Защо някои дългогодишни пушачи успяват да избегнат ракa на белия дроб
Учените считат, че може да са разкрили за какво някои пушачи, макар всякаква логичност, съумяват да избегнат рака на белия дроб.
Нека не се заблуждаваме обаче: пушенето на тютюн е изцяло извънредно за здравето. Наред с увеличението на риска от сърдечни болести, диабет и инсулт, преобладаващото болшинство от случаите на рак на белия дроб са директно свързани с тютюнопушенето. Въпреки този риск обаче, единствено 10 до 20 % от пушачите ще развият рак през живота си. Някои хора даже съумяват да пушат кутия след кутия в продължение на десетилетия и някак си въпреки всичко се отървават.
В ново изследване, докладвано в списание Nature Genetics, учени от Медицинския лицей Алберт Айнщайн в Ню Йорк настояват, че някои пушачи може да имат някакъв механизъм или резистентност, които оказват помощ за ограничение на разновидностите в белите дробове, които ги защищават от насърчаване на рак.
Дълго време се приема, че тютюнопушенето основава клетките на подлата болест, като задейства ДНК разновидности в естествените белодробни кафези. Както чака екипът, откривателите откриват доста повече разновидности в белодробните кафези на пушачите, в сравнение с в тези на непушачите.
Изглежда също, че броят на клетъчните разновидности е тясно обвързван с количеството, което индивидът е изпушил – само че единствено до избран миг. След като индивидът е пушил 23 пакетогодини (една пакетогодина се равнява на пушене на една кутия цигари дневно в продължение на една година), повишаването на клетъчните разновидности стопира.
Авторите на проучването имат вяра, че телата на тези хора имат някаква система за възобновяване на повреденото ДНК или „ детоксикация “ на дима, с цел да го създадат по-малко канцерогенен. Необходими са обаче повече доказателства, с цел да се удостовери това пояснение.
„ Най-тежките пушачи не са имали най-голямо мутационно задължение “, споделя в изказване доктор Саймън Спивак, старши създател на проучването и професор по медицина, епидемиология, публично здраве и генетика в Медицинския лицей Алберт Айнщайн.
„ Нашите данни допускат, че тези човеци може да са се отървавали толкоз дълго, макар изобилното си пушене, тъй като са съумели да подтиснат по-нататъшното струпване на разновидности. Тази дарба може да произтича от повишена дарба на системите им за възобновяване на повредената ДНК или на детоксикация на цигарения пушек. “
Екипът доближава до констатациите си посредством техника, наречена едноклетъчно множествено изместване, която може да обезпечи по-точно обрисуване на същинските разновидности в човешката ДНК, без да прави неточности в последователността. Те употребяват тази техника – която е създадена едвам през 2017 година – върху епителните белодробни кафези, събрани от 14 непушачи (не отказали, а в никакъв случай не пушили) на възраст от 11 до 86 години; и 19 пушачи на възраст от 44 до 81 години, които пушат разнообразни количества.
Ако техните констатации са правилни, това може да предложи нова тактика за ранно разкриване на риска от рак на белия дроб. Като последваща стъпка в това изследване, екипът се надява да разбере дали е допустимо да се дефинира способността на обещано лице за възобновяване или детоксификация на ДНК, като по този метод разкрие риска от развиване на рак на белия дроб от тютюнопушенето.
„ Сега желаеме да разработим нови разбори, които могат да мерят способността на човек за възобновяване на ДНК, което може да предложи нов метод за оценка на риска от рак на белия дроб “, изясни доктор Спивак.
„ Това може да се окаже значима стъпка към предварителната защита и ранното разкриване на заболяването и да понижи актуалните херкулесови старания, нужни за битка с нея в късен етап, където пораждат по-голямата част от разноските за опазване на здравето и се претърпява най-голяма част от ужаса. “
