Разкрита е мистерията на „Момичето с перлената обица”
Учени от компанията Neurensics разкриха мистерията на картината на Ян Вермеер „ Момиче с перлена обица “, съхранявана в музея Маурицхейс в Хага. Те измерили мозъчната интензивност на феновете, които гледат портрета, и разкрили неврологичен феномен, наименуван „ непрекъсната примка на вниманието “. Това оповестява Phys.org.
Оказва се, че при взиране в платното вниманието на наблюдаващия се движи циклично сред окото, устата и перлата в портрета. Това основава „ примка “, която кара човек да гледа картината по-дълго и я прави изключително привлекателна за окото. Според учените явлението да не можем да откъснем взор от една картина е необичайност.
В проучването са употребявани способи като електроенцефалография (ЕЕГ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Учените наблюдавали посредством специфични устройства придвижванията на очите и мозъчната интензивност на участниците в проучването, до момента в който те гледали фамозното платно и неговите репродукции.
Резултатите сочат, че най-голямата интензивност се следи в прекунеума, област от мозъка, обвързвана със самосъзнанието и персоналната еднаквост. Установено е също, че прочувствената реакция към истинската картина е 10 пъти по-силна, в сравнение с към репродукциите. Това акцентира смисъла на директното преживяване на достоверно произведение на изкуството.
Интересното е, че „ Момиче с перлена обица “ се разграничава от другите картини на Вермеер по това, че съдържа три фокусни точки – окото, устата и перлата, до момента в който в други картини художникът се концентрира върху една точка. Резултатите от изследването акцентират, че картината на Вермеер има особено влияние върху фена заради неврологичните особености на усещането.
Оказва се, че при взиране в платното вниманието на наблюдаващия се движи циклично сред окото, устата и перлата в портрета. Това основава „ примка “, която кара човек да гледа картината по-дълго и я прави изключително привлекателна за окото. Според учените явлението да не можем да откъснем взор от една картина е необичайност.
В проучването са употребявани способи като електроенцефалография (ЕЕГ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Учените наблюдавали посредством специфични устройства придвижванията на очите и мозъчната интензивност на участниците в проучването, до момента в който те гледали фамозното платно и неговите репродукции.
Резултатите сочат, че най-голямата интензивност се следи в прекунеума, област от мозъка, обвързвана със самосъзнанието и персоналната еднаквост. Установено е също, че прочувствената реакция към истинската картина е 10 пъти по-силна, в сравнение с към репродукциите. Това акцентира смисъла на директното преживяване на достоверно произведение на изкуството.
Интересното е, че „ Момиче с перлена обица “ се разграничава от другите картини на Вермеер по това, че съдържа три фокусни точки – окото, устата и перлата, до момента в който в други картини художникът се концентрира върху една точка. Резултатите от изследването акцентират, че картината на Вермеер има особено влияние върху фена заради неврологичните особености на усещането.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ