Учителите трябва да могат да работят с компютри, за да

Учителите би трябвало да могат да работят с компютри, с цел да приобщят децата към образованието. В момента учениците са изпреварили своите учители, по тази причина последните би трябвало да наваксат в придобиването на цифрови умения. Това съобщи в изявление за БГНЕС Мария Славова от Юридически факултет, СУ Св. Климент Охридски “.

Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с нея:

БГНЕС: Какви са провокациите пред държавните институции предвид на новите предпоставки, които разкрива цифровата стопанска система?

Проф. Мария Славова: Обикновено мислим, че не бихме могли да уреждаме отговорността на технологиите. Защото, логиката в правото е, че юридическата отговорност е на физическите лица, на основателите. Всъщност, става дума за една групова отговорност на политиците, в частност на депутатите и на органите на изпълнителната власт, които би трябвало не просто да измислят ново законодателство – това е неверна режисура. Трябва да намерят тези текстове в настоящото законодателство, тъй като повече закони не значи повече решения, които да отговорят на по-добрите благоприятни условия. Давам незабавно една банална история като образец – административните услуги. Държавата желае и това е заявено на ниво законодателна и изпълнителна власт – да облекчи жителите. Това значи, че самата страна би трябвало да работи по-добре, по-ефективно като ограничи режимите на ограничаване и сътвори опция на всички жители, в границите на техните благоприятни условия да вземат решение личните си проблеми. Старо като света, назовава се народна власт. Банално! Но цифровата стопанска система основава фактически големи благоприятни условия това да се случи.

БГНЕС: Говорим за по-голям спор на локално равнище ли?

Проф. Мария Славова: Говорим преди всичко разискването на гражданските въпроси да става по методите, които предлага цифровата стопанска система. Преди всичко на локално ниво, вярно сте разбрали, тъй като животът е на локално ниво. Там се основават богатствата, там хората ръководят своя живот посредством локалните избори, една школа за изборите за народен и европейски парламент.

БГНЕС: Теоретично звучи добре, само че на процедура какво предлага цифровата стопанска система?

Проф. Мария Славова: На първо място да се образоват учителите, които да имат задоволително умения да работят с компютри, а това е и на психическа почва, да приобщават децата. Защото дребните са изпреварили учителите. Ето, за какво учителите са изправени пред провокациите са изправени пред нелеката задача да наваксат това, с което децата ги водят. Там е коренът на решението на казуса. Бъдещето на цифровата стопанска система е в образованието и в частност на образоването на учителите от детските градини до висшите учебни заведения

БГНЕС: Веднага идва въпросът за ресурса?

Проф. Мария Славова: Трябва да се мисли за средства в тази тенденция в републиканския бюджет, да се възнамеряват пари за посрещане на провокациите на цифровата стопанска система. Това е обучение, просвета, опазване на здравето, обществени грижи. Но на първо място – публични поръчки и държавна помощ.

БГНЕС: По време на ваше изявление, маркирахте, че българското държавно управление в законодателството е облекчено от провеждането на ненужни диспути. Европа има решенията, от нас се желае единствено транспонирането ли?

Проф. Мария Славова: Само транспонирането не е задоволително, тъй като нашият нрав е тежък. Ние сме много индивидуалисти и в нашата глава мъчно влиза европейската концепция, би трябвало просвета на присъединяване. Но държавното управление е облекчено от това да ни убеждава в нещо, че е положително или не. Просто, тъй като се вижда. В една Словения, Хърватия, Швеция, Норвегия. Там се вижда по какъв начин на страната остава дребното работа да възнамерява бюджета, където за хората е най-полезен. У нас няма потребност от политически спор, решението е взето от Брюксел.

БГНЕС: Защо като че ли би трябвало да преоткриваме топлата вода във всяко нещо?

Проф. Мария Славова: И тук в правото приказваме за нрав, даже за въпрос на ниска правна просвета или липса на юридическо схващане. Ние избираме сами да си решим проблемите. Знаете, правото се ползва под боязън от глоба, а би трябвало да се ползва заради единодушие, че би трябвало решение, най-хубавото за нас. Там имаме проблем.

БГНЕС: А в същото време имаме прелестни адвокати, не се ли получава нонсенс?

Проф. Мария Славова: Въобще не е нонсенс. Тези, които са положителни – първо намират други сфери, най-често в частния бранш, не отиват в обществения. Там е доста по-трудно. На страната, в лицето на политиците, им е фактически мъчно. Ние не си почитаме страната, тъй като не се усещаме част от нея. Ако всеки на своето място, свърши своята работа, няма потребност да се упреква някой различен. Така е и в политиката. /БГНЕС