Каква тайна крие самотният гигантски облак на Марс
Учени разгадаха любопитна тайнственост, обвързвана с марсианския Арсия Монс - един от най-високите вулкани в Слънчевата система. Той надвишава най-малко два пъти връх Еверест. Имено тук следим и един изключително чудноват метеорологичен феномен. Всяка заран напролет дълъг и необятен облак от лед, формиран от вода, се извисява над върха на неактивния вулкан, написа obekti.bg.
Според проучване, оповестено в Journal of Geophysical Research, облакът е дълъг 1800 км и доближава 150 км широчина. Наблюденията демонстрират, че той е орографичен – образува се вследствие от вулкана.
Арсия Монс, извисяващ се на близо 20 км височина, играе голяма роля в локалните метеорологични условия. Въздухът е малко или доста мокър даже и на планета, суха колкото Марс. Тя се образува по покрайнините на вулканите и се кондензира в облак на по-високи и студени височини.
Наблюдения над облака, осъществени с Visual Monitoring Camera (VMC). Източник: ESA/GCP/UPV/EHU Bilbao, CC BY-SA 3.0 IGO
Този феномен се случва всяка заран в продължение на няколко месеца. Точно преди изгрев слънце облакът стартира да се образува и да се уголемява на запад – с към 600 км в час на височина 45 км. Когато доближи оптималната си дължина, той се отделя от вулкана и се понася на запад, където се изпарява преди следобедните часове.
„ Въпреки че орографските облаци се срещат постоянно на Земята, те не доближават толкоз огромни дължини и не показват толкоз ярки динамичности – споделя съавторът на изследването Августин Санчез-Лавега от Университета на Баската страна. – По-задълбочените знания за този облак ни дават вълнуващата опция да се опитаме да пресъздадем образуването му с модели – модели, които ще надградят знанията ни за климатичните системи и на Марс, и на Земята. “
Според проучване, оповестено в Journal of Geophysical Research, облакът е дълъг 1800 км и доближава 150 км широчина. Наблюденията демонстрират, че той е орографичен – образува се вследствие от вулкана.
Арсия Монс, извисяващ се на близо 20 км височина, играе голяма роля в локалните метеорологични условия. Въздухът е малко или доста мокър даже и на планета, суха колкото Марс. Тя се образува по покрайнините на вулканите и се кондензира в облак на по-високи и студени височини.
Наблюдения над облака, осъществени с Visual Monitoring Camera (VMC). Източник: ESA/GCP/UPV/EHU Bilbao, CC BY-SA 3.0 IGO
Този феномен се случва всяка заран в продължение на няколко месеца. Точно преди изгрев слънце облакът стартира да се образува и да се уголемява на запад – с към 600 км в час на височина 45 км. Когато доближи оптималната си дължина, той се отделя от вулкана и се понася на запад, където се изпарява преди следобедните часове.
„ Въпреки че орографските облаци се срещат постоянно на Земята, те не доближават толкоз огромни дължини и не показват толкоз ярки динамичности – споделя съавторът на изследването Августин Санчез-Лавега от Университета на Баската страна. – По-задълбочените знания за този облак ни дават вълнуващата опция да се опитаме да пресъздадем образуването му с модели – модели, които ще надградят знанията ни за климатичните системи и на Марс, и на Земята. “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ