Учени призоваха за глобална мрежа от улавящи въглеродния диоксид съоръжения
Учени от университетите Сан Диего в Калифорния и A&M в Тексас, Съединени американски щати приканиха за всеобщо внедряване на технология за хващане на въглеродния диоксид в атмосферата. По думите им, тя ще играе решаваща роля за спасяването на планетата от отрицателните резултати, породени от климатичните промени.
В публикация в сп. Nature Communications откривателите изясняват концепцията си, която е за основаване на световна мрежа от уреди за изчистване на въглеродния диоксид във въздуха. Според тях обединен и световен метод, сходен на този във време на война, е по-реалистичен от всички други комплицирани модели, които други експерти разискват.
Учените настояват, че вложението на 1 до 2% от международния БВП в тази самодейност би било задоволително за построяването на 800 уреди за хващане на въглероден диоксид до 2050 година. А това би стигнало, с цел да се понижи с към 5% разпространяването на нездравословните излъчвания в интернационален мащаб. Мярката не е задоволителна, с цел да се изпълнят напълно проектите на Парижкото съглашение, само че съгласно специалистите това би било едно положително начало.
Има обаче и някои компликации пред реализирането на това предложение. Улавянето на въглеродния диоксид е нова технология, която занапред би трябвало да се създава и усъвършенства. Освен това тя е и много скъпа.
Изследователите признават, че към момента не е ясно от какъв брой сила в действителност ще се нуждае всяко едно оборудване. А и когато самодейността е световна, би трябвало да се подсигурява, че приносът на всяка страна е равносилен и че всичко се случва допустимо най-честно и транспарантно.
Вариантът за засаждане на повече дървета, които не хабят ток и са съвсем безвъзмездни, не е коментиран от учените и икономистите.
В публикация в сп. Nature Communications откривателите изясняват концепцията си, която е за основаване на световна мрежа от уреди за изчистване на въглеродния диоксид във въздуха. Според тях обединен и световен метод, сходен на този във време на война, е по-реалистичен от всички други комплицирани модели, които други експерти разискват.
Учените настояват, че вложението на 1 до 2% от международния БВП в тази самодейност би било задоволително за построяването на 800 уреди за хващане на въглероден диоксид до 2050 година. А това би стигнало, с цел да се понижи с към 5% разпространяването на нездравословните излъчвания в интернационален мащаб. Мярката не е задоволителна, с цел да се изпълнят напълно проектите на Парижкото съглашение, само че съгласно специалистите това би било едно положително начало.
Има обаче и някои компликации пред реализирането на това предложение. Улавянето на въглеродния диоксид е нова технология, която занапред би трябвало да се създава и усъвършенства. Освен това тя е и много скъпа.
Изследователите признават, че към момента не е ясно от какъв брой сила в действителност ще се нуждае всяко едно оборудване. А и когато самодейността е световна, би трябвало да се подсигурява, че приносът на всяка страна е равносилен и че всичко се случва допустимо най-честно и транспарантно.
Вариантът за засаждане на повече дървета, които не хабят ток и са съвсем безвъзмездни, не е коментиран от учените и икономистите.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ