Първа трансплантация на циркаден ритъм
Учените от Харвардския университет и Харвардската здравна школа (САЩ) под управлението на проф. Памела Силвър (Pamela Silver) за първи път присадиха от един жив организъм на различен биохимичен механизъм, отговарящ за циркадния темп.
Статията на откривателите е оповестена в Science Advances, оповестява (e)Science News.
Циркадният темп е прочут като биологичен часовник и циркаден часовник. Той е комплициран механизъм, който приспособява ритмите на нашето битие – режимите на сън, хранене и така нататък – към 24-часовия денонощен цикъл. Циркадни ритми са открити у множеството животни и растения на Земята. Наскоро стана ясно също, че циркадни ритми имат и някои от бактериите, да вземем за пример цианобактериите.
Експериментът на проф. Силвър и сътрудниците ѝ се заключавал в присаждането на белтъчен цикъл (затворена поредност от комплицирани химични реакции, в които едни белтъци се трансформират в други), осигуряващ циркадния темп при цианобактериите, в клетките на бактерията ешерихия коли (E.coli), която няма подобен темп.
Експериментът бил сполучлив – ешерихия коли се сдобила с циркаден темп. За да ревизират това, учените свързани белтъчния цикъл към флуоресцентни белтъци, тъй че те започвали да светят в несъмнено време от денонощието.
Това достижение има както теоретично, по този начин и приложно значение. Теоретичното е, че става дума за първия случай на сполучливо присаждане на циркаден темп от един скотски организъм на различен. „ Нещо в действителност потресаващо е, че показахме модулируемостта на биологичните системи, което открива вероятности за присаждане и на други биологични цикли от едни типове на други “, споделя Силвър.
От практическа позиция това в вероятност може да докара до създаването на медицински препарати, които да се приспособяват към циркадните ритми на нашия организъм и да работят в нужното време на денонощието. Освен това е допустимо да се основат медикаменти за пренастройване на личните ни биологични часовници, да вземем за пример за избягването на напрежението от прелети от една часова зона към друга – по този начин наречения джетлаг, или самолетен синдром.
