Никола Филипов: Политиците обещават социални плащания без да взимат под внимание дали може
„ Удължаването на бюджет 2022 година е най-хубавото решение за България и за участието ни в Еврозоната. Всичко останало е популизъм в политическата ни система “. Това съобщи в изявление за БГНЕС финансистът Никола Филипов от Съвета по стопански и обществени политики (СИПП).
„ В последните месеци имаше яростен спор дали беше положително решение Министерството на финансите да удължи бюджет 2022 г, само че аз пазя тезата, че това беше вярното решение. Виждате какво става в Народното събрание – има тежка политическа рецесия, партиите се готвят за предварителните парламентарни избори, в тази догадка те желаят да бъдат избрани отново и в следствие популистките поръчки работят с цялостна мощ. Политиците дават обещание редица обществени заплащания без да взимат под внимание дали това може да бъде подхванато “, съобщи още Никола Филипов.
Икономистът посочи, че целият Европейски Съюз, надлежно и ние, се намираме на ръба на икономическа криза, тъй че рисковете пред стопанската система ни са съществени и е хубаво, че най-малко МФ го осъзнава.
„ Удължаването на бюджет 2022 година ще се отрази и доста добре на бъдещото ни участие в еврозоната. През 2022 година МФ не пое нов дълг и не разплати големи средства към бюджета, което понижи бюджетният недостиг, тъй че най-малко по този аршин ние покриваме изцяло условието ни за участие. Имайте поради, че в случай че имахме постоянно държавно управление, това нямаше да бъде направено. Всеки длъжностен кабинет е експертен, а постоянният подобен желае да бъде избран отново и ще се вършат обществени разноски и няма да се вземе поради, че в случай че се взимат такива задължения, няма да имаме опцията да влезем в еврозоната “, разясни Филипов.
Експертът изясни, че за бъдещото ни участие в еврозоната единственият количествен коефициент, който не е ясно дали ще покрием, е инфлацията.
„ Всички разноски, които се започнаха, с цел да се стабилизират семействата, разрушителната война на Русия в Украйна, цените на енергийните запаси оказаха въздействие, тъй че е обикновено да имаме по-високи стойности на инфлацията. Дали ще покрием обаче референтната стойност, нужна с цел да влезем в еврозоната, ще стане ясно края на май месец “, разяснява още Никола Филипов, след което изясни, че тази референтна стойност се дефинира на база междинното аритметично на трите страни в Европейски Съюз с най-ниски равнища на инфлация, а към тази големина по-късно се прибавя 1,5%.
„ В Европейски Съюз обаче има страни, които са с инфлация доста по-ниска от междинната за съюза. Теоретично, в случай че Европейска комисия реши да изкара страните с най-ниски равнища на инфлация, има и късмет да покрием условията. Да приказваме за това в този момент обаче е прекомерно рано, в такава комплицирана политическа конюнктура и парламентарна рецесия е прекомерно мъчно да предвиждаме дали ще успеем да се въздържим от обществени разноски “, означи икономистът.
На въпроса каква би трябвало да бъде бъдещата тактика на кабинета ни, с цел да влезем сполучливо в еврозоната, Филипов посочи, че би трябвало да продължим в същия дух.
„ Трябва да се подхващат разноски, които можем да си позволим, да се поддържат равнища, които можем да финансираме елементарно. За страдание, когато се образува длъжностен кабинет, партиите започват рекордни задължения, покачват се обществените разноски и резултатите са два: или задлъжняваме, тъй като теглим огромни задължения и не можем да ги изплащаме, или покачваме данъчната тежест – и двата фактора ще окажат отрицателно въздействие върху стопанската система ни. Много значимо е страната в този момент да бъде правилен длъжник и всички отговорности, които ги има, да се извършват, с цел да не се покачва междуфирмената задлъжнялост. Последната икономическа рецесия от 2008 се задълбочи точно когато страната престана да бъде правилен длъжник, в този момент не би трябвало да си разрешаваме това да се случи “, прикани той.
На въпроса какво е положението на финансовия бранш на страната Никола Филипов означи, че секторът е от дребното постоянни неща през последните години.
„ Банковият бранш се намира в доста добра позиция по отношение на 2008 година, тъй че той е квалифициран за всяка една икономическа рецесия, което е положително за бизнеса, тъй че няма да чакаме рецесията да бъде толкоз дълбока. Проблем, който се появява, обаче за банковия ни бранш, е приемането на еврото. Понеже към момента няма изясненост по кое време ще приемем единната валута, в този момент банките са длъжни да вършат големи разноски за въвеждането на еврото без ясната визия по кое време това ще стане. Това е огромен проблем, който не виждам да се визира нито от Министерски съвет, нито от МФ “, означи той.
„ За жителите приемането на еврото няма да има огромен резултат. Нашата стопанска система по този начин или другояче към този момент е интегрирана с европейската, тъй че това е един цивилизационен избор, който сме поели с участието си в Европейски Съюз още през 2007 година, влизането ни в еврозоната ще бъде продължение на точно този път “, добави икономистът Никола Филипов.
„ В последните месеци имаше яростен спор дали беше положително решение Министерството на финансите да удължи бюджет 2022 г, само че аз пазя тезата, че това беше вярното решение. Виждате какво става в Народното събрание – има тежка политическа рецесия, партиите се готвят за предварителните парламентарни избори, в тази догадка те желаят да бъдат избрани отново и в следствие популистките поръчки работят с цялостна мощ. Политиците дават обещание редица обществени заплащания без да взимат под внимание дали това може да бъде подхванато “, съобщи още Никола Филипов.
Икономистът посочи, че целият Европейски Съюз, надлежно и ние, се намираме на ръба на икономическа криза, тъй че рисковете пред стопанската система ни са съществени и е хубаво, че най-малко МФ го осъзнава.
„ Удължаването на бюджет 2022 година ще се отрази и доста добре на бъдещото ни участие в еврозоната. През 2022 година МФ не пое нов дълг и не разплати големи средства към бюджета, което понижи бюджетният недостиг, тъй че най-малко по този аршин ние покриваме изцяло условието ни за участие. Имайте поради, че в случай че имахме постоянно държавно управление, това нямаше да бъде направено. Всеки длъжностен кабинет е експертен, а постоянният подобен желае да бъде избран отново и ще се вършат обществени разноски и няма да се вземе поради, че в случай че се взимат такива задължения, няма да имаме опцията да влезем в еврозоната “, разясни Филипов.
Експертът изясни, че за бъдещото ни участие в еврозоната единственият количествен коефициент, който не е ясно дали ще покрием, е инфлацията.
„ Всички разноски, които се започнаха, с цел да се стабилизират семействата, разрушителната война на Русия в Украйна, цените на енергийните запаси оказаха въздействие, тъй че е обикновено да имаме по-високи стойности на инфлацията. Дали ще покрием обаче референтната стойност, нужна с цел да влезем в еврозоната, ще стане ясно края на май месец “, разяснява още Никола Филипов, след което изясни, че тази референтна стойност се дефинира на база междинното аритметично на трите страни в Европейски Съюз с най-ниски равнища на инфлация, а към тази големина по-късно се прибавя 1,5%.
„ В Европейски Съюз обаче има страни, които са с инфлация доста по-ниска от междинната за съюза. Теоретично, в случай че Европейска комисия реши да изкара страните с най-ниски равнища на инфлация, има и късмет да покрием условията. Да приказваме за това в този момент обаче е прекомерно рано, в такава комплицирана политическа конюнктура и парламентарна рецесия е прекомерно мъчно да предвиждаме дали ще успеем да се въздържим от обществени разноски “, означи икономистът.
На въпроса каква би трябвало да бъде бъдещата тактика на кабинета ни, с цел да влезем сполучливо в еврозоната, Филипов посочи, че би трябвало да продължим в същия дух.
„ Трябва да се подхващат разноски, които можем да си позволим, да се поддържат равнища, които можем да финансираме елементарно. За страдание, когато се образува длъжностен кабинет, партиите започват рекордни задължения, покачват се обществените разноски и резултатите са два: или задлъжняваме, тъй като теглим огромни задължения и не можем да ги изплащаме, или покачваме данъчната тежест – и двата фактора ще окажат отрицателно въздействие върху стопанската система ни. Много значимо е страната в този момент да бъде правилен длъжник и всички отговорности, които ги има, да се извършват, с цел да не се покачва междуфирмената задлъжнялост. Последната икономическа рецесия от 2008 се задълбочи точно когато страната престана да бъде правилен длъжник, в този момент не би трябвало да си разрешаваме това да се случи “, прикани той.
На въпроса какво е положението на финансовия бранш на страната Никола Филипов означи, че секторът е от дребното постоянни неща през последните години.
„ Банковият бранш се намира в доста добра позиция по отношение на 2008 година, тъй че той е квалифициран за всяка една икономическа рецесия, което е положително за бизнеса, тъй че няма да чакаме рецесията да бъде толкоз дълбока. Проблем, който се появява, обаче за банковия ни бранш, е приемането на еврото. Понеже към момента няма изясненост по кое време ще приемем единната валута, в този момент банките са длъжни да вършат големи разноски за въвеждането на еврото без ясната визия по кое време това ще стане. Това е огромен проблем, който не виждам да се визира нито от Министерски съвет, нито от МФ “, означи той.
„ За жителите приемането на еврото няма да има огромен резултат. Нашата стопанска система по този начин или другояче към този момент е интегрирана с европейската, тъй че това е един цивилизационен избор, който сме поели с участието си в Европейски Съюз още през 2007 година, влизането ни в еврозоната ще бъде продължение на точно този път “, добави икономистът Никола Филипов.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ