Китай иска да се изолира от западните тенологични санкции
Удивително груба оценка на продължаващата софтуерна борба на Китай със Съединени американски щати се появи на уеб страницата на влиятелен мозъчен концерн, основан в Пекин на 30 януари. Докладът, оповестен от Института за интернационалните и стратегически проучвания (IISS) към Пекинския университет, откри, че Китай евентуално ще бъде по-големият губещ от софтуерното и икономическото делене, протичащо сред двете международни сили. Страната няма надзор върху главните изчислителни системи, показва документът, и е надалеч зад Съединени американски щати в редица значими области като полупроводниците, операционните системи и галактическото пространство. В рамките на една седмица след публикуването му документът изчезна.
Не са ясни събитията към отстраняването му. Лидерите на комунистическата партия може да са решили, че това е знак за уязвимост в миг, когато Си Цзинпин желае да покаже, че е мощен и се готви да бъде " помазан " още веднъж за президент по-късно тази година. Заключенията на отчета в действителност са неуместни за президента. Той приказва за " самоукрепване " против това, което неговото държавно управление назовава " задушаване " - Западът упражнява надзор върху достъпа до сериозни технологии, от семена до полупроводници. Силата на Запада да тормози съперниците си със наказания е на път да бъде изпитана в Русия, която на 24 февруари атакува Украйна. Китайските управници ще следят деликатно тази военна и икономическа борба, тъй като тя може да освети личните им уязвимости. Четиринадесетият петгодишен стратегически проект на Китай, оповестен през 2021 година, обхващащ интервала до 2025 година, слага разчитането на лични сили в науката и технологиите като крайъгълен камък на икономическата политика.
Крайните периоди на проекта Китай да се освободи от съществуващата технозависимост бързо наближават. Правителството налива милиарди в старания и опити да убеди китайските компании да създадат същото. Комбинираните обществени и частни разноски за научноизследователска и развойна активност се повишиха до рекордните 440 милиарда $ през 2021 година в опит да настигнат задграничните съперници. Това е еквивалентно на 2.5% от брутния вътрешен артикул (БВП), към момента надалеч от към 3% в Америка, само че повече от малко над 2% преди пет години (вижте графиката). На 11 февруари SMIC, най-големият производител на чипове в Китай, съобщи, че ще влага към 5 милиарда $ през 2022 година в нови заводи за полупроводници. Три дни по-късно хонконгското звено на английската банка Standard Chartered стана първият задграничен заемодател отвън континентален Китай, който беше директно обвързван с CIPS, китайския отговор на основаната в Белгия система за междубанкови заплащания SWIFT.
Къде е подвластен Пекин
За да ревизира резултата от това, The Economist изследва шест области, в които зависимостта на Китай от Запада е от изключително внимание за партията и Си. Разгледахме иРНК ваксини, агрохимикали, гражданска авиация, полупроводници, компютърни операционни системи и разплащателни мрежи. Нашите изводи отразяват тези на документа на IISS: макар че има известна степен на подсилване, много надалеч от действителността е да се разчита на личните сили при осъществяването на задачата.
Реклама
Китайският прогрес е най-силно изразен в области, които, макар че са софтуерно комплицирани, изискват по-къси и по-малко комплицирани вериги за доставки. Започнете с имунизациите. Голяма част от напредъка на Китай в технологията на иРНК, употребена в западните планове за ваксини против ковид-19 като Pfizer-BioNTech или Moderna, е обвързван с един човек, Ин Бо. В продължение на няколко години Ин Бо работи върху иРНК в Moderna, преди да се върне в Китай от Бостън при започване на пандемията. Завръщането му вкъщи беше приветствано от държавните медии като родолюбец, отговарящ на апела на родината си. Неговата компания Abogen Biosciences е работила с Народноосвободителната войска за създаването на най-модерната мРНК в страната и е част от стратегия, която е вложила минимум 2.3 милиарда $ в създаването на локални ваксини.
Държавните медии в Китай неотдавна разгласиха резултати от клинични изпитвания от първа фаза на Abogen, известна като ARCoVax. В прочут смисъл това наподобява впечатляващо, идвайки единствено година и половина след западните версии. Въпреки това, компанията не е направила никакви изказвания за необятно разпространяване. Годишният индустриален потенциал от 200 млн. дози наподобява непретенциозен спрямо предстоящите тази година 4 милиарда дози за имунизацията на Pfizer-BioNTech. BioNTech предложи да даде своята ваксина на Китай в партньорство с Fosun, локален конгломерат, преди година. Като пази ARCоVAx и отхвърля утвърждение на западните ваксини (макар и не западните хапчета за коронавирус, едно от които беше утвърдено този месец), Си, наподобява, е сложил по-висока цена на постигането на самодостатъчност, в сравнение с публичното благоденствие, споделя Хуанг Янжунг от мозъчния концерн Съвет по външни връзки (CFR).
По-бавен прогрес
Подобни съображения, наподобява, са забавили напредъка в агрохимическата технология. Чуждестранните способи за генетична трансформация и смяна на семена са неразрешени за домашна приложимост заради дълготраен боязън, че това ще даде на задгранични компании надзор върху доставките на зърно в Китай. Китайските компании създават домашно отгледани алтернативи; Dabeinong Biotechnology, огромен производител на фуражи, влага съществено в проучвания. Те също са ги набавяли посредством придобивания. Най-забележителното от тях беше покупката за 44 милиарда $ през 2016 година от ChemChina, следен от страната химически конгломерат, на Syngenta, швейцарски колос в производството на семена и агрохимикали с интелектуална благосъстоятелност върху няколко химикала за жито. Но продължаващата липса на локален индустриален потенциал значи, че Китай към момента зависи от вноса на култури. През 2021 година Китай похарчи минимум 400 милиарда юана за импорт на соя, царевица и памук - огромна част от тях генетично модифицирани (вижте графиката).
Вносните самолети и елементи костват на Китай доста по-малко от това - 19 милиарда $ предходната година. Но и тук партията желае промишлеността да лети без непознати зависимости. Ако се има вяра на държавните медии, към този момент е по този начин. Тази година COMAC, държавна авиокосмическа група, възнамерява да стартира доставката на своя аероплан C919, съперник на Boeing 737 и Airbus A320, който се създава от 2008 година Китайските самолетни компании са поръчали стотици от тях.
Източник: Reuters Реклама
При по-внимателна инспекция обаче C919 не наподобява толкоз китайски. Програмата е коствала над 72 милиарда $, съгласно разбор на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания. Въпреки това самолетът остава комбинация от непознати елементи. Тъй като турбодвигателите, които се създават за него, са затънали в механически проблеми, самолетите към този момент ще бъдат оборудвани с мотори от взаимната компания сред френската Safran и американската GE Aviation. Със стотици други съставни елементи, които също се създават в чужбина, крайният артикул е копие на западен аероплан, и не тъкмо най-съвременен. Един огромен представител на западната самолетна компания показва, че C919 е потомство зад икономичния A320neo на Airbus и заради това е доста по-малко конкурентен на световния пазар.
Китай е изправен пред същия проблем, пробвайки се да се измъкне от световната верига за доставки на полупроводници, която като тази за самолетите е комплицирана и доминирана от Америка и нейните съдружници. Уязвимостта на Китай към софтуерните наказания стана ясна през 2018 година, когато администрацията на Доналд Тръмп спря продажбите на сензитивен хардуер, употребяващ американски технологии, на два китайски производителя на телекомуникационно съоръжение - ZTE и Huawei.
За да се предотврати повтаряне на сходно нещо, последният петгодишен проект планува до 2025 година Китай да създава 70% от чипове, които използва, по отношение на по-малко от 20% предходната година. Както и в други области, страната реализира прочут прогрес за постигането на тази цел. SMIC възнамерява да приключи строителството на три нови заводи тази година. Държавата е наляла стотици милиарди юана в бранша. Парите помогнаха на китайските производители на чипове да стартират да набират личен състав. Лаборатория в Шанхай, ръководена от американския производител на чипове Micron, се трансформира в бракониерска площадка за локални компании. На 26 януари Micron съобщи, че ще затвори лабораторията. Идеята е да се даде опция на някои огромни китайски производители на чипове да работят с индустриални линии, изчистени от американски технологии, отбелязва Адам Сегал от CFR.
Чип на рамото им
Но както при самолетите, китайските чипове изостават много от най-хубавите оферти отвън Китай. SMIC и други се пробват изцяло да овладеят веригата за доставки на чипове със структури, измервани в десетки нанометри (милиардни от метъра), с порядък по-голям от най-модерните чипове сега. Това ги слага няколко генерации зад TSMC от Тайван и Samsung от Южна Корея, които са двата водача в промишлеността. Китай евентуално е на години от възпроизвеждането на литографските машини, основани от нидерландската компания ASML. Shanghai Micro Electronics Equipment Group, държавната компания, натоварена със задачата да настигне ASML, изостава с доставката на устройствата, съгласно Тили Джанг от анализаторската компания GaveKal Dragonomics. Някои огромни вложения в китайски полупроводникови мощности са отишли към компании, които се отхвърлиха или се оказаха фиктивни.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Телекоми 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Свят Реклама
В последните две сериозни технологии казусът на Китай е по-малко обвързван с преодоляването на технология или пресъздаването на вериги за доставки, а повече с превъзмогването на неналичието на доверие на потребителите в нейните други възможности. Операционните системи, които зареждат лични компютри и смарт телефони, са отличен образец. Когато администрацията на Тръмп забрани на американски компании да работят с Huawei през 2019 година, едно потомство телефони на китайската компания бе лишено освен от чипове, само че и от операционната система Android на Гугъл. Заедно тези ограничавания способстваха за спад от към 30% в приходите на Huawei предходната година.
Смята се, че китайските компании са вложили към 4 милиарда $ сред 2019 година и септември 2021 година в създаването на операционни системи. Някои анализатори чакат алтернативата на Huawei за Android, наречена Harmony OS и отчасти основана на системата с отворен код на Гугъл, да завоюва пазарен дял. Но съвсем всички китайски смарт телефони не престават да работят с Android и iOS на Apple, а съвсем всички китайски настолни компютри се зареждат от mac OS на Apple или Microsoft Windows. Алтернативните китайски операционни системи се борят да привлекат разработчици, тъй като не са необятно употребявани - и не са необятно употребявани, тъй като нямат доста приложения или стратегии за евакуиране.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Не са ясни събитията към отстраняването му. Лидерите на комунистическата партия може да са решили, че това е знак за уязвимост в миг, когато Си Цзинпин желае да покаже, че е мощен и се готви да бъде " помазан " още веднъж за президент по-късно тази година. Заключенията на отчета в действителност са неуместни за президента. Той приказва за " самоукрепване " против това, което неговото държавно управление назовава " задушаване " - Западът упражнява надзор върху достъпа до сериозни технологии, от семена до полупроводници. Силата на Запада да тормози съперниците си със наказания е на път да бъде изпитана в Русия, която на 24 февруари атакува Украйна. Китайските управници ще следят деликатно тази военна и икономическа борба, тъй като тя може да освети личните им уязвимости. Четиринадесетият петгодишен стратегически проект на Китай, оповестен през 2021 година, обхващащ интервала до 2025 година, слага разчитането на лични сили в науката и технологиите като крайъгълен камък на икономическата политика.
Крайните периоди на проекта Китай да се освободи от съществуващата технозависимост бързо наближават. Правителството налива милиарди в старания и опити да убеди китайските компании да създадат същото. Комбинираните обществени и частни разноски за научноизследователска и развойна активност се повишиха до рекордните 440 милиарда $ през 2021 година в опит да настигнат задграничните съперници. Това е еквивалентно на 2.5% от брутния вътрешен артикул (БВП), към момента надалеч от към 3% в Америка, само че повече от малко над 2% преди пет години (вижте графиката). На 11 февруари SMIC, най-големият производител на чипове в Китай, съобщи, че ще влага към 5 милиарда $ през 2022 година в нови заводи за полупроводници. Три дни по-късно хонконгското звено на английската банка Standard Chartered стана първият задграничен заемодател отвън континентален Китай, който беше директно обвързван с CIPS, китайския отговор на основаната в Белгия система за междубанкови заплащания SWIFT.
Къде е подвластен Пекин
За да ревизира резултата от това, The Economist изследва шест области, в които зависимостта на Китай от Запада е от изключително внимание за партията и Си. Разгледахме иРНК ваксини, агрохимикали, гражданска авиация, полупроводници, компютърни операционни системи и разплащателни мрежи. Нашите изводи отразяват тези на документа на IISS: макар че има известна степен на подсилване, много надалеч от действителността е да се разчита на личните сили при осъществяването на задачата.
Реклама
Китайският прогрес е най-силно изразен в области, които, макар че са софтуерно комплицирани, изискват по-къси и по-малко комплицирани вериги за доставки. Започнете с имунизациите. Голяма част от напредъка на Китай в технологията на иРНК, употребена в западните планове за ваксини против ковид-19 като Pfizer-BioNTech или Moderna, е обвързван с един човек, Ин Бо. В продължение на няколко години Ин Бо работи върху иРНК в Moderna, преди да се върне в Китай от Бостън при започване на пандемията. Завръщането му вкъщи беше приветствано от държавните медии като родолюбец, отговарящ на апела на родината си. Неговата компания Abogen Biosciences е работила с Народноосвободителната войска за създаването на най-модерната мРНК в страната и е част от стратегия, която е вложила минимум 2.3 милиарда $ в създаването на локални ваксини.
Държавните медии в Китай неотдавна разгласиха резултати от клинични изпитвания от първа фаза на Abogen, известна като ARCoVax. В прочут смисъл това наподобява впечатляващо, идвайки единствено година и половина след западните версии. Въпреки това, компанията не е направила никакви изказвания за необятно разпространяване. Годишният индустриален потенциал от 200 млн. дози наподобява непретенциозен спрямо предстоящите тази година 4 милиарда дози за имунизацията на Pfizer-BioNTech. BioNTech предложи да даде своята ваксина на Китай в партньорство с Fosun, локален конгломерат, преди година. Като пази ARCоVAx и отхвърля утвърждение на западните ваксини (макар и не западните хапчета за коронавирус, едно от които беше утвърдено този месец), Си, наподобява, е сложил по-висока цена на постигането на самодостатъчност, в сравнение с публичното благоденствие, споделя Хуанг Янжунг от мозъчния концерн Съвет по външни връзки (CFR).
По-бавен прогрес
Подобни съображения, наподобява, са забавили напредъка в агрохимическата технология. Чуждестранните способи за генетична трансформация и смяна на семена са неразрешени за домашна приложимост заради дълготраен боязън, че това ще даде на задгранични компании надзор върху доставките на зърно в Китай. Китайските компании създават домашно отгледани алтернативи; Dabeinong Biotechnology, огромен производител на фуражи, влага съществено в проучвания. Те също са ги набавяли посредством придобивания. Най-забележителното от тях беше покупката за 44 милиарда $ през 2016 година от ChemChina, следен от страната химически конгломерат, на Syngenta, швейцарски колос в производството на семена и агрохимикали с интелектуална благосъстоятелност върху няколко химикала за жито. Но продължаващата липса на локален индустриален потенциал значи, че Китай към момента зависи от вноса на култури. През 2021 година Китай похарчи минимум 400 милиарда юана за импорт на соя, царевица и памук - огромна част от тях генетично модифицирани (вижте графиката).
Вносните самолети и елементи костват на Китай доста по-малко от това - 19 милиарда $ предходната година. Но и тук партията желае промишлеността да лети без непознати зависимости. Ако се има вяра на държавните медии, към този момент е по този начин. Тази година COMAC, държавна авиокосмическа група, възнамерява да стартира доставката на своя аероплан C919, съперник на Boeing 737 и Airbus A320, който се създава от 2008 година Китайските самолетни компании са поръчали стотици от тях.
Източник: Reuters Реклама
При по-внимателна инспекция обаче C919 не наподобява толкоз китайски. Програмата е коствала над 72 милиарда $, съгласно разбор на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания. Въпреки това самолетът остава комбинация от непознати елементи. Тъй като турбодвигателите, които се създават за него, са затънали в механически проблеми, самолетите към този момент ще бъдат оборудвани с мотори от взаимната компания сред френската Safran и американската GE Aviation. Със стотици други съставни елементи, които също се създават в чужбина, крайният артикул е копие на западен аероплан, и не тъкмо най-съвременен. Един огромен представител на западната самолетна компания показва, че C919 е потомство зад икономичния A320neo на Airbus и заради това е доста по-малко конкурентен на световния пазар.
Китай е изправен пред същия проблем, пробвайки се да се измъкне от световната верига за доставки на полупроводници, която като тази за самолетите е комплицирана и доминирана от Америка и нейните съдружници. Уязвимостта на Китай към софтуерните наказания стана ясна през 2018 година, когато администрацията на Доналд Тръмп спря продажбите на сензитивен хардуер, употребяващ американски технологии, на два китайски производителя на телекомуникационно съоръжение - ZTE и Huawei.
За да се предотврати повтаряне на сходно нещо, последният петгодишен проект планува до 2025 година Китай да създава 70% от чипове, които използва, по отношение на по-малко от 20% предходната година. Както и в други области, страната реализира прочут прогрес за постигането на тази цел. SMIC възнамерява да приключи строителството на три нови заводи тази година. Държавата е наляла стотици милиарди юана в бранша. Парите помогнаха на китайските производители на чипове да стартират да набират личен състав. Лаборатория в Шанхай, ръководена от американския производител на чипове Micron, се трансформира в бракониерска площадка за локални компании. На 26 януари Micron съобщи, че ще затвори лабораторията. Идеята е да се даде опция на някои огромни китайски производители на чипове да работят с индустриални линии, изчистени от американски технологии, отбелязва Адам Сегал от CFR.
Чип на рамото им
Но както при самолетите, китайските чипове изостават много от най-хубавите оферти отвън Китай. SMIC и други се пробват изцяло да овладеят веригата за доставки на чипове със структури, измервани в десетки нанометри (милиардни от метъра), с порядък по-голям от най-модерните чипове сега. Това ги слага няколко генерации зад TSMC от Тайван и Samsung от Южна Корея, които са двата водача в промишлеността. Китай евентуално е на години от възпроизвеждането на литографските машини, основани от нидерландската компания ASML. Shanghai Micro Electronics Equipment Group, държавната компания, натоварена със задачата да настигне ASML, изостава с доставката на устройствата, съгласно Тили Джанг от анализаторската компания GaveKal Dragonomics. Някои огромни вложения в китайски полупроводникови мощности са отишли към компании, които се отхвърлиха или се оказаха фиктивни.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Коментари и разбори 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Телекоми 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Свят Реклама
В последните две сериозни технологии казусът на Китай е по-малко обвързван с преодоляването на технология или пресъздаването на вериги за доставки, а повече с превъзмогването на неналичието на доверие на потребителите в нейните други възможности. Операционните системи, които зареждат лични компютри и смарт телефони, са отличен образец. Когато администрацията на Тръмп забрани на американски компании да работят с Huawei през 2019 година, едно потомство телефони на китайската компания бе лишено освен от чипове, само че и от операционната система Android на Гугъл. Заедно тези ограничавания способстваха за спад от към 30% в приходите на Huawei предходната година.
Смята се, че китайските компании са вложили към 4 милиарда $ сред 2019 година и септември 2021 година в създаването на операционни системи. Някои анализатори чакат алтернативата на Huawei за Android, наречена Harmony OS и отчасти основана на системата с отворен код на Гугъл, да завоюва пазарен дял. Но съвсем всички китайски смарт телефони не престават да работят с Android и iOS на Apple, а съвсем всички китайски настолни компютри се зареждат от mac OS на Apple или Microsoft Windows. Алтернативните китайски операционни системи се борят да привлекат разработчици, тъй като не са необятно употребявани - и не са необятно употребявани, тъй като нямат доста приложения или стратегии за евакуиране.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ