Гущерът - най-древното влечуго след динозаврите
Учените считат гущера за най-древното влечуго след динозаврите, което остава да е живо и през днешния ден. На 14 август означаваме международния ден на гущера, тъй че не е зле да разберете някои извънредно любопитни обстоятелства за тези забавни животни.
По света има повече от 4300 типа от четирикракото влечуго. Срещат се по целия свят, като изключение вършат океаните и полярните зони.
Гущерите са най-близки до змиите. Научните теории демонстрират обаче, че змиите са произлезли от гущерите. Намерени са изкопаеми доказателства, че по всяка възможност змиите са се развили от гущери, които са се приспособили да се заравят подземен. Пример за това е фосилът на Najash rionegrina, представляващ ровещ в земята тип с два крайници и развъртян таз.
Негов аналог през днешния ден е актуалният тип вараноподобен гущер от жанр Lanthanotus, обитаващ Борнео. Подземните типове еволюират, като опростяват своето тяло за закопаване и в последна сметка изгубват крайниците си.
Учените, подкрепящи тази доктрина, са на мнение, че фрапантните промени в телата на змиите, каквито са появяването на мембрана, покриваща роговицата, и загубата на външното ухо и тъпанче, са вследствие на подземния метод на живот. Друго доказателство са откритите фосили на антични змии със задни крака.
Отличителни белези на гущерите са продълговатите тела, сухата люспеста кожа, опашката, която може да се откъсне при заплаха за илюзия на нападателя. Това става заради нежните кости в опашките им, които при най-лекото подръпване се отделят. Хората имат вяра, че гущерът самичък отгризва опашката си, само че това не е правилно - повода е просто в нейната анатомия.
Поради извънредно огромното разнообразие на разреда, междинната величина на влечугите варира от два сантиметра до три метра. Най-малките представители на типа са геконите, а най-големи са вараните. Специално при Комодския варан са срещани екземпляри, стигащи до 3.5 метра.
Интересни представители на разреда са безкраките гущери. При тях краката са закърнели и доста постоянно те биват обърквани със змии. Разликата е доста дребна – съществуването на клепачи и външно ухо, покрито с мембрана.
Изключително известни са и гущерите, които могат да трансформират окраската си според тази на околната среда или когато са уплашени. Най-известен от тези типове е хамелеонът.
Менюто на гущерите зависи и от техния размер. Повечето се хранят с инсекти и гризачи. Вараните ядат по-едри бозайници – маймуни и даже елени. За разлика от месоядните представители на типа, игуаните са растителноядни.
Съществуват няколко типа отровни гущери. Повечето от тях живеят в Северна и Южна Америка. За разлика от змиите, отровните гущери отделят отрова, до момента в който се хранят, като задачата е по-добро храносмилане. Отровни жлези са открити в доста представители на игуаните и вараните.
