Как мозъкът надделява над възприятията
Учените от дълго време знаят, че когато звуците са едвам доловими или обектите се виждат замъглено, повтаряемостта им може да промени усещането в мозъка.
„ В всекидневието си непрекъснато възприемаме слаби сетивни стимулации “, споделя основният създател на проучването Даниел О‘Конър (Daniel O’Connor), който е помощник професор по неврология в медицинския университет Джон Хопкинс. „ Чух ли си името? Дим ли подушвам? Това пред мен оазис ли е или е мираж? Когато мозъкът получава незадоволително информация от сетивата, той може да я интерпретира по доста разнообразни способи, а ние искахме да разберем тъкмо какво дефинира тези тълкования. “
За да създадат това, О‘Конър и сътрудниците му създали елементарен опит – докосвали нежно единствено един косъм от мустаците на мишка.
„ Стимулацията е задоволително слаба и мишките от време на време даже не я усещат. Защо става по този начин? “
За да схванат отговора на този въпрос, учените трябвало да обучат мишката да демонстрира по кое време усеща докосването. Поставили мишката до малко фонтанче с вода. След допиране по мустака, мишката получава „ премия “ – да пие от водата. Ако няма допиране, няма и вода. Така тя се научавала да пие от водата, единствено откакто усети, че някой допира мустакът ѝ.
Учените следили стотици неврони, които се включвали при досег. Когато мишката не усещала докосването, мозъкът ѝ бил доста по-неактивен. Предишните проучвания са били фокусирани върху първичната сензорна зона на кортекса, само че в действителност в мозъка е открит и различен комплект неврони, които са виновни за „ по-високите “ аспекти на усещанията и паметта.
„ Това значи, че интензивността на първичната сензорна зона бива променяна от още голям брой неврони – изобретение, което потвърждава психологическия принцип, че това, което възприемаме, не се дефинира единствено от нашите сетива, а е повлияно от предходния ни опит и краткотрайното положение на съзнанието ни “, изяснява О‘Конър.
Неврологът счита, че са нужни още много проучвания, с цел да стане ясно тъкмо от кое място идва тази смяна в сигнализирането, само че чака, че отговорът се крие в паметта и краткотрайното внимание.
Резултатите от изследването са оповестени в Nature Neuroscience.
Medical Xpress
