Учени твърдят, че са открили как китовете пеят
Учени считат, че са съумели да открият на какво се дължи умеенето на китовете да пеят задоволително мощно, с цел да могат песните им да се популяризират в океана, предадоха информационните организации, представени от Българска телеграфна агенция.
Досега механизмите за това бяха мистерия. Изследователи от университета на Южна Дания настояват, че са съумели да разкрият тайната и тя се дължи на специфична гласова кутия - нещо, което не е следено при други животни.
Експертите изясняват, че откритието, въпреки и учредено на прекомерно малко данни, с цел да бъде дефинитивно, ще насочи бъдещите проучвания към метода, по който китовете поддържат връзка, отбелязва АП.
В публикация, оповестена в списанието Nature, Коен Елеманс от университета на Южна Дания и сътрудниците му изследват ларинксите на три мъртви кита, изхвърлени на брега. Проучваните екземпляри са представители на три типа - гърбат кит, дребен ивичест кит и сейвал. В лабораторията учените пускат въздух през ларинксите при следени условия, с цел да видят кои тъкани могат да вибрират. Изследователите основават и компютърни модели на издаваните звуци от китовете сейвал и ги съпоставят със записи на тези представители на типа, само че направени в дивата природа.
Прародителите на китовете са обитавали сушата преди към 50 милиона години, преди да се реалокират във водата. Според Елеманс в продължение на десетки милиони години те са приспособили гласовите си апарати, с цел да издават звуци под вода.
Снимка: БТА/АП
За разлика от хората и другите бозайници, беззъбите китове нямат и гласни струни. Вместо това в гласовите им кутии има U-образна тъкан, която разрешава да вдишват големи количества въздух. Те разполагат и с огромна " възглавница " от мазнини и мускули, която не се среща при други скотски типове. Китовете пеят, като притискат U-образната тъкан към тази мастно-мускулна възглавница, споделя Елеманс.
" Това е най-изчерпателното и значимо изследване досега за това по какъв начин беззъбите китове издават звуци - дългогодишна мистерия ", сподели Джеръми Голдбоген, доцент по океанология в Станфордския университет, който не е взел участие в новото проучване.
Снимка: БТА/АП
Той означи, че има още какво да се изследва, " като се има поради извънредно разнообразния акустичен репертоар " на китовете. Известно е да вземем за пример, че гърбатите екземпляри основават комплицирани песни, които пътуват през океаните.
Колкото и мощни да са песните на тези бозайници, компютърните модели демонстрират, че гърбатите и сродните им типове не могат да издават звуци, по-силни от тези на корабите, отбелязва Елеманс. Тъй като някои китове пеят като сигнал за чифтосване, спирането на тези песни от корабоплавателната промишленост е евентуално тревожно, споделя Майкъл Ноад, шеф на Центъра за морски науки към университета на Куинсланд в Австралия. Той също не е взел участие в изследването.
" Популациите китове, които са разпръснати, както е при сините китове, могат да не съумеят да си намерят сътрудници в шумна океанска среда ", сподели той, като означи, че типове като гърбатите, които се събират на огромни групи, е по-вероятно да не се въздействат толкоз от сходно шумово замърсяване.
Досега механизмите за това бяха мистерия. Изследователи от университета на Южна Дания настояват, че са съумели да разкрият тайната и тя се дължи на специфична гласова кутия - нещо, което не е следено при други животни.
Експертите изясняват, че откритието, въпреки и учредено на прекомерно малко данни, с цел да бъде дефинитивно, ще насочи бъдещите проучвания към метода, по който китовете поддържат връзка, отбелязва АП.
В публикация, оповестена в списанието Nature, Коен Елеманс от университета на Южна Дания и сътрудниците му изследват ларинксите на три мъртви кита, изхвърлени на брега. Проучваните екземпляри са представители на три типа - гърбат кит, дребен ивичест кит и сейвал. В лабораторията учените пускат въздух през ларинксите при следени условия, с цел да видят кои тъкани могат да вибрират. Изследователите основават и компютърни модели на издаваните звуци от китовете сейвал и ги съпоставят със записи на тези представители на типа, само че направени в дивата природа.
Прародителите на китовете са обитавали сушата преди към 50 милиона години, преди да се реалокират във водата. Според Елеманс в продължение на десетки милиони години те са приспособили гласовите си апарати, с цел да издават звуци под вода.
Снимка: БТА/АП За разлика от хората и другите бозайници, беззъбите китове нямат и гласни струни. Вместо това в гласовите им кутии има U-образна тъкан, която разрешава да вдишват големи количества въздух. Те разполагат и с огромна " възглавница " от мазнини и мускули, която не се среща при други скотски типове. Китовете пеят, като притискат U-образната тъкан към тази мастно-мускулна възглавница, споделя Елеманс.
" Това е най-изчерпателното и значимо изследване досега за това по какъв начин беззъбите китове издават звуци - дългогодишна мистерия ", сподели Джеръми Голдбоген, доцент по океанология в Станфордския университет, който не е взел участие в новото проучване.
Снимка: БТА/АП Той означи, че има още какво да се изследва, " като се има поради извънредно разнообразния акустичен репертоар " на китовете. Известно е да вземем за пример, че гърбатите екземпляри основават комплицирани песни, които пътуват през океаните.
Колкото и мощни да са песните на тези бозайници, компютърните модели демонстрират, че гърбатите и сродните им типове не могат да издават звуци, по-силни от тези на корабите, отбелязва Елеманс. Тъй като някои китове пеят като сигнал за чифтосване, спирането на тези песни от корабоплавателната промишленост е евентуално тревожно, споделя Майкъл Ноад, шеф на Центъра за морски науки към университета на Куинсланд в Австралия. Той също не е взел участие в изследването.
" Популациите китове, които са разпръснати, както е при сините китове, могат да не съумеят да си намерят сътрудници в шумна океанска среда ", сподели той, като означи, че типове като гърбатите, които се събират на огромни групи, е по-вероятно да не се въздействат толкоз от сходно шумово замърсяване.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ