&format=webp)
От СМГ до върха на Уолстрийт: Марчо Друмев за пазарите, финансовите навици и пътя на парите
Учиш в Софийската математическа гимназия и решаваш, че искаш да се занимаваш с финанси в Щатите. Без проект Б. После пристигаш в Берлин, където не знаеш езика – а и къде се намираш. После следваш в Атланта. После идва Deutsche Bank, Bank of America и най-сетне Goldman Sachs. Годините сред тези интервали са цялостни със самосъмнения, културен потрес, работа до 5 сутринта и моменти, в които не знаеш дали ще успееш да се оправиш. Но пъзелът се подрежда – последователно, със сцепление. И през днешния ден Марчо Друмев е вицепрезидент на екипа за технологии, медии и телекомуникации (ТМТ) в звеното за капиталово банкиране на американския финансов колос Goldman Sachs – един от най-елитните отдели в света.
Profit.bg го намира в миг, в който пазарите летят във въздуха (като балон, или не – времето ще покаже). Първото тримесечие на 2025 година е заличило над 2.5 трилиона $ единствено от групата на Великолепната седморка. Tesla потъва с над 40%, Nvidia е изгубила близо 800 милиарда $ от пазарната си стойност, Microsoft е на най-дългата си серия от загуби от 2008 насам, а AI еуфорията към този момент носи мирис на прочут боязън. Ехо от 2000 година – само че този път с по-лъскави графики и повече данни. Причината също няма да я загатваме в увода - човек е в центъра на обстановката.
Именно в подобен миг е изключително значимо да се чуе глас от вътрешната страна – друг, който продава краставици на краставичари, а оня, който работи в епицентъра на всичко това.
Не пропущаме и България. Защо тук към момента не учим по какъв начин работят парите? Защо локални милионери не знаят какво е S&P 500? Защо даже „ вложение “ звучи като непозната и вулгарна дума? И за какво, в случай че продължим да мислим, че Уолстрийт е някъде в далечна вселена, ще пропуснем моментите, когато става прекомерно късно да влезеш – или да излезеш.
Как стартира професионалната ти американска история?
Кандидатствах в университети в Съединени американски щати с ясната концепция, че желая да изучавам и пребивавам там. Завърших бакалавър в Emory University, Атланта, с фокус върху математика, бизнес и финанси. Нямах никакъв достъп до действителната промишленост, само че ми беше ясно, че желая да съм там, където се случват най-големите покупко-продажби.
Започнах кариерата си в Deutsche Bank в по-малък тим. После прекосих в Bank of America, където бях в отдела на ТМТ капиталово банкиране. Там усетих за първи път какво значи да имаш подтекст, да приказваш с клиенти, да разбираш тактиките зад покупко-продажбите. През 2021 година се причислих към същия отдел в Goldman Sachs, основан в Сан Франциско. И от този момент имам опцията да работя по някои от най-големите покупко-продажби в света на технологиите.
В какво се показва позицията ти в Goldman Sachs?
Вицепрезидент е последваща стъпка след така наречен analyst и associate (сътрудник - б. ред.). Разликата е в отговорността и обсега. Първо, като анализатор правиш модели, слайдове, обработваш данни. После, като associate, координираш планове, изпращаш материали, работиш с по-младите сътрудници, занапред започваш да водиш срещи. Като VP към този момент си в същинския фронт офис. Разговаряш с клиенти, водиш цялата връзка, търсиш благоприятни условия.
Основната ми работа е да изобретявам хрумвания за стратегически дейности – сливания, придобивания, набиране на капитал, IPO (първично обществено предлагане). Клиентът идва с проблем или с потребност, и ти би трябвало да дадеш свястно, използвано решение. Най-вече, тъй като тук клиентите са същински колоси.
Понякога се случва да работиш по концепция месеци наред, без да има договорка. Но когато нещата се получат – чувството е ужасно. Като да подредиш пъзел от 5000 елементи, без да си имал картинката от кутията.
Може да се каже, че съм образец за триумф „ без връзки “. Нямах нито един контакт, когато започвах. Семейството ми няма контакти на Уолстрийт, никой не ме е „ вкарал “. Направих всичко самичък – с мотивация, с ясна посока, с доста четене и с готовност да вляза в системата, не просто да я следя извън.
Разбира се, мъчно е. Сблъсквал съм се със подозрения, с конкуренция, с чувството, че не съм „ от тях “. Но това е обикновено. Истината е, че триумфът идва, когато си пореден и учиш от всичко.
В Bank of America ми споделиха, че съм бил номер 1 в класа си, в случай,че от самото начало си мислех, че изоставам. Това ми даде убеденост. В Goldman също се случи нещо сходно – съумях да се отлича, станах VP с година по-рано от общоприетия развой. Не споделям това, с цел да се лаская, а с цел да покажа, че в случай че влезеш в верния темп и даваш резултати – няма никакво значение кой си и от къде си.
Какво е чувството да работиш по покупко-продажби с компании като Uber, Intel, Microsoft?
В началото не осъзнаваш какъв брой огромни са тези компании. Работиш по числа, по презентации, приказваш с хора – и чак по-късно се усеща, че си бил част от нещо толкоз значимо. Спомням си, че когато започнах, работих дълги часове на материали за Uber. Имаше моменти, в които седях до 4–5 часа сутринта и се чудех дали има смисъл. Но когато направиха IPO-то си, осъзнах, че съм бил част от това и че най-сетне съм съумял да осъществявам сбъдната за мен фантазия.
Голяма част от времето ти в банкирането минава в подготовка за нещо, което може никогада не се случи. Има компании, с които приказваш с месеци. Правиш разбори, тактики, презентации – и след това, заради хиляди аргументи, договорката просто не се осъществя. Преди това ме изнервяше. Сега го одобрявам като част от процеса.
Научаваш повече от покупко-продажбите, които не се случват, в сравнение с от тези, които минават безпрепятствено.
Тези планове не са просто за авторитет – те са школа. Научаваш по какъв начин мислят най-големите компании, по какъв начин се водят договаряния, по какъв начин се взимат стратегически решения.
Какво мислиш за пазарната динамичност в последно време и съответно за подозренията по отношение на вложенията в Big Tech?
Когато пазарът падна с 10-15%, всички изпаднаха в суматоха. Но хората, които влагат дълготрайно, схващат, че това е просто цикъл. Пазарите не вървят единствено нагоре. Важното е по какъв начин реагираш в такива моменти.
Има миг, в който би трябвало да решиш: вярваш ли, че стопанската система ще пораства в идващите 10 години? Ако отговорът е „ да “, тогава последният срив е просто опция.
Много от фирмите, които паднаха с 30-40%, ще се върнат. Някои няма – тъй като не е трябвало да бъдат там въобще. Но в случай че си добре диверсифициран, това не би трябвало да те тормози.
Разбирам хората, които се стресират. Не всеки вложител има толкоз дълъг небосвод. Но в такива моменти се вижда разликата сред това дали си просто участник, или си вложител.
Защото вложителят мисли в години. Участникът мисли в дни.
Досега се толерираше напредък без облага. Вече не. Това е доста здравословно за пазара. Инвеститорите започнаха да гледат какво в действителност се случва с бизнеса. Генерират ли cash flow? Имат ли същинска потребителска база? Работи ли бизнес моделът отвън PowerPoint презентацията?
В този ред на мисли какво ще кажеш за охлаждащата се еуфория към AI?
AI не е просто хайп – това е инфраструктурна промяна. През последните години минахме през crypto, NFT-та, метавселени, само че AI е напълно друго. Това е нещо, което визира всеки бизнес, всяка промишленост, всяка роля и, с течение на времето - всеки човек.
Разликата е в масовостта. Докато метавселената остана нещо по-нишово, всеки желае да употребява AI – от студент до CEO на компания от Fortune 500. Това основава голям напън върху бизнесите да приспособяват продуктите си, да влагат, да трансформират модела си.
Сега следим построяването на основата – инфраструктурата. GPU-тата, сървърите, LLMs. След това ще пристигна вълната от приложения – тези, които ще употребяват към този момент наличната база. И тъкмо там ще бъдат новите благоприятни условия за напредък. Капиталовите пазари са в очакване на това кой ще бъде Гугъл на AI ерата? Кой ще е идващия Salesforce?
Какви усещания имаш за капиталовите привички на българите?
В България в никакъв случай не съм учил стопанска система или финанси. В учебно заведение няма такива предмети. Учиш математика, само че никой не ти демонстрира по какъв начин тя се ползва в действителния свят – в парите, в вложението. А това е фундаментално. Много хора тук нямат концепция какви финансови принадлежности имат в ръцете си. Опциите, които виждат, са: или да държат парите „ под възглавницата “, или в банката без рента. Често когато приказвам с хора от България, се сблъсквам с настройката: „ Абе не се занимавай с тия пари там. Дръж си ги на несъмнено “. Това е нрав, който ни стопира.
Трябва да се стартира с обучение. Това не е познание единствено за брокери. Това е познание, което ти би трябвало, с цел да оцелееш като човек в XXI век. Дори в Съединени американски щати не всички схващат финанси, само че разликата е, че има достъп. Има просвета. Има систематичен напън към това да разбираш какво правиш с парите си. И те са следните:
Първо – започни да учиш. Не чакай да те поканят. YouTube, подкасти, книги, публикации – всичко е на един клик. Финансовата просветеност не е привилегия – тя е умеене. И в случай че искаш да си в надзор над парите си, би трябвало да я овладееш. Ако не променим това, ще загубим идващото потомство вложители.
Второ – не се опасявай. Пазарите не са казино. Ако инвестираш дълготрайно, с дисциплинираност и схващане, вероятността да загубиш пари е доста по-малка, в сравнение с наподобява. За последните 10 години, S&P 500 показателя се е качил съвсем три пъти, което значи към 11% на година, макар чe в този интервал, има моменти на качване и на рухване. Хората би трябвало да сравнят това с годишната рента, която другояче биха получили от банката си. Това е, което се споделя да схванеш какъв е opportunity cost.
И трето – мисли стратегически. Не е нужно да си в Goldman, с цел да се справяш добре. Но е нужно да имаш проект. Задай си въпросите: за какво инвестираш? Какъв риск можеш да понесеш? Колко време си подготвен да чакаш? Добрият проект те държи на пътя, когато страстите желаят да те отклонят.
Profit.bg го намира в миг, в който пазарите летят във въздуха (като балон, или не – времето ще покаже). Първото тримесечие на 2025 година е заличило над 2.5 трилиона $ единствено от групата на Великолепната седморка. Tesla потъва с над 40%, Nvidia е изгубила близо 800 милиарда $ от пазарната си стойност, Microsoft е на най-дългата си серия от загуби от 2008 насам, а AI еуфорията към този момент носи мирис на прочут боязън. Ехо от 2000 година – само че този път с по-лъскави графики и повече данни. Причината също няма да я загатваме в увода - човек е в центъра на обстановката.
Именно в подобен миг е изключително значимо да се чуе глас от вътрешната страна – друг, който продава краставици на краставичари, а оня, който работи в епицентъра на всичко това.
Не пропущаме и България. Защо тук към момента не учим по какъв начин работят парите? Защо локални милионери не знаят какво е S&P 500? Защо даже „ вложение “ звучи като непозната и вулгарна дума? И за какво, в случай че продължим да мислим, че Уолстрийт е някъде в далечна вселена, ще пропуснем моментите, когато става прекомерно късно да влезеш – или да излезеш.
Как стартира професионалната ти американска история?
Кандидатствах в университети в Съединени американски щати с ясната концепция, че желая да изучавам и пребивавам там. Завърших бакалавър в Emory University, Атланта, с фокус върху математика, бизнес и финанси. Нямах никакъв достъп до действителната промишленост, само че ми беше ясно, че желая да съм там, където се случват най-големите покупко-продажби.
Започнах кариерата си в Deutsche Bank в по-малък тим. После прекосих в Bank of America, където бях в отдела на ТМТ капиталово банкиране. Там усетих за първи път какво значи да имаш подтекст, да приказваш с клиенти, да разбираш тактиките зад покупко-продажбите. През 2021 година се причислих към същия отдел в Goldman Sachs, основан в Сан Франциско. И от този момент имам опцията да работя по някои от най-големите покупко-продажби в света на технологиите.
В какво се показва позицията ти в Goldman Sachs?
Вицепрезидент е последваща стъпка след така наречен analyst и associate (сътрудник - б. ред.). Разликата е в отговорността и обсега. Първо, като анализатор правиш модели, слайдове, обработваш данни. После, като associate, координираш планове, изпращаш материали, работиш с по-младите сътрудници, занапред започваш да водиш срещи. Като VP към този момент си в същинския фронт офис. Разговаряш с клиенти, водиш цялата връзка, търсиш благоприятни условия.
Основната ми работа е да изобретявам хрумвания за стратегически дейности – сливания, придобивания, набиране на капитал, IPO (първично обществено предлагане). Клиентът идва с проблем или с потребност, и ти би трябвало да дадеш свястно, използвано решение. Най-вече, тъй като тук клиентите са същински колоси.
Понякога се случва да работиш по концепция месеци наред, без да има договорка. Но когато нещата се получат – чувството е ужасно. Като да подредиш пъзел от 5000 елементи, без да си имал картинката от кутията.
Може да се каже, че съм образец за триумф „ без връзки “. Нямах нито един контакт, когато започвах. Семейството ми няма контакти на Уолстрийт, никой не ме е „ вкарал “. Направих всичко самичък – с мотивация, с ясна посока, с доста четене и с готовност да вляза в системата, не просто да я следя извън.
Разбира се, мъчно е. Сблъсквал съм се със подозрения, с конкуренция, с чувството, че не съм „ от тях “. Но това е обикновено. Истината е, че триумфът идва, когато си пореден и учиш от всичко.
В Bank of America ми споделиха, че съм бил номер 1 в класа си, в случай,че от самото начало си мислех, че изоставам. Това ми даде убеденост. В Goldman също се случи нещо сходно – съумях да се отлича, станах VP с година по-рано от общоприетия развой. Не споделям това, с цел да се лаская, а с цел да покажа, че в случай че влезеш в верния темп и даваш резултати – няма никакво значение кой си и от къде си.
Какво е чувството да работиш по покупко-продажби с компании като Uber, Intel, Microsoft?
В началото не осъзнаваш какъв брой огромни са тези компании. Работиш по числа, по презентации, приказваш с хора – и чак по-късно се усеща, че си бил част от нещо толкоз значимо. Спомням си, че когато започнах, работих дълги часове на материали за Uber. Имаше моменти, в които седях до 4–5 часа сутринта и се чудех дали има смисъл. Но когато направиха IPO-то си, осъзнах, че съм бил част от това и че най-сетне съм съумял да осъществявам сбъдната за мен фантазия.
Голяма част от времето ти в банкирането минава в подготовка за нещо, което може никогада не се случи. Има компании, с които приказваш с месеци. Правиш разбори, тактики, презентации – и след това, заради хиляди аргументи, договорката просто не се осъществя. Преди това ме изнервяше. Сега го одобрявам като част от процеса.
Научаваш повече от покупко-продажбите, които не се случват, в сравнение с от тези, които минават безпрепятствено.
Тези планове не са просто за авторитет – те са школа. Научаваш по какъв начин мислят най-големите компании, по какъв начин се водят договаряния, по какъв начин се взимат стратегически решения.
Какво мислиш за пазарната динамичност в последно време и съответно за подозренията по отношение на вложенията в Big Tech?
Когато пазарът падна с 10-15%, всички изпаднаха в суматоха. Но хората, които влагат дълготрайно, схващат, че това е просто цикъл. Пазарите не вървят единствено нагоре. Важното е по какъв начин реагираш в такива моменти.
Има миг, в който би трябвало да решиш: вярваш ли, че стопанската система ще пораства в идващите 10 години? Ако отговорът е „ да “, тогава последният срив е просто опция.
Много от фирмите, които паднаха с 30-40%, ще се върнат. Някои няма – тъй като не е трябвало да бъдат там въобще. Но в случай че си добре диверсифициран, това не би трябвало да те тормози.
Разбирам хората, които се стресират. Не всеки вложител има толкоз дълъг небосвод. Но в такива моменти се вижда разликата сред това дали си просто участник, или си вложител.
Защото вложителят мисли в години. Участникът мисли в дни.
Досега се толерираше напредък без облага. Вече не. Това е доста здравословно за пазара. Инвеститорите започнаха да гледат какво в действителност се случва с бизнеса. Генерират ли cash flow? Имат ли същинска потребителска база? Работи ли бизнес моделът отвън PowerPoint презентацията?
В този ред на мисли какво ще кажеш за охлаждащата се еуфория към AI?
AI не е просто хайп – това е инфраструктурна промяна. През последните години минахме през crypto, NFT-та, метавселени, само че AI е напълно друго. Това е нещо, което визира всеки бизнес, всяка промишленост, всяка роля и, с течение на времето - всеки човек.
Разликата е в масовостта. Докато метавселената остана нещо по-нишово, всеки желае да употребява AI – от студент до CEO на компания от Fortune 500. Това основава голям напън върху бизнесите да приспособяват продуктите си, да влагат, да трансформират модела си.
Сега следим построяването на основата – инфраструктурата. GPU-тата, сървърите, LLMs. След това ще пристигна вълната от приложения – тези, които ще употребяват към този момент наличната база. И тъкмо там ще бъдат новите благоприятни условия за напредък. Капиталовите пазари са в очакване на това кой ще бъде Гугъл на AI ерата? Кой ще е идващия Salesforce?
Какви усещания имаш за капиталовите привички на българите?
В България в никакъв случай не съм учил стопанска система или финанси. В учебно заведение няма такива предмети. Учиш математика, само че никой не ти демонстрира по какъв начин тя се ползва в действителния свят – в парите, в вложението. А това е фундаментално. Много хора тук нямат концепция какви финансови принадлежности имат в ръцете си. Опциите, които виждат, са: или да държат парите „ под възглавницата “, или в банката без рента. Често когато приказвам с хора от България, се сблъсквам с настройката: „ Абе не се занимавай с тия пари там. Дръж си ги на несъмнено “. Това е нрав, който ни стопира.
Трябва да се стартира с обучение. Това не е познание единствено за брокери. Това е познание, което ти би трябвало, с цел да оцелееш като човек в XXI век. Дори в Съединени американски щати не всички схващат финанси, само че разликата е, че има достъп. Има просвета. Има систематичен напън към това да разбираш какво правиш с парите си. И те са следните:
Първо – започни да учиш. Не чакай да те поканят. YouTube, подкасти, книги, публикации – всичко е на един клик. Финансовата просветеност не е привилегия – тя е умеене. И в случай че искаш да си в надзор над парите си, би трябвало да я овладееш. Ако не променим това, ще загубим идващото потомство вложители.
Второ – не се опасявай. Пазарите не са казино. Ако инвестираш дълготрайно, с дисциплинираност и схващане, вероятността да загубиш пари е доста по-малка, в сравнение с наподобява. За последните 10 години, S&P 500 показателя се е качил съвсем три пъти, което значи към 11% на година, макар чe в този интервал, има моменти на качване и на рухване. Хората би трябвало да сравнят това с годишната рента, която другояче биха получили от банката си. Това е, което се споделя да схванеш какъв е opportunity cost.
И трето – мисли стратегически. Не е нужно да си в Goldman, с цел да се справяш добре. Но е нужно да имаш проект. Задай си въпросите: за какво инвестираш? Какъв риск можеш да понесеш? Колко време си подготвен да чакаш? Добрият проект те държи на пътя, когато страстите желаят да те отклонят.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ