Откриха доказателства за обръщане на геомагнитните полюси
Учени от Харвардския университет (САЩ) откриха доказателства, че преди 3,25 милиарда години в земната кора са протичали същите тектонични процеси, както през днешния ден. Резултатите от проучването са оповестени в списание " Proceedings of the National Academy of Sciences ". Накратко научната работа е разказана в известие на уеб страницата Phys.org, предава БГНЕС.
Геолозите са изследвали палеомагнитни записи в скални проби от кратона Пилбара, постоянен откъс от античната земна кора, ситуиран в региона на Пилбара в Западна Австралия. С помощта на магнитометри и квантов диамантен микроскоп бяха избрани възрастта и методът на намагнитване на пробите, което разреши да се реконструира скоростта и посоката на придвижване на земната кора, както и характерностите на античното магнитно поле.
Доказано е, че елементи от повърхността се движат със скорост от 6,1 сантиметра на година и минимум 0,55 градуса на милион години, което е над двойно повече от скоростта, измерена в предходни изследвания. Древните тектонични процеси евентуално са били главният метод за освобождение на вътрешната топлинна сила на планетата. Високата скорост на античните плочи е несъвместима с някои различни модели на изместване на земната кора, като същинското полярно лутане, когато географските полюси на планетата се изместват по отношение на оста на въртене, и като " тектониката на застоялия похлупак ", когато земната кора се състои от на единна литосферна плоча, която се измества с ниска скорост под действието на мантийната конвекция.
Изследователите откриха и антични свидетелства на промяна или инверсия на геомагнитните полюси, когато Северният и Южният магнитни полюси си сменят местата. Известно е, че това се е случвало 183 пъти през последните 83 милиона години и евентуално няколкостотин пъти през последните 160 милиона години. Инверсията се е случила и преди 3,2 милиарда години, което допуска, че магнитното поле е било задоволително мощно, с цел да предотврати разрушаването на земната атмосфера от слънчевия вятър.
Според учените резултатите от проучването удостоверяват, че литосферата на ранната Земя е била геодинамично " зряла " и върху нея са протичали процеси, правещи появяването и развиването на живот по-вероятни.
Днес външната обвивка на Земята се състои от към 15 плаващи плочи, чието придвижване способства за геохимичните цикли и стабилизирането на повърхностните температури. Трудно е да се дефинира тъкмо по кое време е почнала тектониката на плочите, защото най-старите скали на Земята са на възраст сред 2,5 и 4 милиарда години, а делът им е към 5%. Най-древните фрагменти от кората са потопени в мантията и не изплуват на повърхността.
Геолозите са изследвали палеомагнитни записи в скални проби от кратона Пилбара, постоянен откъс от античната земна кора, ситуиран в региона на Пилбара в Западна Австралия. С помощта на магнитометри и квантов диамантен микроскоп бяха избрани възрастта и методът на намагнитване на пробите, което разреши да се реконструира скоростта и посоката на придвижване на земната кора, както и характерностите на античното магнитно поле.
Доказано е, че елементи от повърхността се движат със скорост от 6,1 сантиметра на година и минимум 0,55 градуса на милион години, което е над двойно повече от скоростта, измерена в предходни изследвания. Древните тектонични процеси евентуално са били главният метод за освобождение на вътрешната топлинна сила на планетата. Високата скорост на античните плочи е несъвместима с някои различни модели на изместване на земната кора, като същинското полярно лутане, когато географските полюси на планетата се изместват по отношение на оста на въртене, и като " тектониката на застоялия похлупак ", когато земната кора се състои от на единна литосферна плоча, която се измества с ниска скорост под действието на мантийната конвекция.
Изследователите откриха и антични свидетелства на промяна или инверсия на геомагнитните полюси, когато Северният и Южният магнитни полюси си сменят местата. Известно е, че това се е случвало 183 пъти през последните 83 милиона години и евентуално няколкостотин пъти през последните 160 милиона години. Инверсията се е случила и преди 3,2 милиарда години, което допуска, че магнитното поле е било задоволително мощно, с цел да предотврати разрушаването на земната атмосфера от слънчевия вятър.
Според учените резултатите от проучването удостоверяват, че литосферата на ранната Земя е била геодинамично " зряла " и върху нея са протичали процеси, правещи появяването и развиването на живот по-вероятни.
Днес външната обвивка на Земята се състои от към 15 плаващи плочи, чието придвижване способства за геохимичните цикли и стабилизирането на повърхностните температури. Трудно е да се дефинира тъкмо по кое време е почнала тектониката на плочите, защото най-старите скали на Земята са на възраст сред 2,5 и 4 милиарда години, а делът им е към 5%. Най-древните фрагменти от кората са потопени в мантията и не изплуват на повърхността.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ