Панагюрска учителка извеза знаме и го дари на музей във Велико Търново
Учителката от Панагюрище Елисавета Георгиева подари знаме, отдадено на Асеневци, на районния исторически музей във Велико Търново. Г-жа Георгиева сама е извезала знамето по технологията, с която е работила в миналото Райна Княгиня.
Три лъва, кръст, украсителни орнаменти и надписи, извезани със сърма има върху знамето, чийто декор е червен. „ Сънувах го това знаме. За страдание, не запомних всички детайли, които видях в съня си, само че запомних главното – надписите. И кръста, несъмнено “, споделя Елеонора Георгиева. Върху плата тя изписала „ И се възвисиха Асеневци “, който надпис съставлява самобитна корона. Другият надпис са имената на царете Асен, Петър, Калоян и Иван Асен II.
В короната са извезани трите лъва. Единият пази България от изток, вторият – от запад, а лъвът в средата, който е и най-големият – гледа в бъдещето на страната ни. Над короната е и кръстът.
„ Райна Княгиня в миналото е правила следното. Първо е очертавала модела, който желае да везе, с картон. И след това е обличала със сърма този картон. Аз не употребявам картон, различен материал съм си избрала, който е още по-невидим и когато насложа сърмените конци, няма и диря от това, че под нишките има нещо друго “, споделя Елисавета, която работила над знамето тъкмо 397 часа.
Знамето е с размери 90 на 150 см и дава отговор на стандартите за сходни флагове в България. Няма обаче друго сходно знаме, което да е отдадено на династията Асеневци, признава майсторката, която е преподавател по география и философия в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище. За да направи знамето си, Елисавета Георгиева се е съветвала с проф. Пламен Павлов и е изчела повече от 2100 страници художествена и профилирана литература, която споделя за българските царе от династията на Асеневци.
Цялата концепция за това знаме тръгнала от едно премеждие на Елисавета и щерка й в Търново преди тъкмо 18 година Тогава щерка й поискала да бъде кръстена в църквата „ Св. 40 мъченици “. Тази й фантазия не се сбъднала тъкмо по този начин, момичето съумяло да получи светото кръщение в прилежащия храм – „ Св. Богородица “. Тогава обаче момичето и майка й били пленени от остарялата част на града, разходили се в църквата на Асеневци и… Елисавета решила, че желае да извезе знаме и да го подари на града.
ДА БЪДЕ НАПРАВЕНО ДАРЕНИЕТО съдебна експертиза ОКАЗАЛО ПО-ТРУДНО, ОТКОЛКОТО ЕЛИСАВЕТА СИ Гражданско отделение ПРЕДСТАВЯЛА. Тя извезала знамето предходната година през април и се обадила в общината. Казали й, че най-подходящото време за подобен жест е празникът на града. Елисавета търпеливо изчакала да пристигна март и още веднъж потърсила общината. Протоколът на администрацията обаче вкарал дарителката в безсмислена преписка. „ Оказа се, че съм закъсняла да бъда включена в формалната стратегия на празника. Нещо, което аз не съм и желала. Исках просто да подаря знамето, което е наречено на този град. Предложиха ми да очаквам кмета след коктейла и в случай че той има време за мен, да ме одобри. Аз съм привикнала на отводи, научих се да не ме одобряват и да ме отхвърлят, само че такова държание не ми хареса. Затова си взех два дни отпуска, качих се на рейса и пристигнах в Търново. Даже не знам къде ще дремя, само че съм подготвена да дремя и под моста, топло е “, споделя Елисавета, която не крие огорчението си от държанието на общинската работа „ Протокол “.
Днес тя ще облече тракийската си национална носия и ще се подреди в блока със знамената, които Великотърновският митрополит Григорий ще благослови и по-късно ще го подари на Регионалния исторически музей. 22 флагове е извезала досега Елисавета, 20 от тях към този момент е дарила. Знамето, отдадено на Асеневци, е под номер 21.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
Инфо: Борбабг
