Нова хипотеза: извънземни в облаците на Венера
Учените имат вяра, че може да има евентуални форми на живот, които създават амоняк в облаците на Венера и които са „ доста разнообразни от всичко, което сме виждали “.
Безцветният газ, съединяване от азот и водород, може да е индикативен за химични реакции, които биха създали планетата, която се намира на 47,34 милиона километра от Земята, по-обитаема за извънземен живот.
На нашата планета амонякът е постоянно срещан остатъчен боклук от водни организми. Присъствието му в горната атмосфера на Венера озадачава астрономите от 70-те години на предишния век ,
учените имат вяра, че не би трябвало той да се създава от никоя известна на човечеството мощ.
Самата планета Венера е толкоз гореща, че е немислимо да има форми на живот на нея и в случай че има живот в облаците ѝ, това евентуално са микроби като земните бактерии, въпреки и с химически състав, друг от този, който сме виждали на нашата планета или даже от този, който би бил на прилежащите планети като Марс.
Това е по този начин, тъй като животът на Марс е по-вероятно да бъде сходен на този на Земята и по този начин учените имат по-добра визия какво да чакат. Венера, въпреки това, не наподобява на никоя друга планета в Слънчевата система.
В ново изследване откриватели от университета в Кардиф, Масачузетския софтуерен институт и университета в Кеймбридж моделираха набор от химични процеси, с цел да покажат, че в случай че в действителност участва амоняк, той ще провокира каскада от химични реакции, които ще обезвреждат близките капчици сярна киселина.
Ако това се случи,
киселинността на облаците би спаднала от -11 до нула ;
в скалата на pH това остава необикновено киселинна среда, само че тази киселинност би била на равнище, което животът би могъл да понесе. На Земята има форми на живот, които създават амоняк, с цел да обезвреждат предизвикателната среда, в която се намират.
„ Знаем, че животът може да пораства в киселинна среда на Земята, само че в нищо толкоз киселинно, колкото се смяташе, че са облаците на Венера. Но в случай че нещо прави амоняк в облаците, това ще обезврежда част от капчиците, което ще направи тези облаци евентуално обитаеми “, сподели съавторът на проучването доктор Уилям Бейнс от Училището по физика и астрономия на университета в Кардиф.
Учените стигат до такава степен, че да предложат като
най-правдоподобно пояснение, че произходът на амоняка е биологичен, а не дело на естествени сили
като светкавици или вулканични изригвания.
„ Шансовете да има живот на Венера са доста дребни “, сподели доктор Бейнс, който остава песимистичен, че тези въпроси могат да бъдат обяснени с съществуването на извънземен живот. Това обаче може да се дължи на голямото противоречие сред живота на Венера и живота на Земята.
Безцветният газ, съединяване от азот и водород, може да е индикативен за химични реакции, които биха създали планетата, която се намира на 47,34 милиона километра от Земята, по-обитаема за извънземен живот.
На нашата планета амонякът е постоянно срещан остатъчен боклук от водни организми. Присъствието му в горната атмосфера на Венера озадачава астрономите от 70-те години на предишния век ,
учените имат вяра, че не би трябвало той да се създава от никоя известна на човечеството мощ.
Самата планета Венера е толкоз гореща, че е немислимо да има форми на живот на нея и в случай че има живот в облаците ѝ, това евентуално са микроби като земните бактерии, въпреки и с химически състав, друг от този, който сме виждали на нашата планета или даже от този, който би бил на прилежащите планети като Марс.
Това е по този начин, тъй като животът на Марс е по-вероятно да бъде сходен на този на Земята и по този начин учените имат по-добра визия какво да чакат. Венера, въпреки това, не наподобява на никоя друга планета в Слънчевата система.
В ново изследване откриватели от университета в Кардиф, Масачузетския софтуерен институт и университета в Кеймбридж моделираха набор от химични процеси, с цел да покажат, че в случай че в действителност участва амоняк, той ще провокира каскада от химични реакции, които ще обезвреждат близките капчици сярна киселина.
Ако това се случи,
киселинността на облаците би спаднала от -11 до нула ;
в скалата на pH това остава необикновено киселинна среда, само че тази киселинност би била на равнище, което животът би могъл да понесе. На Земята има форми на живот, които създават амоняк, с цел да обезвреждат предизвикателната среда, в която се намират.
„ Знаем, че животът може да пораства в киселинна среда на Земята, само че в нищо толкоз киселинно, колкото се смяташе, че са облаците на Венера. Но в случай че нещо прави амоняк в облаците, това ще обезврежда част от капчиците, което ще направи тези облаци евентуално обитаеми “, сподели съавторът на проучването доктор Уилям Бейнс от Училището по физика и астрономия на университета в Кардиф.
Учените стигат до такава степен, че да предложат като
най-правдоподобно пояснение, че произходът на амоняка е биологичен, а не дело на естествени сили
като светкавици или вулканични изригвания.
„ Шансовете да има живот на Венера са доста дребни “, сподели доктор Бейнс, който остава песимистичен, че тези въпроси могат да бъдат обяснени с съществуването на извънземен живот. Това обаче може да се дължи на голямото противоречие сред живота на Венера и живота на Земята.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ