Учени са проследили 295 млади хора на възраст между 18

Учени са наблюдавали 295 младежи на възраст сред 18 и 24 години, които се съгласили да лимитират потреблението на обществени медии за седем дни

За доста младежи обществените медии са мястото, където минава животът им – другарства, вести, стрес, всичко се развива на един екран, написа Юнайтед прес интеренешънъл. Ново изследване демонстрира, че ограничението на потреблението на обществените медии даже за седмица може да помогне за облекчение на тревогата, депресията и проблемите със съня, предава Българска телеграфна агенция.

Учени са наблюдавали 295 младежи на възраст сред 18 и 24 години, които се съгласили да лимитират потреблението на обществени медии за седем дни.

На всеки участник били платени 150 щатски $, с цел да взе участие в изследването. За задачата младежите понижили времето, прекарано пред екраните в обществените платформи от към два часа до 30 минути на ден.

След приключването на седмицата, участниците попълнили анкета за психическото си здраве. Учените открили, че приблизително признаците на тревога са намалели с 16,1%, на меланхолия – с 24, 8%, а на бодърствуване били 14,5% по-малко.

Проучването, оповестено в JAMA Network Open, посочило най-значимо усъвършенстване при хората, които имали по-сериозни признаци на меланхолия.

Участниците обаче не съобщили за промени в възприятието за самотност.

Съавторът на проучването доктор Джон Торос, доцент по психиатрия в Харвардското учебно заведение по медицина в Бостън, сподели за „ Ню Йорк таймс “, че отказването от обществените медии не би трябвало „ да бъде на първа линия или единствена форма на помощ “.

„ Ако се борите със положение, обвързвано с менталното здраве и към този момент се лекувате, евентуално си коства да експериментирате и да видите дали намаляването на обществените медии ще ви помогне да се чувствате по-добре “, споделя той.

Той предизвести, че резултатите не са обезпечени за всички. Някои участници са се почувствали доста по-добре, до момента в който други са забелязали единствено дребна смяна.

„ Средните резултати са окуражаващи, само че те несъмнено не демонстрират цялостната картина, защото разликите бяха големи “, добави той.

Една от аргументите е, че проучването не е било на инцидентен принцип. Вместо това, хората непринудено са се съгласили да вземат участие, което значи, че те към този момент са изпитвали усъвършенствания преди изследването.

„ Субектите са знаели по какъв начин се чака да се държат и евентуално просто са трансформирали отговорите си надлежно това “, споделя за „ Ню Йорк таймс “ Кристофър Фергюсън, професор по логика на психиката в Стетсънския университет в Деланд, щата Флорида, който не е взел участие в изследването.

Други специалисти обаче са на мнение, че резултатите прибавят потребна информация към продължаващата полемика за обществените медии и психическото здраве.