Учени разчетоха началото на ръкописа на Войнич
Учени от канадския университет Алберта са съумели да дешифрират началото на ръкописа на Войнич благодарение на изкуствен интелект, заяви Си Би Си нюз.
По думите на един от откривателите, Грег Кондрак, на първо време било нужно да се откри на какъв език е бил написан загадъчният манускрипт. За тази цел учените взели Всеобщата декларация за правата на индивида, преведена на 380 езика. С помощта на комплицирани статистически способи те съумели да изведат логаритъм, който разпознал езика на документа с 97 % акуратност. Така екипът стигнал до извода, че ръкописът е формиран на иврит.
Изследователите открили, че за потребностите на своя код създателят на ръкописа е изменил поредността на буквите във всяка дума и е премахнал гласните. Според прочита на изкуствения разсъдък, първото изречение на артефакта гласи: „Тази книга дава препоръки на свещеника, на стопанина на дома, на мен и на хората“.
Първите 72 думи може да се отнасят към растителната фармакология и в тези отдели се срещат думи като фермер, светлина, въздух и огън.
Кондрак акцентира, че изкуственият разсъдък е приключил главната работа, само че без помощта на индивида той би бил беззащитен. Човешкият разсъдък е необходим, с цел да се разбере синтаксисът и смислената връзка на думите. За задачата са били нужни експерти по иврит, историци и криптографи.
Ръкописът на Войнич е феодален труд, написан през 15-и век от незнаен създател. Той е открит от антикваря Вилфрид Войнич и е наименуван на него. Правени са многочислени опити да бъде дешифриран, все несполучливи. Според една от по-новите теории, той е написан най-малко отчасти на езика на ацтеките и съдържа изложение на флората и фауната на Новия свят.
В книгата има над 170 000 обособени знака, нормално отделени един от различен с дребни промеждутъци. Повечето от знаците са изписани с едно или две елементарни придвижвания на перото. Целият текст на ръкописа е формиран с писменост от 20-30 букви. Изключение вършат няколко десетки особени знака, които се появяват в книгата по един-два пъти.
По-големи дистанции сред знаците разделят текста на към 35 000 „думи“ с друга дължина. Изглежда, че те се подчиняват на някакви правописни или фонетични правила. Някои знаци би трябвало да се появяват във всяка дума (както гласните), някои в никакъв случай не са след други, някои могат да бъдат удвоени, а други не.
По думите на един от откривателите, Грег Кондрак, на първо време било нужно да се откри на какъв език е бил написан загадъчният манускрипт. За тази цел учените взели Всеобщата декларация за правата на индивида, преведена на 380 езика. С помощта на комплицирани статистически способи те съумели да изведат логаритъм, който разпознал езика на документа с 97 % акуратност. Така екипът стигнал до извода, че ръкописът е формиран на иврит.
Изследователите открили, че за потребностите на своя код създателят на ръкописа е изменил поредността на буквите във всяка дума и е премахнал гласните. Според прочита на изкуствения разсъдък, първото изречение на артефакта гласи: „Тази книга дава препоръки на свещеника, на стопанина на дома, на мен и на хората“.
Първите 72 думи може да се отнасят към растителната фармакология и в тези отдели се срещат думи като фермер, светлина, въздух и огън.
Кондрак акцентира, че изкуственият разсъдък е приключил главната работа, само че без помощта на индивида той би бил беззащитен. Човешкият разсъдък е необходим, с цел да се разбере синтаксисът и смислената връзка на думите. За задачата са били нужни експерти по иврит, историци и криптографи.
Ръкописът на Войнич е феодален труд, написан през 15-и век от незнаен създател. Той е открит от антикваря Вилфрид Войнич и е наименуван на него. Правени са многочислени опити да бъде дешифриран, все несполучливи. Според една от по-новите теории, той е написан най-малко отчасти на езика на ацтеките и съдържа изложение на флората и фауната на Новия свят.
В книгата има над 170 000 обособени знака, нормално отделени един от различен с дребни промеждутъци. Повечето от знаците са изписани с едно или две елементарни придвижвания на перото. Целият текст на ръкописа е формиран с писменост от 20-30 букви. Изключение вършат няколко десетки особени знака, които се появяват в книгата по един-два пъти.
По-големи дистанции сред знаците разделят текста на към 35 000 „думи“ с друга дължина. Изглежда, че те се подчиняват на някакви правописни или фонетични правила. Някои знаци би трябвало да се появяват във всяка дума (както гласните), някои в никакъв случай не са след други, някои могат да бъдат удвоени, а други не.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ