„За първи път виждам всички парчета от пъзела“: Докъде стигна идеята за 10 нови IT училища?
Бурният напредък на софтуерната промишленост разумно докара до дупка на пазара на труда. Недостигът на фрагменти е един от най-големите проблеми на бранша, който през годините опита да реши с откриването на разнообразни частни IT академии. Отговорът на държавната просветителна система обаче е този, който може да задоволи в доста по-голяма степен упованията за добре готови фрагменти.
Така се роди и самодейността на БАСКОМ за основаване на 10 нови софтуерни учебни заведения в страната, по образец на гимназията в Правец и ТУЕС в София. За последните 6 години се появиха три нови – в Бургас, Варна и Стара Загора, а на хоризонта към този момент се виждат очертанията на най-малко още две – в Смолян и Враца.
10 нови IT учебни заведения? Бизнесът е все по-ангажиран с образованието
Според Доброслав Димитров, ръководител на УС на Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) и предходен ръководител на БАСКОМ, смолянската гимназия има действителен късмет да отвори порти още следващата година.
За първи път виждам всички части от пъзела: Имаме поддръжката на МОН, имаме поддръжката на значителен брой стартъпи, имаме схващане от страна на промишлеността и имаме разбирането от локалните общности и управляващи “, уточни Доброслав Димитров по време на представянето на БАСКОМ Барометър 2024 – годишния отчет за положението на софтуерната промишленост.
Той акцентира, че тези IT гимназии няма да са просто следващите учебни заведения, а центрове за образование под формата на кампуси, които ще приготвят младежите за специалностите на бъдещето. Фокусът ще бъде върху практическото образование, свързването на теорията с действителните проблеми на промишлеността и развиването на умения, които са търсени на пазара на труда.
Нещо повече, те ще са съобразени с профила на локалната промишленост. Така да вземем за пример бъдещето учебно заведение във Враца ще се концентрира върху енергетиката и ще приготвя палитра от фрагменти, които са нужни на бранша. Кадри, които са сериозно нужни и в подтекста на Зелената договорка, поради че съгласно анализите едно от главните провокации пред постигането на задачите по нея до 2050 година е точно неналичието на експерти.
Защо са нужни софтуерните учебни заведения?
Отговорът е елементарен: България има потребност от висококвалифицирани фрагменти в региона на технологиите, с цел да има късмет да бъде конкурентоспособна. В един свят, доминиран от цифровизацията, страната ни би трябвало да се конкурира за гении и вложения. А софтуерните учебни заведения ще разрешат основаването на лични експерти в разнообразни, към този момент добре развити области като осведомителните технологии, енергетиката, мехатрониката и даже галактическите технологии.
Усвояването на технологията е доста по-сложно от това да купиш машините или да построиш цех “, разяснява Доброслав Димитров, наблягайки смисъла на преноса на познание с дейното присъединяване на бизнеса.
Той даде образец с положителните позиции на България в дизайна на чипове и съществуването на западни компании, които имат производства тук. За да останат и да се сътвори опция за още по-добро развиване на тази активност, би трябвало последващо потомство висококачествени експерти. „ Единственият метод е през ето такова, профилирано обучение “, счита Доброслав Димитров.
Технологичният и научно-изследователският бранш от ден на ден се приоритизира и на равнище Европейски съюз, а науката и нововъведенията ще са един от главните стълбове, разяснява българският еврокомисар Екатерина Захариева, отговаряща за започващите предприятия, научните проучвания и нововъведенията. По думите ѝ във фокуса на новата комисия ще са гениите, капитала и регулациите. Целта е европейските компании да останат тук вместо да бягат в посока Съединени американски щати и Азия, както и да се притеглят гении от целия свят.
Една от концепциите, за които загатна Захариева, е основаването на виза за IT гении, сходно на не изключително добре сработилата Синя карта в България, която има за цел да притегля експерти от страни отвън Европейски Съюз. Повсеместната липса на фрагменти е предизвикала Европейска комисия да мисли в тази посока и на равнище обединен пазар. Неслучайно, в случай че проектите на блока до 2030 година да разполага с 20 милиона IT инженери се изпаряват – наклонността е да се доближи численост от едвам 10 милиона.
Така се роди и самодейността на БАСКОМ за основаване на 10 нови софтуерни учебни заведения в страната, по образец на гимназията в Правец и ТУЕС в София. За последните 6 години се появиха три нови – в Бургас, Варна и Стара Загора, а на хоризонта към този момент се виждат очертанията на най-малко още две – в Смолян и Враца.
Според Доброслав Димитров, ръководител на УС на Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ) и предходен ръководител на БАСКОМ, смолянската гимназия има действителен късмет да отвори порти още следващата година.
За първи път виждам всички части от пъзела: Имаме поддръжката на МОН, имаме поддръжката на значителен брой стартъпи, имаме схващане от страна на промишлеността и имаме разбирането от локалните общности и управляващи “, уточни Доброслав Димитров по време на представянето на БАСКОМ Барометър 2024 – годишния отчет за положението на софтуерната промишленост.
Той акцентира, че тези IT гимназии няма да са просто следващите учебни заведения, а центрове за образование под формата на кампуси, които ще приготвят младежите за специалностите на бъдещето. Фокусът ще бъде върху практическото образование, свързването на теорията с действителните проблеми на промишлеността и развиването на умения, които са търсени на пазара на труда.
Нещо повече, те ще са съобразени с профила на локалната промишленост. Така да вземем за пример бъдещето учебно заведение във Враца ще се концентрира върху енергетиката и ще приготвя палитра от фрагменти, които са нужни на бранша. Кадри, които са сериозно нужни и в подтекста на Зелената договорка, поради че съгласно анализите едно от главните провокации пред постигането на задачите по нея до 2050 година е точно неналичието на експерти.
Защо са нужни софтуерните учебни заведения?
Отговорът е елементарен: България има потребност от висококвалифицирани фрагменти в региона на технологиите, с цел да има късмет да бъде конкурентоспособна. В един свят, доминиран от цифровизацията, страната ни би трябвало да се конкурира за гении и вложения. А софтуерните учебни заведения ще разрешат основаването на лични експерти в разнообразни, към този момент добре развити области като осведомителните технологии, енергетиката, мехатрониката и даже галактическите технологии.
Усвояването на технологията е доста по-сложно от това да купиш машините или да построиш цех “, разяснява Доброслав Димитров, наблягайки смисъла на преноса на познание с дейното присъединяване на бизнеса.
Той даде образец с положителните позиции на България в дизайна на чипове и съществуването на западни компании, които имат производства тук. За да останат и да се сътвори опция за още по-добро развиване на тази активност, би трябвало последващо потомство висококачествени експерти. „ Единственият метод е през ето такова, профилирано обучение “, счита Доброслав Димитров.
Технологичният и научно-изследователският бранш от ден на ден се приоритизира и на равнище Европейски съюз, а науката и нововъведенията ще са един от главните стълбове, разяснява българският еврокомисар Екатерина Захариева, отговаряща за започващите предприятия, научните проучвания и нововъведенията. По думите ѝ във фокуса на новата комисия ще са гениите, капитала и регулациите. Целта е европейските компании да останат тук вместо да бягат в посока Съединени американски щати и Азия, както и да се притеглят гении от целия свят.
Една от концепциите, за които загатна Захариева, е основаването на виза за IT гении, сходно на не изключително добре сработилата Синя карта в България, която има за цел да притегля експерти от страни отвън Европейски Съюз. Повсеместната липса на фрагменти е предизвикала Европейска комисия да мисли в тази посока и на равнище обединен пазар. Неслучайно, в случай че проектите на блока до 2030 година да разполага с 20 милиона IT инженери се изпаряват – наклонността е да се доближи численост от едвам 10 милиона.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ