Ударите на Западната коалиция на САЩ, Великобитания и Франция по

Ударите на Западната коалиция на Съединени американски щати, Великобитания и Франция по сирийските военни цели бяха камуфлаж за действителните стратегически процеси, които протичат под повърхността на международната политическа игра за превъзходство.

Атаката изглеждаше беззъба, тъй като без позволение на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации възможни жертви биха имали имиджов недостатък за Запада. И то в случай, че даже министърът на защитата на Съединени американски щати военачалник Джеймс Матис не беше изцяло уверен кой е причинителят на зверството, до момента в който решението за удари на процедура към този момент бе взето обществено и оповестено от Тръмп. През същото време на посещаване в Париж паралелно до френския президент Макрон стоеше различен състезател, заинтригуван от крути дейности против Башар Асад и Иран – саудитският принц Мохамед Бин Салман, упрекван за една от най-тежките филантропични произшествия през днешния ден – тази в Йемен.

Истината е, че с непредвидимостта си Тръмп съумя да разклати статуквото в Близкия изток и да всее ужас у Асад, Иран, Турция и Русия, самоуверено оставили Съединени американски щати вън от играта в договарянията за мир в Астана/Сочи. Само че огромната цел на Тръмп не е толкоз Сирия, в която невъзможният мир скоро няма да даде на никого предимство на терен – баланс, който също е стратегически целен зад океана. Голямата цел на Съединени американски щати е парирането на Иран, като стягането на примката към Дамаск и дискредитирането на възможна съветска помощ за Ислямската Република, са ефикасни ходове в сходна светлина.

Регионалните другари на Съединени американски щати – Саудитска Арабия, Египет и Израел – работят трескаво в посока на по-значими дейности против Иран поради подема му в района, а визитите на саудитския принц Мохамед Бин Салман във Вашингтон и Париж станаха тъкмо преди ударите по Сирия. Безумно е да се мисли, че ракетната офанзива не е координирана с Израел, който последните месеци непрекъснато обстрелва Сирия и шиитските ирански милиции, ситуирани по южните сирийски граници. Целта: да се парира свързването им с Хизбула в Ливан и разрушаването на оръжейни заводи на сирийска земя.

Ако огромна американска атака против Техеран фактически е поставена на масата на военните проекти, то поддръжката на европейците също е основна, а скоро ще бъде и тествана. На 12 май изтича срокът, даден от американския президент на Конгреса и европейските страни, за трансформация на нуклеарната договорка с Иран. От Белия дом желаят безграничен период на изискванията в договорката, рестрикции за иранската ракетна стратегия и цялостен достъп на интернационалните специалисти. За да не се постанова европейците да загърбват считаното за дипломатическо мъжество съдействие с Иран по прекъсване на нуклеарната й стратегия и двустранния разговор, евролидерите даже ускориха дебата за още наказания против иранците с вярата да смилят американските си сътрудници.

Объркан акт, който нито ще промени американската тактика за района, нито ще се одобри добре в Техеран, където не дават и дума да става за ракетната им стратегия, до момента в който директните им врагове като Саудитска Арабия купуват оръжие за стотици милиарди от Съединени американски щати и западните им сътрудници.

Изолирана след Брекзит, Англия търси протекцията на Тръмп, който пък има потребност да приказва и с човек с тежест в Стара Европа. В момента това е френският президент Еманюел Макрон, който съзря в ударите по Сирия опция да поеме водачеството в Европейски Съюз, задминавайки Германия, отказала да взе участие в тях и загърбила Съединени американски щати по този вектор.

Важно е да отбележим, че Европейски Съюз и Съединени американски щати от дълго време не са имали несъгласия по толкоз доста тематики. Бъдещето на иранската нуклеарна договорка, подкрепена от европейците, само че поставена на трупчета от Вашингтон, общата европейска защита, в която американското командване в НАТО вижда конкуренция на Атлантическия алианс, глобите за съветските газови компании и търгуващите с тях европейски контрагенти, имащи политическа и икономическа цена на европейския континент, както и съответно реализирането на “Северен Поток 2 ” с основен отстъпник по отношение на ползите на Съединени американски щати – Германия.

Случаят “Скрипал ” и химическата офанзива в град Дума, позиционирани в този подтекст, идват дюшеш на Тръмп: Европа към този момент не може да остане безразлична по отношение на главния политически противник на Съединени американски щати през днешния ден. Русия следваше да получи отпор, а Европейски Съюз да избере дали ще застане зад презокенския си сътрудник, в случай че желае да резервира лице и положителни връзки с него. Опитът за бърза консолидация на европейските страни, без даже да е извършено следствие по случая Скрипал, както и ударите в Сирия по инфраструктура с капацитет за произвеждане на химически оръжия тъкмо преди да влезе Огранизацията за възбрана на химическите оръжия демонстрира, че Западът бърза да извлече политически оптималното от обстановката. Независимо дали основата й е устойчива и изчистена.

Най-лошият вид е война на Съединени американски щати с Иран


Лагерът на неоконсерваторите ястреби в Съединени американски щати завоюва внушителна победа с назначението на Джон Болтън за консултант по националната сигурност и на Майк Помпео за външен министър. И двамата драговолно поддържат твърди дейности против Иран, а Тръмп има извънредно тежки вътрешнополитически проблеми, които би трябвало да избута вън от обективите. Най-лошият за света вид би бил война на Съединени американски щати с Иран, където нито Европейски Съюз, нито Русия, нито Китай ще могат да останат безучастни. Най-малкото тъй като в Пекин осъзнават, че цялостна стратегическа победа на Вашингтон в Близкия изток значи време и запас за взор към Източна и Югоизточна Азия – сюжет, който за света е всичко друго, само че не и розов.