Мравките могат да смятат до десет
Учени от Новосибирск организираха опити, с които безапелационно потвърдиха, че мравките броят до 10. Те също могат да правят елементарни аритметични дейности – събиране и изваждане, и интензивно употребяват тези свои умения при търсенето на храна. Както се оказало, мравките са осведомени освен с аритметиката, само че и с предаването на информация. Те са в положение да измислят нови кодове за разнообразни съответни случаи. Резултатите демонстрират, че езикът на мравките не е замразен конгломерат от инстинктивни сигнали; той се трансформира съгласно настоящите задания, сходно други ефикасни средства за връзка в групите.
фотография – Уикипедия
Смята се, че индивидът е по-умен от всички други животни. Нашите съвременници, склонни да проучват, се пробват да оценят количествено всяко свойство. Включително и мозъка. За тази цел бяха измислени разнообразни проби, по-специално необятно употребяваният тест за просветеност – Intelligence Quotient. Колкото по-висока е тази цифра, толкоз по-умен е индивидът. Но казусът е, че този тест е фиктивен от хора за хора, той прави оценка свойствата на мозъка, които са значими за хората, и средствата, налични за човешкото усещане. Но си представете за момент, че ще би трябвало да минете тест за просветеност, формиран за гълъб и препоръчан от гълъб. Няма никаква гаранция, че ще се справите сполучливо.
Гълъбите и пчелите имат забележителна дарба за подредба и при тях е мощно развито пространственото показване на обекта. Очевидно е, че тези свойства са толкоз потребни за гълъбите, че да послужат за основа на теста за разумност при тези птици.
Връщайки се към проби за коефициента на просветеност при животните, би трябвало да се подчертае, че разнообразни категории разумност са присъщи за едни или други животни. Плъхове, мечки и сойки има забележителната дарба да се ориентират и да запомнят обекти от местността и в това индивидът не може да се конкурира с тях. Например, плъхът ще премине през лабиринта, а индивидът ще се изгуби в първите два коридора.
Тестът за просветеност при шимпанзетата може да включва опцията за опознаване и запомняне на голям брой себеподобни по лице или по други признаци, и още веднъж хората ще са измежду двойкаджиите.
Така че, изследвайки разсъдъка на животните би трябвало постоянно да се има поради, че у доста от тях са се развили други качества, нужни за оцеляването на този тип при характерни условия на местообитанията му. Освен това, проучването на някои аспекти на умствената интензивност на животните в допълнение се усложнява от „ компликациите на превода “. Животните, подложени на проби, на първо време би трябвало да схванат какво желае експериментаторът от тях, а по-късно да решат пробната задача и едвам след това да изразят своето решение. В същото време, работните кодове, препоръчани от експериментатора, изискват от опитните животни повече умствени старания и умения за схващане.
Не е известно кого тестват хората – средностатистическият представител на пробния клас или самостоятелните гении-преводачи, които могат съответно да схванат и да отговорят на препоръчаната задача. Жана Резникнова от Института по систематика и екология на животните в Новосибирск и Борис Рябко от Сибирския държавен университет по телекомуникации и информатика предложиха техника за проучване на формалната просветеност, при която от мравките не се изисква да овладеят сигнали и кодове, измислени от хора. Те употребявали система за предаване на информация при мравките, а за триумфът на тестовите задания съдили по крайния резултат. В същото време, изучавали освен наличието или неналичието на разсъдък при мравките, а способността им да правят аритметически дейности.
Както се оказало, животните могат елементарно да събират и изваждат дребни цифри (1 + 1, 2 + 1, 3 – 1), маймуните оперират с цифри до 6, папагалите също вършат това, гълъбите могат вярно да решат образеца за изваждане 12 – 6. Способността за такива елементарни числени дейности явно се появява след раждането. По този метод, пробно е потвърдено, че петмесечните деца могат да решат задания от вида 1 + 1 и 2 – 1 и тази дарба се развива преди речевите им привички. По този метод доста животни, в това число инсекти, имат способността да правят най-простите математически интервенции. Но да се преценяват същинските граници на тези качества в действителност не е елементарно, заради пробната неточност, разказана нагоре: експериментаторът изисква животните освен да схванат казуса, само че и да споделят благодарение на кода, препоръчан от индивида. Междувременно развиването на математическите умения на животните включва потреблението на техния личен код, основан на отзивчивите особености на избрана група. Учените от Новосибирск разрешили на мравките да употребяват личната си „ кръстосана антена “, т.е. техния личен език. Експериментите се състояли в следното – мравки от лабораторни мравуняци (имало два такива) трябвало да намерят прикрито устройство.
Лабораторните гнезда били транспарантни, което разрешавало да се съблюдават контактите на разузнавачите и храсторезачите, а всички мравки били обозначени с обособени белези. Трябва да се означи, че това прикрито устройство е единственият източник на храна за лабораторните мравки, тъй че търсенето му било жизненоважна задача. Във всеки тим има един шпионин, зает с търсенето на източници на храна. Намирайки я, той бърза към мравуняка и изпраща информация на съотборниците си. След като се заредят с храна, те следват получените указания и се връщат в мравуняка. А разузнавачът се насочва на последваща експедиция. Ясно е, че за ефикасната работа на екипа разузнавачът би трябвало да изясни на себеподобните си колкото е допустимо по-точно къде да се отиде и какво да се търси. Мравките употребяват свои лични средства за предаване на информация. Учените усложнили опита, като решили да ревизират способността за основаване на нови аритметични кодове. Известно е, че за постоянно употребявани понятия (математика или нещо друго), човек изобретява комфортно малко име, специфичен знак. Мравките, както се оказва, вършат същото. Ако в гребена се оставя храна в разнообразни зъбци, само че на един от тях по-често, в сравнение с другите, то мравките запомнят това добре и измислят специфични кодове.
