Учениците вече не са пасивни консуматори на съдържание, те са

Учениците към този момент не са пасивни потребители на наличие, те са дейни откриватели
(снимка: CC0 Public Domain)

Играли ли сте в миналото исторически видеоигри? Един много известен образец за такава е поредицата Assassin’s Creed – тя разрешава на играча да преследва „ неприятните ” и да ги ликвидира, а действието се развива в разнообразни исторически интервали – от антична Гърция до ренесансова Италия. Но какво би станало, в случай че такива сюжети се употребяват за освен това от развлечение – за образование?

Най-ново издание от поредицата – Assassin’s Creed Valhalla – води играчите в деветия век, когато викингите се пробват да се открият на острова, през днешния ден прочут като Англия. По това време действието на викингите по никакъв начин не се харесва на локалните хора.

Но основателите на Valhalla са работили в тясно съдействие с историци и археолози, с цел да придадат меродавност на играта, отбелязва. Местата, показвани на екрана, са напълно действителни – да вземем за пример замъка Порчестър, а всички елементи и дейности са възпроизведени с историческа акуратност. Възпроизведени са освен предметите, които са били присъщи за това време, само че и порядките и даже методът на говорене.

Целта на тази точност не е единствено – има и детайл на философия. Разработчиците са изследвали какви мисли са вълнували хората от онази далечна ера, по какъв начин е прекосявало всекидневието им.

Но какво се случва с всичката тази научна работа, откакто е вградена в играта? Вместо побои и битки, в игрите има търсене и гонене (куестове). Всяко търсене има за цел да подтикне играча да се задълбочи още повече, да вникне в особеностите на античния живот, да опознае бита от времето на проявления исторически интервал. Наричат това „ тур за откриване ” на древността. В случая е по отношение на ерата на викингите, само че този детайл е заложен и в други игри от поредицата Assassin’s Creed.

„ Идеята е хората да се насладят на мястото, като в същото време научават нещо потребно ”, споделя Максим Дюран, началник на плана в Ubisoft. „ имат мощен учебен съставен елемент – те карат хората да „ влизат ” в дадена действителност и да научават всичко за нея. В играта ние усещаме какво претърпяват нашите герои, запомняме всеки подробност от ситуацията ”.

Развойният екип обикаля и снима местата, които ще се демонстрират в играта – хълмове, планини, реки, крепости. „ Така посредством играта играчите добиват, парченце по парченце, дребни „ хапки ” познание за античната ера ”, споделя проф. Райън Лавел от Университета в Уинчестър. Той дава отговор за пресъздаването на историческите детайли в играта.
още по тематиката
„ Спомням си тогавашните ми часове по история… един мъж или една жена ще застане начело и ще приказва дълго време ”, споделя Дани Уолъс, публицист, създател на излъчвания и актьор-озвучител. Мнозина вероятно ще се съгласят с него, че това е досадно, а в съзнанието остават единствено откъслечни детайли от разказваното от учителя.

Когато обаче човек е забъркан във видеоиграта, той взаимодейства с античния свят, влиза в допир с него, преглежда го интензивно, опознава го с откровено любознание.

„ Човек може да се впечатли от доста неща, примерно да стане любопитен какви обувки са носели по това време и по какъв начин са ги правели – и в играта той може да отиде в работилницата на обущаря и да види по какъв начин се вършат обувките на това време. Можеш да видиш какво са ядели, какви са употребявали и по какъв начин са ги правели. Водиш се от личното си любознание ”, споделя Уолъс.

Интересното е, че тези просветителни детайли няма да останат просто ей по този начин вградени в играта. След като от нея са отстранени детайлите на експанзия и принуждение, епизодите от серията ще станат част от образователния развой в 52 английски учебни заведения. Това е резултат от съдействие сред разработчиците на играта и локалните управляващи, в това число комерсиална организация на. Така играта ще се трансформира в учебен инструмент.

Но какъв брой просветително може да е наличие, в началото създадено единствено за? Полезни са, споделят просветителните специалисти, тъй като освен те потапят в прекарването, само че са и интерактивни.

„ Учениците към този момент не са пасивни потребители на наличие, те са дейни откриватели ”, споделя Шанейла Саед, програмен шеф на самодейност за цифрови нововъведения в образованието. „ При пасивното учене спомените са краткосрочни, краткотрайни. При интерактивното прекарване обаче доста неща остават в главата – натрупва се задълбочено, изцяло схващане за тематиката, което след това може да се обогатява и употребява в практиката ”.

Нещо повече. Нищо чудно някой ден някое дете да се вгледа в някакъв мъничък подробност от бита и живота на античните хора, споделя Уолъс. Това може да стане мотив да запомни детайла и да направи доклад за него, а може би даже и дисертация някой ден. Така играта се явява инструмент за и даже за по-нататъшно развиване на науката.