Изпитват със задачи от PISA в девети клас
Училищата влизат в режим асимилиране и оценяване на на практика умения
От следващата година променяме и дилемите в изпитите след десети клас, разгласи просветният министър проф. Галин Цоков
В МОН работели по основни промени
Входни равнища за учениците при започване на 9. клас по български език и литература, естествени науки и математика ще се вкарват на национално равнище в учебните заведения от идната образователна година поради резултатите ни в Програмата за интернационално оценяване на учениците - PISA. Ще има и основни промени във формата на националните външни оценения, ще се вкарват и нови, интеграли предмети. Това са част от ограниченията, по които работят в Министерството на образованието и науката, свързани с неприятните достижения на 15-годишните ни възпитаници в интернационалното проучване, заяви просветният министър проф. Галин Цоков.
PISA не мери единствено знанията по предмети, а по какъв начин учениците могат да употребяват наученото в действителни житейски обстановки. Днес ще бъдат показани данните от последното издание, извършено през 2022 година, в което са взели участие 7 хиляди деветокласници от 200 български учебни заведения, паралелно с още 79 страни. А авансово в МОН през днешния ден проф. Цоков побърза да изясни, че съгласно мониторинговия отчет на Европейска комисия проблематично в нашето учебно обучение са резултатите от Националното външно оценяване и матурите, само че и резултатите ни на PISA до момента, по тази причина: “Предвиждаме от началото на идната образователна година да се вкарат входни нива за започващите 9. клас по главните предмети - БЕЛ, математика, естествени науки, свързани с PISA задания и проби ”, съобщи проф. Цоков.
Сред ограниченията, отново от следващата година, се чака да има опция и за образуването на интегрални образователни предмети. “Те изискват взаимна работа сред учители, които да преподават и правят оценка знанията и уменията на учениците ”, изясни министърът.
От 2024 година ще има и нови, на практика задания в Националното външно оценяване за 10. клас. Постепенно ще се трансформират и дилемите в НВО за 4. клас, а след две години и тези за 7. клас.
Модели за повишение на резултатите
Захващат и образователните стратегии
Част от ограниченията на МОН плануват още учебните заведения, които ще вземат участие в PISA занапред нататък, в годината на присъединяване си да получат по-голяма поддръжка от страна на министерството, защото следва PISA 2025 година Тази поддръжка ще се показва във опция за мотивация на учениците и на учителите да вземат участие, както и с методическа помощ за сформиране и решение на задания за на практика умения.
В министерството работят по основаване и на модел за повишение на резултатите от PISA в националните стратегии от 2024 година Той ще е ориентиран към това учителите да бъдат квалифицирани в подготовка на задания от вида на PISA, а учениците да ги вземат решение.
Освен това по програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз - “PISA for Schools ” от 200 до 500 школа ще могат целогодишно да работят по въвеждане на PISA задания и решение на подобен вид проби. Предвидено е да се пишат и годишни отчети за напредъка на учениците и учебните заведения.
Заявка
Изработване на визия за по-рамкови, компетенство насочени образователни стратегии също е измежду дилемите в МОН, само че отново ще се чака - “самото образователно наличие да бъде ориентирано към образуване на основни умения, а освен към наизустяване на образователен материал. Една доста значима концептуална смяна, за която ще са нужни най-малко 3-4 години ”, уточни проф. Цоков.
Образователни специалисти пред “Труд news ”: Пожелания поради неприятни резултати
Като пожелателни приказки дефинираха дилемите, които МОН си е начертало отсега нататък по отношение на PISA, просветителни специалисти пред “Труд news ”. Те са на мнение, че и тази година резултатите от интернационалното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще бъдат плачевни, като функционалната неначетеност на нашите гимназисти ще стигне ново дъно. Днес на обед публично ще бъдат обявени данните от последното издание на PISA, а идващото му осъществяване ще бъде след три години - през 2025 година
При последното издание от 2018 година
Ниски равнища на просветеност по отношение на останалите - едвам 420 точки
Основната област - математическа просветеност
Резултатите на нашите възпитаници постоянно вървят надолу с всяко издание на проучването.
На последното изследване PISA през 2018 година главната оценена област беше четивната просветеност. Средният резултат за нашите възпитаници стигна 420 точки, което е под междинното равнище от 487 точки за участващите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Изоставахме също по математика и по естествени науки, а наклонността е продължаваща в съпоставяне и с предходните изследвания. Подобни трендове се следят и при по-ранните изследвания през годините.
Тази година изследването стартира на 21 март и продължи до 22 април. Основната оценена област бе математическата просветеност. Учениците решаваха тест, като част от въпросите бяха с избираем, а други - със свободен отговор. Освен това младежите попълняха анкети за фамилната си среда, както и за финансовата, компютърната и цифровата си просветеност.
PISA се реализира от Организацията за икономическото съдействие и развиване (ОИСР) и се организира през три години. Осмото издание на проучването трябваше да се организира през 2021 година, само че поради пандемията от COVID-19 беше отсрочено.
От следващата година променяме и дилемите в изпитите след десети клас, разгласи просветният министър проф. Галин Цоков
В МОН работели по основни промени
Входни равнища за учениците при започване на 9. клас по български език и литература, естествени науки и математика ще се вкарват на национално равнище в учебните заведения от идната образователна година поради резултатите ни в Програмата за интернационално оценяване на учениците - PISA. Ще има и основни промени във формата на националните външни оценения, ще се вкарват и нови, интеграли предмети. Това са част от ограниченията, по които работят в Министерството на образованието и науката, свързани с неприятните достижения на 15-годишните ни възпитаници в интернационалното проучване, заяви просветният министър проф. Галин Цоков.
PISA не мери единствено знанията по предмети, а по какъв начин учениците могат да употребяват наученото в действителни житейски обстановки. Днес ще бъдат показани данните от последното издание, извършено през 2022 година, в което са взели участие 7 хиляди деветокласници от 200 български учебни заведения, паралелно с още 79 страни. А авансово в МОН през днешния ден проф. Цоков побърза да изясни, че съгласно мониторинговия отчет на Европейска комисия проблематично в нашето учебно обучение са резултатите от Националното външно оценяване и матурите, само че и резултатите ни на PISA до момента, по тази причина: “Предвиждаме от началото на идната образователна година да се вкарат входни нива за започващите 9. клас по главните предмети - БЕЛ, математика, естествени науки, свързани с PISA задания и проби ”, съобщи проф. Цоков.
Сред ограниченията, отново от следващата година, се чака да има опция и за образуването на интегрални образователни предмети. “Те изискват взаимна работа сред учители, които да преподават и правят оценка знанията и уменията на учениците ”, изясни министърът.
От 2024 година ще има и нови, на практика задания в Националното външно оценяване за 10. клас. Постепенно ще се трансформират и дилемите в НВО за 4. клас, а след две години и тези за 7. клас.
Модели за повишение на резултатите
Захващат и образователните стратегии
Част от ограниченията на МОН плануват още учебните заведения, които ще вземат участие в PISA занапред нататък, в годината на присъединяване си да получат по-голяма поддръжка от страна на министерството, защото следва PISA 2025 година Тази поддръжка ще се показва във опция за мотивация на учениците и на учителите да вземат участие, както и с методическа помощ за сформиране и решение на задания за на практика умения.
В министерството работят по основаване и на модел за повишение на резултатите от PISA в националните стратегии от 2024 година Той ще е ориентиран към това учителите да бъдат квалифицирани в подготовка на задания от вида на PISA, а учениците да ги вземат решение.
Освен това по програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз - “PISA for Schools ” от 200 до 500 школа ще могат целогодишно да работят по въвеждане на PISA задания и решение на подобен вид проби. Предвидено е да се пишат и годишни отчети за напредъка на учениците и учебните заведения.
Заявка
Изработване на визия за по-рамкови, компетенство насочени образователни стратегии също е измежду дилемите в МОН, само че отново ще се чака - “самото образователно наличие да бъде ориентирано към образуване на основни умения, а освен към наизустяване на образователен материал. Една доста значима концептуална смяна, за която ще са нужни най-малко 3-4 години ”, уточни проф. Цоков.
Образователни специалисти пред “Труд news ”: Пожелания поради неприятни резултати
Като пожелателни приказки дефинираха дилемите, които МОН си е начертало отсега нататък по отношение на PISA, просветителни специалисти пред “Труд news ”. Те са на мнение, че и тази година резултатите от интернационалното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще бъдат плачевни, като функционалната неначетеност на нашите гимназисти ще стигне ново дъно. Днес на обед публично ще бъдат обявени данните от последното издание на PISA, а идващото му осъществяване ще бъде след три години - през 2025 година
При последното издание от 2018 година
Ниски равнища на просветеност по отношение на останалите - едвам 420 точки
Основната област - математическа просветеност
Резултатите на нашите възпитаници постоянно вървят надолу с всяко издание на проучването.
На последното изследване PISA през 2018 година главната оценена област беше четивната просветеност. Средният резултат за нашите възпитаници стигна 420 точки, което е под междинното равнище от 487 точки за участващите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Изоставахме също по математика и по естествени науки, а наклонността е продължаваща в съпоставяне и с предходните изследвания. Подобни трендове се следят и при по-ранните изследвания през годините.
Тази година изследването стартира на 21 март и продължи до 22 април. Основната оценена област бе математическата просветеност. Учениците решаваха тест, като част от въпросите бяха с избираем, а други - със свободен отговор. Освен това младежите попълняха анкети за фамилната си среда, както и за финансовата, компютърната и цифровата си просветеност.
PISA се реализира от Организацията за икономическото съдействие и развиване (ОИСР) и се организира през три години. Осмото издание на проучването трябваше да се организира през 2021 година, само че поради пандемията от COVID-19 беше отсрочено.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ