Учени от Швейцария, САЩ и Великобритания са открили, че човешките

Учени от Швейцария, Съединени американски щати и Англия са разкрили, че човешките вътрешности са претърпели бързи промени в хода на еволюцията, които ги отличават значително от тези на други бозайници, включително и на шимпанзетата - най-близките роднини на хората, написа Физ.орг.

С помощта на стволови кафези откривателите са отгледали органоиди - дребни модели на червата на човек, шимпанзе и мишка. Тези структури са разрешили за първи път да се съпостави непосредствено развиването им при разнообразни типове.

Използвайки РНК секвениране на единични кафези, с цел да сравнят клетъчните видове при другите типове, учените са открили основни разлики в работата на гените, отговарящи за храносмилането, имунитета и метаболизма.

Особено забележими са се оказали разликите при ентероцитите - клетките, отговарящи за усвояването на хранителни субстанции. При индивида те демонстрират признаци на бърза еволюция, споделят откривателите.

Един от ярките образци е вариацията в гена, виновен за разграждането на лактозата - захарта, съдържаща се в млякото. Подобни разлики могат да обяснят способността на доста модерни хора да усвояват млечни артикули в зрелост - линия, която е рядка измежду бозайниците.

Авторите на проучването означават, че точно бързо еволюиращите сектори от ДНК постоянно са свързани с риска от метаболитни и стомашно-чревни болести.

Новите данни ще оказват помощ за по-доброто схващане на това по какъв начин са се развили човешките вътрешности и какви характерности ги вършат неповторими измежду бозайниците.

Предишно проучване сподели, че човешките вътрешности могат да бъдат източник на нов тип антибиотик.