежду които нуклеарния боеприпас, както и опциите за кибервойна, хибридни интервенции и осведомително въздействие, с цел да възвърне преимуществото на Москва.
Историческите трендове обаче мъчно могат да бъдат подценени. Намаляващото население на Русия, неспособността на софтуерния ѝ бранш да доближи международно ниво, слабите стопански резултати след края на Студената война, възходът на Китай и устойчивият шовинизъм в някогашните руски републики, от Киргизстан до Украйна, последователно отслабват интернационалните позиции на страната.
Русия няма да изчезне от международната сцена, само че наподобява все по-вероятно Москва да се трансформира в страна със приблизително въздействие. Свят, в който Русия към този момент не е в положение съществено да заплашва съседите си, би изглеждал друго. Импулсът за превъоръжаване на Европа евентуално ще отслабне. Китай може да се възползва от съветската уязвимост, като потърси връщането на територии, изгубени в интерес на Руската империя, и по едно и също време с това ускори въздействието си в Централна Азия. Освободена от опасенията, свързани с съветската мощност, Турция би могла да разшири икономическото и политическото си наличие на Балканите и в Близкия изток.
Путин се надяваше да възроди Русия като международна суперсила. Все по-вероятно наподобява обаче неговите наследници да би трябвало да се задоволят с надалеч по-скромни цели. | БГНЕС
Проф. Уолтър Ръсел Мийд, „ Уолстрийт джърнъл “.
