Марсоходът на НАСА Пърсъвиърънс може да е намерил следи от микроскопичен живот на Червената планета
Ученият поддържа канал в Youtube под прякора Mars Guy, като последният епизод бе излъчен през вчерашния ден и в него се споделя за последната находка на “Пърсъвиърънс ”. Става въпрос за събитие, известно под названието “пустинен лак ”.
На Земята “пустинният лак ” съставлява тънка черна субстанция, която покрива скалите в най-безводните региони. Тъй като покритието се образува доста постепенно, със скорост от няколко микрона за хиляда години, откривателите към момента нямат визия за точните механизми на неговото образуване. Счита се, че вземат участие както небиологични, по този начин и биологични процеси. “Пустинният лак ” се състои главно от глинени минерали, стоманени окиси и манган. В научна публикация, оповестена на 14-ти юни 2021 година в сп. Доклади на Националната академия на науките на Съединени американски щати, проучвателен екип с водещ създател У. Лингапа разказва механизъм за обогатяването на “лака ” с манган чрез метаболизма на синьо-зелено водорасло от р. Chroococcidiopsis, което типично населява земните пустинни местности. Причината, заради която Chroococcidiopsis натрупва вътреклетъчен манган, се корени във обстоятелството, че той може да служи като щит против нездравословните слънчеви лъчения.
“Сега “Пърсъвиърънс ” е съумял да открие сходно покритие и върху марсианските скали ”, разяснява доктор Ръф в своето видео, на което показва новите фотографии от марсохода, всичките снимани през сегашния месец август.
Изследователите знаят за съществуването на “пустинния лак ” още от времето на Чарлз Дарвин, който е измежду първите, които са го описали, само че дали на Марс явлението е идентично? Няма спор, че “Пърсъвиърънс ” ще организира подробни проучвания на скалите в кратера Йезеро, с цел да откри техния химичен състав. Ако се окаже, че в този “лак ” има манган, ще е извънредно вълнуващо. Но и да няма, това не би било доказателство за отсъствието на марсиански живот. Все отново никой не знае какъв тъкмо е метаболизмът на локалните микроби.
Дали марсианският “лак ” съдържа фосили от тогавашни микроорганизми, това може да не стане известно до момента в който скали от Марс не бъдат доставени на нашата планета. Именно с тази задача се занимава “Пърсъвиърънс ” – марсоходът от време на време колекционира определен скален материал и го опакова в контейнери, само че възвръщаемата ракета и галактическият уред, нужни за превоза на контейнерите към Земята, ще бъдат изстреляни в хода на по-късна задача. Първите проби ще бъдат получени при започване на 30-те години.
Тогава, твърди доктор Ръф, те ще бъдат изучени от мощни наземни микроскопи, другояче прекомерно обемни, с цел да ги изпратим на Марс. Тук подсещам, че “Пърсъвиърънс ” разполага със личен микроскоп и камера – WATSON, който е съвсем еднакъв на този на остарелия марсоход “Кюриосити ”, MAHLI, с резолюция 13.9 микрона на пиксел. Така микроскопът е по-скоро с опциите на мощна лупа.
Бордовите микроскопи на марсоходите са в положение да снимат макроскопични групирания на микроорганизми, в случай че такива съществуват, само че не могат да фотографират в елементи единични прокариотни микроорганизми, например кафези на Chroococcidiopsis. Повечето прокариоти са с размер 1-30 микрона, а най-малките структури, които могат да се разпознават на фотосите на MAHLI или WATSON, са с размер 45-60 микрометра.
Така че вероятно ще се наложи да изчакаме, до момента в който скалите от Марс дойдат на Земята, с цел да установим с увереност – имало ли е на Червената планета живот или не.
