Разкриха причината за изчезването на цивилизацията на маите
Учени от университета в Синсинати в Съединени американски щати разкриха една от аргументите за изгубването на развитата цивилизация на маите. Оказа се, че резервоарите на античния град Тикал са били нечисти с високи равнища на токсични субстанции, което може да е повлияло отрицателно на здравето на популацията по време на интервал на суша и да е принудило хората да изоставен обитаемото място. Изследователите показаха своите открития в публикация, оповестена в списанието Scientific Reports.
Известно е, че маите са напуснали Тикал в средата на IX в. сл. н.е, само че точната причина за това остава незнайна. Една от основните функции може би е имала сушата, траяла няколко десетилетия, от 820 до 870 година сл.н.е. Това е затруднило достъпа до сладководни източници като езера и подземни води, вследствие на което градското население е трябвало да разчита на резервоарната система към Тикал. Но съгласно новото изследване, тези резервоари не са били безвредни.
Изследователите са анализирали проби от утайки в четирите съществени резервоара на Тикал. В два резервоара са били открити високи концентрации на живак, свързани с интервала от 600 до 900 година от нашата епоха, като в някои проби наличието на токсични метали било няколко пъти по-високо от безвредното равнище за прясна вода. Източникът на живак може да бъдат бои, които маите необятно са употребявали за украса, архитектурни орнаменти, както и за ритуални цели.
Маите са пили вода, която съдържа освен живак, само че и високи концентрации на фосфати, които попадали в резервоарите дружно с питателните боклуци и фекалиите. Органичното замърсяване е довело до напредък на цианобактерии (синьо-зелени водорасли) Planktothrix и Microcystis, които отделят евентуално смъртоносни отрови. Тези отрови имат пагубно деяние върху човешкото тяло даже при ниски концентрации и са устойчиви на шупване.
Представителите на ръководещия хайлайф на Тикал са имали достъп до нечистите резервоари. Това може би се е отразило неподходящо върху способността им да управляват града. Известно е, че хроничното живачно отравяне е обвързвано с метаболитен синдром (въпреки че механизмът към момента не е ясен), а Тъмното слънце, един от владетелите на града, страдал от тежко затлъстяване.
Тъй като силата на маите зависи от способността да се обезпечи достъп до чиста вода, престижът на водачите на Тикал може би е потърпевш съществено, пишат създателите на изследването. Същият сюжет най-вероятно се е разиграл и в други центрове на цивилизацията на маите.
Известно е, че маите са напуснали Тикал в средата на IX в. сл. н.е, само че точната причина за това остава незнайна. Една от основните функции може би е имала сушата, траяла няколко десетилетия, от 820 до 870 година сл.н.е. Това е затруднило достъпа до сладководни източници като езера и подземни води, вследствие на което градското население е трябвало да разчита на резервоарната система към Тикал. Но съгласно новото изследване, тези резервоари не са били безвредни.
Изследователите са анализирали проби от утайки в четирите съществени резервоара на Тикал. В два резервоара са били открити високи концентрации на живак, свързани с интервала от 600 до 900 година от нашата епоха, като в някои проби наличието на токсични метали било няколко пъти по-високо от безвредното равнище за прясна вода. Източникът на живак може да бъдат бои, които маите необятно са употребявали за украса, архитектурни орнаменти, както и за ритуални цели.
Маите са пили вода, която съдържа освен живак, само че и високи концентрации на фосфати, които попадали в резервоарите дружно с питателните боклуци и фекалиите. Органичното замърсяване е довело до напредък на цианобактерии (синьо-зелени водорасли) Planktothrix и Microcystis, които отделят евентуално смъртоносни отрови. Тези отрови имат пагубно деяние върху човешкото тяло даже при ниски концентрации и са устойчиви на шупване.
Представителите на ръководещия хайлайф на Тикал са имали достъп до нечистите резервоари. Това може би се е отразило неподходящо върху способността им да управляват града. Известно е, че хроничното живачно отравяне е обвързвано с метаболитен синдром (въпреки че механизмът към момента не е ясен), а Тъмното слънце, един от владетелите на града, страдал от тежко затлъстяване.
Тъй като силата на маите зависи от способността да се обезпечи достъп до чиста вода, престижът на водачите на Тикал може би е потърпевш съществено, пишат създателите на изследването. Същият сюжет най-вероятно се е разиграл и в други центрове на цивилизацията на маите.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ