Учените следят отблизо айсберга от 1986 г., когато той се

Учените наблюдават от близко айсберга от 1986 година, когато той се откъсва от ледения шелф Филхнер-Роне в Антарктида. Оттогава A23a неведнъж е носил купата „ най-големият действителен айсберг “, единствено за малко е бил надминат от още по-големи, само че по-краткоживеещи айсберги като A68 през 2017 година и A76 през 2021 година, оповестява CNN.

 

Сега океанографът на Британската антарктическа работа (BAS) Андрю Майерс споделя, че айсбергът се разпада бързо и отделя доста огромни фрагменти, които самите те са класифицирани като огромни айсберги от Националния мразовит център на Съединени американски щати.

„ Мега айсбергът “ към този момент се е свил до към 1700 квадратни километра, споделя Майерс. A23a остана закотвен на дъното на морето Уедъл в Антарктида повече от 30 години, евентуално до момента в който се сви толкоз доста, че агуби връзката си с морското дъно.

 

След това, през 2020 година, той е бил повлечен от океанските течения, до момента в който още веднъж не се заклещил в по този начин наречената колона на Тейлър - ураган, който се образува, когато течение се сблъска с подводна планина. Миналия декември беше обявено, че айсбергът още веднъж се движи. През март тази година той заседна на континенталния шелф, само че се откъсна още веднъж през май и продължи да се носи по течението.

Майерс изяснява събитията към разпадането на айсберга: „ Откакто се отдели от шелфа през май, откакто беше затънал в продължение на месеци през март, той следва мощно струйно течение, известно като Южноантарктически циркумполярен течен фронт (SACCF), което се движи назад на часовниковата стрелка към Южна Джорджия. Това течение евентуално в последна сметка ще отнесе айсберга и неговите парчета на североизток - към момента в границите на по този начин наречената „ алея на айсбергите “.

Той отбелязва, че A23a „ следва ориста “ на други, по-рано наречени мега-айсберги (A68 и A76), които също се разпаднаха покрай Южна Джорджия, английска отвъдморска територия в южната част на Атлантическия океан. A23a обаче е просъществувал по-дълго от двата предходни.

След разпадането си, купата на най-големия айсберг в света в този момент принадлежи на D15a, който е с повърхност към 3000 квадратни километра и е „ много постоянен “ край крайбрежията на Антарктида, покрай австралийската база Дейвис, съгласно Майерс.

 

A23a сега държи купата втори по величина айсберг в света, само че Майерс споделя, че това евентуално „ ще се промени бързо “, защото той продължава да се „ фрагментира през идващите седмици “. По-топлите води и идването на южната пролет значат, че евентуално ще се разпадне на „ айсберги, прекомерно дребни, с цел да бъдат проследени по-нататък “.

 

Отлепването на айсбергите е натурален развой и учените към момента нямат задоволително наблюдения на мега-айсберги, с цел да знаят дали броят им се усилва заради световното стопляне. Ясно е обаче, че трилиони тонове лед са били изгубени от ледените шелфове през последните десетилетия заради увеличеното отлепване и размразяване, значително заради стоплянето на океанските води и изменящите се течения.

 

Промените в климата, провокирани от индивида, предизвикват тревожни промени в Антарктика, които биха могли да доведат до пагубно повишаване на морското ниво.