Учениците няма да се разделят скоро с тежките учебници. Това

Учениците няма да се разделят скоро с тежките учебници. Това стана ясно след диалог с министъра на образованието Красимир Вълчев по отношение на казуса с тежките училищен раници.
Според него ученическата раница тежи приблизително 7 кг, от които 2 кг са учебници.
По думите му електронните учебници са опция, само че не може да се разчита, че всяко дете ще има достъп до електронно наличие единствено посредством персонално устройство.
Вълчев добави още пред bTV, че огромна част от тежестта на раниците идва от образователните пособия и тетрадките, които би трябвало да се усъвършенстват за идната образователна година.
" Най-голямата оптимизация ще пристигна по линия на образователните тетрадки и помагалата, би трябвало да се ограничи броят им ", сподели Вълчев. Той сподели, че би трябвало да се направи всичко допустимо за облекчение на тежестта на учебниците, като загатна и за закупуването на шкафчета.
МОН ще мисли за по-леки учебници… в случай че има париТова няма да направи раниците по-лесни за носене, акцентира министър Вълчев
Според настоящото законодателство единствено прокуратурата се произнася за плагиатство, сподели Велчев във връзка проблема с уличения в плагиатство ректор на Техническия университет във Варна проф. Росен Василев.
Според министъра характерното в проблема е, че жалбата не е от този, от който е преписвано.
" Ректорът твърди, че докторантът е преписал преди този момент от него. Докторантът не се жали в тази ситуация ", разясни министърът на образованието, който изрази вяра да има мнение на прокуратурата.
Към сегашния миг ние не можем да се произнесем за плагиатство, призна Вълчев. „ До известна степен сме с вързани ръце. Има празнина в закона за развиване на университетския състав”, добави той.
Разпоредбата споделя, че в случай че се откри плагиатство, ректорът освобождава съответния учител, само че нищо не споделя за ректора. Такъв случай имаме за първи път, съобщи министърът.
По въпроса с броя на висшите учебни заведения у нас министърът означи, че те не са доста, съпоставено с броя им в останалите европейски страни по отношение на популацията. Много са обаче висшите учебни заведения, които образоват по избрани професионални посоки.
Днес имаме 51 висши учебни заведения, от които 37 държавни и 14 частни, сподели министърът.
" Проблемът е, че в последните 3 десетилетия системата се разрасна профилно – доста висши учебни заведения, основани като профилирани, започнаха да образоват в редица професионални посоки, които са неприсъщи за тях ", разясни министърът.
Той означи, че в последните 3 десетилетия приемът в системата на висшето обучение се е разраснала.
" Висшите учебни заведения дадоха отговор с предложение, разрасна се търсенето. През 1990 година 30% от завършващите възпитаници са били одобрявани в системата на висшето обучение, а в този момент са 80% ", съобщи той.
" Намаляваме приема в професионалните посоки, където най-вече избуя нерационалното търсене – просто да имаш висше обучение ", сподели министърът.
В последните 2-3 година броят на кандидат-студентите понижа по демографски аргументи, добави той.