Още доказателства, че Луната предизвиква най-силните земетресения
Учените от дълго време спорят дали Луната и приливните сили играят роля в предизвикването на трусове и наподобява към този момент са намерили отговор, написа Science Alert.
Ново проучване на учени от Япония демонстрира, че огромните трусове е по-вероятно да се случват в моменти, когато има пълнолуние или новолуние – двете етапи на Луната, когато приливните напрежения са най-големи.
Учените от Университета на Токио са анализирали три сеизмични бази данни – световни данни, плюс местни за Калифорния и Япония – проследявайки огромните трусове (с магнитуд 5,5 или повече), които са се случили в последните две десетилетия.
Фокусирайки се върху двете седмици преди земетресенията, екипът реконструира размера – или амплитудата, на приливните напрежения във всеки един миг и открива, че най-големите трусове са се случвали в дни с пълнолуние или новолуние.
В тези две точки на лунния цикъл Слънцето, Луната и Земята се изравняват и гравитационното притегляне на Луната е най-силно.
Дълго време учените са предполагали, че това може да има въздействие върху земетресенията – поради по-силното от нормално придърпване, оказвано върху разломните линии – и резултатите на откривателите от Токио удостоверяват, че евентуално тъкмо за това става дума.
Някои от най-силните трусове в последните 20 години – в това число Суматра, Индонезия през 2004 година (с магнитуд 9, 3). Мауле, Чили през 2010 година (8, 8) и Тохоку-оки, Япония през 2011 година (9,0) – са съвпаднали с високи приливни напрежения.
Интересното е, че екипът не открива ясна връзка сред дребните трусове и приливните напрежения, макар че данните сочат, че когато има високи приливни напрежения пропорцията на по-големите трусове е по-голяма за сметка на по-малките.
Въпреки всичко не би трябвало да приписваме на Луната прекомерно огромно значение, когато става дума за земетресенията – в края на краищата, проучванията до момента са открили единствено корелация, а не причинно-следствена връзка.
Основните аргументи си остават процесите, които протичат надълбоко в земната кора, при които тектонските плочи се трият една в друга, до момента в който нещо трагично не прещрака.
Приливите прибавят малко, не повече от един % спомагателен подтик към текстонското натоварване, считат учените. Но въпреки и да е малко, то може да е задоволително, с цел да се трансформира в камъчето, което обръща каруцата.
