Телескоп откри намеци за живот на далечна планета
Учените откриха нови, само че условни доказателства, че отдалечен свят, обикалящ към друга звезда, може да е дом на живот. Екип от Кеймбридж, учещ атмосферата на планета, наречена K2-18b, откри признаци на молекули, които на Земята се създават единствено от елементарни организми, написа Палаб Гош за Би Би Си (BBC).
Това е вторият и по-обещаващ път, когато химикали, свързани с живота, са открити в атмосферата на планетата от галактическия телескоп Джеймс Уеб (JWST) на НАСА. Но
екипът и самостоятелните астрономи акцентират, че са нужни повече данни, с цел да се потвърдят тези резултати .
Водещият откривател, проф. Нику Мадхусудхан, ми сподели в лабораторията си в Института по астрономия на Кеймбриджкия университет, че се надява скоро да получи безапелационните доказателства. „ Това е най-силното доказателство, че е допустимо да има живот там. Мога реалистично да кажа, че можем да потвърдим този сигнал в границите на една до две години “, споделя ученият.
K2-18b е два и половина пъти по-голям от Земята и е на 1126 трилиона километра от нас. JWST е толкоз мощен, че може да проучва химическия състав на атмосферата на планетата от светлината, която минава от дребното алено слънце, към което обикаля.
Групата от Кеймбридж е разкрила, че атмосферата наподобява съдържа химическия автограф на най-малко една от двете молекули, които са свързани с живота: диметил сулфид (DMS) и диметил дисулфид (DMDS).
На Земята тези газове се създават от морски фитопланктон и бактерии .
Професор Мадхусудхан сподели, че е сюрпризиран от това какъв брой газ явно е открит по време на един прозорец за наблюдаване. „ Количеството, което оценяваме на този газ в атмосферата, е хиляди пъти по-високо от това, което имаме на Земята “, сподели той. „ Така че, в случай че връзката с живота е действителна, тогава тази планета ще гъмжи от живот “, изяснява той.
Професор Мадхусудхан отиде по-далеч: „ Ако потвърдим, че има живот на k2-18b, това би трябвало да удостовери, че животът е доста постоянно срещан в галактиката “.
Има доста „ в случай че “ и „ само че “ на този стадий, както екипът на проф. Мадхусудхан свободно признава. Първо, това последно разкриване не дава отговор на стандарта, нужен за заявяване на изобретение. За задачата откривателите би трябвало да са към 99,99999% сигурни, че техните резултати са верни и не са инцидентни показания. На теоретичен диалект това е резултат от пет сигма.
Тези последни резултати са единствено три сигма, 99,7%. Което звучи доста, само че не е задоволително, с цел да убеди научната общественост .
Но това е доста повече от резултата от една сигма от 68%, получен от екипа преди 18 месеца, който беше посрещнат с доста песимизъм по това време.
Но даже в случай че екипът на Кеймбридж получи резултат от пет сигма, това няма да е безапелационно доказателство, че животът съществува на планетата, съгласно проф. Катрин Хейманс от Единбургския университет и шотландския Astronomer Royal, който е самостоятелен от изследователския екип.
„ Дори и с тази сигурност, към момента съществува въпросът какъв е произходът на този газ “, сподели тя пред BBC News. „ На Земята се създава от микроорганизми в океана, само че даже и с съвършени данни не можем да кажем сигурно, че това е от биологичен генезис в извънземен свят, тъй като доста странни неща се случват във Вселената и не знаем каква друга геологична активност може да се случва на тази планета, която може да създаде молекулите “.
Екипът на Кеймбридж е склонен с тази гледна точка; те
работят с други групи, с цел да видят дали DMS и DMDS могат да бъдат създадени посредством неживи средства в лабораторията .
Други проучвателен групи предложиха различни, безжизнени, пояснения за данните, получени от K2-18b. Има мощен теоретичен спор освен за това дали DMS и DMDS участват, само че и за състава на планетата.
Причината, заради която доста откриватели вършат извода, че планетата има голям течен океан, е неналичието на газ амоняк в атмосферата на K2-18b. Тяхната доктрина е, че амонякът се всмуква от голямо водно тяло под него. „ Но това може също по този начин да се изясни с океан от разтопена канара, което би попречило на живота “, съгласно проф. Оливър Шортъл от Кеймбриджкия университет.
„ Всичко, което знаем за планетите, обикалящи към други звезди, идва от дребните количества светлина, които отблясват от техните атмосфери. Така че това е необикновено слаб сигнал, който би трябвало да разчетем, освен за признаци на живот, само че и за всичко останало. С K2-18b част от научния спор към момента е за структурата на планетата “, сподели той.
Д-р Николас Воган от Изследователския център Еймс на НАСА има още една интерпретация на данните. Той разгласява проучване, което допуска, че K2-18b е мини газов колос без повърхнина.
И двете различни тълкования също бяха оспорени от други групи на съображение, че са несъвместими с данните от JWST, което акцентира мощния теоретичен спор към K2-18b.
Проф. Мадхусудхан признава, че към момента има научна планина, която да изкачи, в случай че желае да отговори на един от най-големите въпроси в науката. Но той има вяра, че с екипа му са на прав път.
„ След десетилетия може да погледнем обратно към този миг във времето и да признаем, че живата галактика е била в обсега ни “, сподели той. „ Това може да е повратната точка, когато ненадейно главният въпрос дали сме сами във Вселената е този, на който можем да отговорим “, счита той.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
По темата
Това е вторият и по-обещаващ път, когато химикали, свързани с живота, са открити в атмосферата на планетата от галактическия телескоп Джеймс Уеб (JWST) на НАСА. Но
екипът и самостоятелните астрономи акцентират, че са нужни повече данни, с цел да се потвърдят тези резултати .
Водещият откривател, проф. Нику Мадхусудхан, ми сподели в лабораторията си в Института по астрономия на Кеймбриджкия университет, че се надява скоро да получи безапелационните доказателства. „ Това е най-силното доказателство, че е допустимо да има живот там. Мога реалистично да кажа, че можем да потвърдим този сигнал в границите на една до две години “, споделя ученият.
K2-18b е два и половина пъти по-голям от Земята и е на 1126 трилиона километра от нас. JWST е толкоз мощен, че може да проучва химическия състав на атмосферата на планетата от светлината, която минава от дребното алено слънце, към което обикаля.
Групата от Кеймбридж е разкрила, че атмосферата наподобява съдържа химическия автограф на най-малко една от двете молекули, които са свързани с живота: диметил сулфид (DMS) и диметил дисулфид (DMDS).
На Земята тези газове се създават от морски фитопланктон и бактерии .
Професор Мадхусудхан сподели, че е сюрпризиран от това какъв брой газ явно е открит по време на един прозорец за наблюдаване. „ Количеството, което оценяваме на този газ в атмосферата, е хиляди пъти по-високо от това, което имаме на Земята “, сподели той. „ Така че, в случай че връзката с живота е действителна, тогава тази планета ще гъмжи от живот “, изяснява той.
Професор Мадхусудхан отиде по-далеч: „ Ако потвърдим, че има живот на k2-18b, това би трябвало да удостовери, че животът е доста постоянно срещан в галактиката “.
Има доста „ в случай че “ и „ само че “ на този стадий, както екипът на проф. Мадхусудхан свободно признава. Първо, това последно разкриване не дава отговор на стандарта, нужен за заявяване на изобретение. За задачата откривателите би трябвало да са към 99,99999% сигурни, че техните резултати са верни и не са инцидентни показания. На теоретичен диалект това е резултат от пет сигма.
Тези последни резултати са единствено три сигма, 99,7%. Което звучи доста, само че не е задоволително, с цел да убеди научната общественост .
Но това е доста повече от резултата от една сигма от 68%, получен от екипа преди 18 месеца, който беше посрещнат с доста песимизъм по това време.
Но даже в случай че екипът на Кеймбридж получи резултат от пет сигма, това няма да е безапелационно доказателство, че животът съществува на планетата, съгласно проф. Катрин Хейманс от Единбургския университет и шотландския Astronomer Royal, който е самостоятелен от изследователския екип.
„ Дори и с тази сигурност, към момента съществува въпросът какъв е произходът на този газ “, сподели тя пред BBC News. „ На Земята се създава от микроорганизми в океана, само че даже и с съвършени данни не можем да кажем сигурно, че това е от биологичен генезис в извънземен свят, тъй като доста странни неща се случват във Вселената и не знаем каква друга геологична активност може да се случва на тази планета, която може да създаде молекулите “.
Екипът на Кеймбридж е склонен с тази гледна точка; те
работят с други групи, с цел да видят дали DMS и DMDS могат да бъдат създадени посредством неживи средства в лабораторията .
Други проучвателен групи предложиха различни, безжизнени, пояснения за данните, получени от K2-18b. Има мощен теоретичен спор освен за това дали DMS и DMDS участват, само че и за състава на планетата.
Причината, заради която доста откриватели вършат извода, че планетата има голям течен океан, е неналичието на газ амоняк в атмосферата на K2-18b. Тяхната доктрина е, че амонякът се всмуква от голямо водно тяло под него. „ Но това може също по този начин да се изясни с океан от разтопена канара, което би попречило на живота “, съгласно проф. Оливър Шортъл от Кеймбриджкия университет.
„ Всичко, което знаем за планетите, обикалящи към други звезди, идва от дребните количества светлина, които отблясват от техните атмосфери. Така че това е необикновено слаб сигнал, който би трябвало да разчетем, освен за признаци на живот, само че и за всичко останало. С K2-18b част от научния спор към момента е за структурата на планетата “, сподели той.
Д-р Николас Воган от Изследователския център Еймс на НАСА има още една интерпретация на данните. Той разгласява проучване, което допуска, че K2-18b е мини газов колос без повърхнина.
И двете различни тълкования също бяха оспорени от други групи на съображение, че са несъвместими с данните от JWST, което акцентира мощния теоретичен спор към K2-18b.
Проф. Мадхусудхан признава, че към момента има научна планина, която да изкачи, в случай че желае да отговори на един от най-големите въпроси в науката. Но той има вяра, че с екипа му са на прав път.
„ След десетилетия може да погледнем обратно към този миг във времето и да признаем, че живата галактика е била в обсега ни “, сподели той. „ Това може да е повратната точка, когато ненадейно главният въпрос дали сме сами във Вселената е този, на който можем да отговорим “, счита той.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ