Кибертормозът: Невидимата заплаха зад екрана и как да защитим децата си
Училищният тормоз е проблем, прочут на доста родители. Физическите или вербалните набези постоянно се разпознават бързо. В цифровата епоха обаче тормозът остава незабележим. Той се крие зад екрана – в чатове, обществени мрежи и онлайн игри. Това прави разпознаването му изключително мъчно и удължава страданието на децата.
Кибертормозът може да приема разнообразни форми. Той включва обидни мнения, подигравателни фотоси или разпространяване на клюки. Често децата биват изключвани без причина от онлайн групи. Понякога тормозът е още по-фин: шерване на персонални фотоси без единодушие или разпространяване на секрети. Могат да се основават подправени профили за закани и унижения. За децата това е двойно мъчително, защото онлайн пространството се трансформира в източник на боязън. Много от тях стартират да заобикалят учебно заведение или губят убеденост.
Кибертормозът рядко има ясни външни признаци. Все отново промени в държанието могат да подскажат за проблем. Внезапно отвращение за потребление на телефона е сигнал. Постоянната тревога при всяко уведомление също е показателна. Понижен триумф в учебно заведение, липса на централизация, промени в съня и апетита са също вероятни признаци. Изолацията от другари е различен постоянно срещан симптом. Родителите постоянно поясняват тези промени като „ тийнейджърски настроения “. Всъщност те могат да са зов за помощ.
Статистиката демонстрира сериозността на казуса в Европейски Съюз. Кибертормозът е съществена причина за позвънявания до телефонните линии за помощ. През 2024 година той съставлява 14% от всички позвънявания. Всеки шести младеж в Европейски Съюз е претърпял кибертормоз. Всеки осми признава, че е взел участие в подобен. Над 25% от младежите са били неведнъж унизени по телефон или интернет.
Експертите акцентират, че анонимността на насилника е основна характерност. Жертвата е по-уязвима, а идентифицирането на агресора е затруднено. Постоянният достъп до устройства значи, че жертвите нямат опция да избягат. Тормозът може да се случи когато и да е. Това води до прочувствен стрес, меланхолия, тревога и ниска самокритика. Повече от половината младежи не споделят с родителите си за онлайн тормоз.
За да помогне на децата да осмислят цифровата сигурност, Yettel сътвори просветителната игра Digital Scouts. Тя слага участниците в центъра на действието. Играта им разрешава да стигат до верни заключения посредством логическо мислене. Разделена е на модули за две възрастови групи: до и над 14 години. Това трансформира ученето в занимателно и запаметяващо се прекарване. Децата развиват умения да разпознават рисковете и да реагират решително. Повече по тематиката за онлайн заканите можете да прочетете в обвързвана публикация.
Ако детето усеща, че ще бъде осъдено, то няма да показа. Важно е да се сътвори среда без рецензия. Полезни са въпроси като: „ Забелязвам, че си обезпокоен, искаш ли да ми разкажеш? “. Трябва да се акцентира, че виновността в никакъв случай не е на жертвата. Детето има потребност да чуе, че не е единствено. То би трябвало да знае, че не носи отговорност за дейностите на другите.
Родителите би трябвало да следят и цифровите привички на децата. Изтрити профили, блокирани контакти или изменени фотоси са знаци. Това постоянно е несъзнателен метод да се „ скрият “. При подозрения е потребно да се търси диалог с учебен психолог. Педагогически консултант също може да помогне. Родителите не трябва да се опасяват да признаят, че не знаят всичко. Важното е да покажат подготвеност за схващане и деяние.
Подкрепата на родителите би трябвало да бъде непрекъсната и поредна. Тя включва ежедневни диалози и мощна поддръжка при съответни обстановки. Решенията могат да бъдат блокиране на контакт или докладване на наличие. Най-важна е прочувствената сигурност, която детето получава вкъщи. Когато детето усеща, че няма да бъде оставено единствено, паниката понижава. Доверието се ускорява. Нашият цифров свят е наша отговорност.
Кибертормозът е действителен и мъчителен, макар че не оставя забележими следи. Родителите не могат да спрат всичко, само че могат да разпознават сигналите. Най-важното е да обезпечат поддръжка и наличие. Това дава мощ на детето да премине през компликациите. То знае, че не е единствено против екрана.
