Изтриването на нежелани спомени е близка реалност?
Учени откриха, че съществуват два разнообразни вида памет, които употребяват два изцяло разнообразни процеса в едни и същи неврони. Откритието демонстрира нови пътища за лекуване на меланхолия, възприятие на тревога и пост-травматичен стрес.
Досега се считаше, че хипотетичните мемоари от травматични събития употребяват едни и същи неврони, по един и същи метод, което прави тези мемоари неразличими от останалите и не разрешава специфичното им лекуване.
Екип от учени от Медицинският център в Колумбийския университет и университета МакГил са провели проучването, като откриват, че невроните построяват дълготрайна памет, подсилвайки химическите мостове, които ги свързват посред им.
Неприятна преживелица, която може да нарани даден организъм, като болежка или изпитано принуждение, се кодира като асоциативна памет, като връзките сред невроните се усилват.
Негативните преживявания не са постоянно ясно обрисувани. Тревожност и неприятни усеща може да се изживеят от чуването на дадени звуци, да вземем за пример кучешки лай наоколо, който може да провокира опасения за нахлуване над индивида. Невроните записват и тази информация.
Много хора с пост-травматичен стрес могат да засилят отрицателните си преживявания поради сходни асоциации, когато чуят или видят нещо напомнящо за отрицателната преживелица.
Самюел Шачър, един от водещите учени в екипа, дава следния образец. „ Ако сте в регион прочут с висок риск от престъпност, попаднете на тъмна улица и ви ограбят, а до вас е имало пощенска кутия, която сте забелязали, има заплаха постоянно когато се приближавате до пощенска кутия, възприятието за тревога и неприятното преживяване да се повтарят “.
Тревожността провокирана от инцидентния спомен за пощенската кутия забелязана по време на грабежа, може да провокира стрес през целия живот на този човек, без да е причина за грабежа над него. Този релативно слаб тласък за паметта може да се усили неимоверно когато се комбинира с различен, влизащ в нерва през друг синапс. Промените в неврона, нужни с цел да се запази паметта, са провокирани от по този начин наречените пластично-свързани протеини, които според хипотезата на учените са „ маркирани “ по някакъв метод във всеки синапс.
Според предходни проучвания, химическите процеси зад двата начина на образуване на паметта (асоциативен и не-асоциативен), са идентични и не могат на практика да се разграничат. Ако в този момент дефинираната догадка, че двата процеса са разнообразни, е вярна, това може да има редица позитивни на практика последствия.
„ Един от фокусите на нашето проучване беше да се разработят тактики за елиминиране на не асоциативните мемоари, които са се запечатали в мозъка по време на отрицателно преживяване, без да навредим на асоциативната памет “, споделя Шачър.
Учените вършат опит с два сензорни неврона на охлюв, които са свързани с един моторен неврон. Единият сензорен неврон е бил подтикван като при мощна асоциативна памет, другият е бил възбуден да провокира инцидентна, не-асоциативна памет. Учените откриват, че силата на връзките при всеки синапс е резултат от два разнообразни вида протеин, наименуван киназа, като те назовават първия киназа М Apl I, а втория киназа М Apl III. Когато селективно блокират един от тях, те предотвратяват изпращането на съответните сигнали от него към неврона, т.е. изтриват характерната памет носена от него.
Това е при невроните на охлюв, само че може ли да се получи и при хора? Принципно да, споделят учените, тъй като и човешкият мозък работи по подобен метод.
„ Изтриването на паметта има капацитет да облекчи пост-травматичния стрес и да отстрани тревогата, като в профил не-асоциативната памет предизвикваща неадаптивния физиологичен отговор “, споделя Шачър.
Ако това е по този начин, един ден може да е допустимо и взимането на една таблетка, която да накара мозъка ни да не помни за асоциациите от упоменатата пощенска кутия или джавкам на кучето, без да ни кара да забравим за самото отрицателно събитие (грабежът).
Наред с това, съгласно учените, забравянето на несъществена информация дава опция на мозъка да съхранява жизненоважна информация по-дълго.
