Самовъзпитанието е всестранно и дълбоко работене върху ума, чувството и волята ♥ Петър ДЪНОВ
Учителя за образованието
♥ Упътване за самовъзпитание
Стремежът на индивида да работи за своя нравствен напредък е симптом за висока духовна просвета. Това е белег на същинския самосъзнателен, а не вегетативен живот. Ирландският стихотворец, публицист и драматург Оскар Уайлд споделя: „ Ако вие срещнете човек, който целия си живот е прекарал с образование на самия себе си (съгласен съм, че това в наше време е огромна необичайност, само че въпреки всичко се срещат такива хора), вие ще се разделите от него по-богати и със съзнанието, че висок блян за един момент се е докоснал до вас и е осветил вашите дни. “
Само този, който гледа на живота като нещо изключително съществено, единствено той има непрекъснат блян да работи върху себе си, единствено той усеща потребността всеки ден да пораства духовно.
Само четенето на книги не е задоволително. Някои мислят, че работата на индивида върху себе си се състои основно в четенето на книги. Това е самообогатяване със познания, а самовъзпитанието е освен това, то е всестранно и по-дълбоко работене върху мозъка, възприятието и волята. Това е изменение на целия човек. Всички сили, качества, добродетели на индивида би трябвало да са в непрестанен развой на поникване. Всеки ден човек би трябвало да има ново просветление, ново признание, нова светлина, нови усеща, нови подтици за работа, които дотогава не е подозирал.
Между другите задания учебното заведение би трябвало да има значимата задача да разсъни у ученика блян да работи непрестанно върху своя нравствен напредък и след излизането си от учебното заведение. Ученикът ще прави това, единствено когато е въодушевен от една висока концепция, която изхожда от нравствен светоглед. Училището би трябвало да му даде мощен повод в това направление.
Избрано от: „ Учителя за образованието: Ролята на образованието в живота “, Боян Боев, изд. Сдружение „ Слънчогледи “
Снимка: Учителят на 36 години.; petardanov.com
