Учените с доказателства за обръщане на магнитните полюси на древната Земя
Учени от Харвардския университет (САЩ) откриха доказателства, че преди 3,25 милиарда години в земната кора са протичали същите тектонични процеси, както през днешния ден . Накратко научната работа е разказана в известие на уеб страницата, предава БГНЕС.
Геолозите са изследвали палеомагнитни записи в скални проби от кратона Пилбара , постоянен откъс от античната земна кора, ситуиран в региона на Пилбара в Западна Австралия. С помощта на магнитометри и квантов диамантен микроскоп бяха избрани възрастта и методът на намагнитване на пробите, което разреши да се реконструира скоростта и посоката на придвижване на земната кора, както и характерностите на античното магнитно поле.
Доказано е, че елементи от повърхността се движат със скорост от 6,1 сантиметра на година и минимум 0,55 градуса на милион години , което е над двойно повече от скоростта, измерена в предходни изследвания. Древните тектонични процеси евентуално са били главният метод за освобождение на вътрешната топлинна сила на планетата. Високата скорост на античните плочи е несъвместима с някои различни модели на изместване на земната кора , като същинското полярно лутане, когато географските полюси на планетата се изместват по отношение на оста на въртене, и като „ тектониката на застоялия похлупак “, когато земната кора се състои от на единна литосферна плоча, която се измества с ниска скорост под действието на мантийната конвекция.
Изследователите откриха и антични свидетелства на промяна или инверсия на геомагнитните полюси , когато Северният и Южният магнитни полюси си сменят местата . Известно е, че това се е случвало 183 пъти през последните 83 милиона години и евентуално няколкостотин пъти през последните 160 милиона години . Инверсията се е случила и преди 3,2 милиарда години , което допуска, че магнитното поле е било задоволително мощно, с цел да предотврати разрушаването на земната атмосфера от слънчевия вятър.
Според учените резултатите от проучването удостоверяват, че литосферата на ранната Земя е била геодинамично „ зряла “ и върху нея са протичали процеси, правещи появяването и развиването на живот по-вероятни. Днес външната обвивка на Земята се състои от към 15 плаващи плочи , чието придвижване способства за геохимичните цикли и стабилизирането на повърхностните температури. Трудно е да се дефинира тъкмо по кое време е почнала тектониката на плочите, защото най-старите скали на Земята са на възраст сред 2,5 и 4 милиарда години, а делът им е към пет %. Най-древните фрагменти от кората са потопени в мантията и не изплуват на повърхността.
Геолозите са изследвали палеомагнитни записи в скални проби от кратона Пилбара , постоянен откъс от античната земна кора, ситуиран в региона на Пилбара в Западна Австралия. С помощта на магнитометри и квантов диамантен микроскоп бяха избрани възрастта и методът на намагнитване на пробите, което разреши да се реконструира скоростта и посоката на придвижване на земната кора, както и характерностите на античното магнитно поле.
Доказано е, че елементи от повърхността се движат със скорост от 6,1 сантиметра на година и минимум 0,55 градуса на милион години , което е над двойно повече от скоростта, измерена в предходни изследвания. Древните тектонични процеси евентуално са били главният метод за освобождение на вътрешната топлинна сила на планетата. Високата скорост на античните плочи е несъвместима с някои различни модели на изместване на земната кора , като същинското полярно лутане, когато географските полюси на планетата се изместват по отношение на оста на въртене, и като „ тектониката на застоялия похлупак “, когато земната кора се състои от на единна литосферна плоча, която се измества с ниска скорост под действието на мантийната конвекция.
Изследователите откриха и антични свидетелства на промяна или инверсия на геомагнитните полюси , когато Северният и Южният магнитни полюси си сменят местата . Известно е, че това се е случвало 183 пъти през последните 83 милиона години и евентуално няколкостотин пъти през последните 160 милиона години . Инверсията се е случила и преди 3,2 милиарда години , което допуска, че магнитното поле е било задоволително мощно, с цел да предотврати разрушаването на земната атмосфера от слънчевия вятър.
Според учените резултатите от проучването удостоверяват, че литосферата на ранната Земя е била геодинамично „ зряла “ и върху нея са протичали процеси, правещи появяването и развиването на живот по-вероятни. Днес външната обвивка на Земята се състои от към 15 плаващи плочи , чието придвижване способства за геохимичните цикли и стабилизирането на повърхностните температури. Трудно е да се дефинира тъкмо по кое време е почнала тектониката на плочите, защото най-старите скали на Земята са на възраст сред 2,5 и 4 милиарда години, а делът им е към пет %. Най-древните фрагменти от кората са потопени в мантията и не изплуват на повърхността.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ