Ново изследване показва, че „подскачащите гени“ могат да бъдат ключа към забавянето на стареенето
Учените не стопират да се пробват да разгадаят тайните на стареенето, с цел да можем да живеем по-дълго в положително здраве. Сега проучване, отдадено на " подскачащите гени ", разкрива решаващата им роля за остаряването на тялото ни.
Всички ние имаме транспозибилни детайли (ТЕ) в нашия ДНК код - последователности, които могат да се реалокират или да " подскачат " от един сектор в различен.
Ако ДНК е нещо като биологичен проект за нашите тела, то ТЕ са елементи от този проект и те могат да се реалокират в генома. Това е натурален развой при хората и другите животни, само че в случай че не се управлява деликатно, може да докара до проблеми.
След като по-рано разпознават поредност от молекулярни реакции, наречени път Piwi-piRNA, и откриват ролята му в контрола на ТЕ, откривателите от университета " Лоранд Йотвьош " в Унгария вземат решение да ревизират дали манипулирането му ще промени по някакъв метод процеса на стареене при червеите Caenorhabditis elegans.
" В нашите проби, свързани с дълготрайност на живота, наблюдавахме статистически значимо преимущество в удължаването му само и единствено посредством намаление на ТЕ или благодарение на соматично свръхекспресиране на детайли от пътя Piwi-piRNA ", споделя молекулярният генетик Адам Стрюм от университета " Лоранд Йотвьош ".
" Това отваря вратата към безчет евентуални приложения в света на медицината и биологията. "
С други думи, червеите са живели видимо по-дълго, когато интензивността на ТЕ е била понижена посредством Piwi-piRNA, което допуска, че част от повода за стареенето на телата ни се дължи на метода, по който тези подскачащи гени се движат в генома на ДНК.
Това се вписва в изследванията върху животни от вида на безсмъртна медуза: хидрозоан, който е в положение непрестанно да се възвръща и на доктрина да живее постоянно (ако не бяха заболяванията или хищниците). Начинът, по който пътят Piwi-piRNA потиска ТЕ в тази медуза и други сходни същества, също е обсъждан преди.
Но до момента не беше ясно дали клетъчното стареене въздейства на интензивността на ТЕ или интензивността на ТЕ се отразява на клетъчното стареене. С това проучване на C. elegans наподобява, че втората догадка е вярна, което ни дава още една визия за това по какъв начин организмите остаряват.
Освен това откривателите виждат и увеличение на метилирането на ДНК N6-аденин в сегментите на ТЕ - тип смяна в интензивността на гените, която усилва интензивността на ТЕ - с напредването на възрастта на червеите. От това следва, че ТЕ стават по-заети с напредването на възрастта.
Това са все забавни открития. На по-късен стадий във времето бихме могли да модифицираме и повлияем на това държание на ТЕ, тъй че клетките да не остаряват толкоз бързо, колкото се случва в реалност. Вероятно в никакъв случай няма да се превърнем в безсмъртни медузи, само че може би ще успеем да подсигуряваме, че нашите възрастни популации ще имат по-малко проблеми с заболявания и неразположения.
" Тази епигенетична трансформация може да проправи пътя към способ за установяване на възрастта по ДНК, осигурявайки прецизен биологичен часовник ", споделя молекулярният генетик Тибор Велай от университета " Лоранд Йотвьош ".
Изследването е оповестено в Nature Communications.
Източник: Science Alert
