Проф. Александрова: Учени изследват каква е биохимията на любовта и има ли формула за нея
У чени изследват каква е биохимията на любовта и на страстите, кои са трите етапи на любовта, има ли " формула " за любовта и какви хормони вземат участие в нея , сподели в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН), която е биолог и вирусолог.
Интервюто е обвързвано с отбелязването на Деня на влюбените.
Не единствено създателите, а и учените посвещават проучваният си на любовта
Едва ли има по-прекрасно възприятие от любовта и всеки копнее да се понесе на крилете й. Руският стихотворец Александър Сергеевич Пушкин ни твърди, не без съображение, че " на любовта всички възрасти са покорни ". Откакто свят светува, хората не стопират да си задават въпроса: " Обича ли ме? ". В опит да разгадаят магията на любовта хората на изкуството основават превъзходни, разтърсващи произведения, които надживяват времето си, само че даже най-обикновените хора редят стихове, с цел да излеят душата си, означи проф. Александрова.
Тя добави, че учените също са хора и нищо човешко не им е непознато. Затова не трябва да се учудваме, че и те се питат какво е любовта, кои са силите, които я движат; по какъв начин наподобява тя на молекулно ниво; какъв " танц " извършват хормоните и невротрансмитерите (молекули, предаващи сигнали сред мозъчните кафези - невроните), до момента в който пеперудите пърхат в стомаха ни и след това; каква е ориста на любовта на езика на биохимията, генетиката и епигенетиката. Заслужава си да им дадем думата, въпреки към момента да ни липсват много късчета от мозайката.
Етапите на любовта
Според екип от учени, управителен от доктор Хелън Фишър, американски антрополог и откривател на човешкото държание, сантименталната обич минава през три стадия - сласт, привличане и обвързаност, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя разясни, че първият от тях се задвижва от желанието за полово облекчаване. Еволюционната му основа произтича от биологичната нужда да се възпроизвеждаме, нужда, споделена от всички живи същества. Главна роля тук извършват мъжките и женските половите хормони - андрогените (като тестостерон) и естрогените, които ни подтикват да пожелаем някого.
По време на привличането се освобождават високи равнища на допамин и норадреналин. Те ни вършат замаяни, енергични и еуфорични, даже водят до понижен вкус и бодърствуване. " От обич " безусловно не можем да ядем и спим, май всички сме го изпитвали, означи биологът.
" Допаминът е прочут като " хормон на удоволствието " и задейства в мозъка пътищата, които управляват " желанието и премията ", като провокира натоварен прилив на самодоволство. Това най-малко частично изяснява за какво първите няколко седмици или месеци от сантименталната връзка са толкоз вълнуващи и всепоглъщащи. Оказва същия резултат върху мозъка като приема на кокаин. Състоянието на влюбените, жадуващи за компанията на някого, който не могат да видят, в доста връзки прилича абстиненцията ", изясни проф. Радостина Александрова.
Тя сподели, че норадреналинът е повода сърцето да форсира ритъма си, а дланите да се изпотят, когато всеки види обекта на своята обич. Подобно на допамина, той също ни прави щастливи, само че и ни кара да се усещаме увлечени и захласнати. Това е методът на мозъка ни да каже: продължавай!
Привличането наподобява води до понижаване на серотонина, хормон, за който е известно, че има отношение към апетита и настроението. Интересното е, че хората, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, също имат ниски равнища на серотонин. Учените се питат допустимо ли е този факт да способства за непреодолимото въодушевление, което изпитваме в разгара на влюбването си.
Етапът не продължава до безконечност, в противоположен случай всички щяхме да сме изтощени от обич. Точно, както се повишават бързо, допаминът и норадреналинът понижават с времето. Градусът на пристрастеността спада и любовта навлиза в третата си фаза - на привързаността.
На сцената нахлуват нови участници - това са хормоните окситоцин и вазопресин. Нивата им се покачват, дарявайки ни с чувство за обществен комфорт, успокоение, понижен стрес и сигурност. Окситоцинът взе участие във всички етапи на любовта, само че е най-изявен при привързаността. Този хормон обуславя усеща на доверие, лоялност и преданост, които са значими за трайните връзки, държат двойките дружно и пораждат у сътрудниците предпочитание да останат правилни, и да се пазят един различен, изясни проф. Александрова.
Тя добави, че окситоцинът постоянно е именуван " хормон на гушкането " и " хормон на любовта ". Освобождава се в огромни количества по време на секс, кърмене и раждане. Общото сред тези събития е, че всички те са прародители на някаква форма на " обвързване ".
Окситоцинът обаче може да бъде и нож с две остриета. Предполага се, че той може да играе роля в етноцентризма, като ускорява привързаността ни към хората в нашите към този момент открити културни групи и прави тези, които не са като нас, да наподобяват по-чужди.
Вазопресинът е обвързван с физическа и прочувствена готовност, и оказва помощ за поддържане на зоркост и държание, нужни за защита на сътрудник или територия, както и на други форми на адаптивна самоотбрана, сподели биологът.
Той се създава в мозъка както на мъжете, по този начин и на дамите. Тестостеронът обаче ускорява резултата на вазопресина, тъй че мъжете изпитват по-силно въздействието му. Това ги прави по-отговорни и ги кара да изпитват потребност да пазят околните си.
Сексуалната възбуденост (но не безусловно привързаността) наподобява изключва области в нашия мозък, които контролират сериозното мислене, самосъзнанието и рационалното държание. Накратко, любовта ни кара да загубим мозъка си. Звучи ли ви познато, този въпрос сложи проф. Радостина Александрова.
Тя изясни, че трите етапи на любовта са свързани с друг вид държание и са еволюирали, с цел да насочват другите аспекти на възпроизводството. " Похотта еволюира, с цел да подтикне индивидите да преследват полов съюз с различен представител на типа. Привличането се е развило, с цел да насърчи хората да изберат съответен сътрудник. Привързаността е еволюирала, с цел да помогне на сътрудниците да останат дружно задоволително дълго, с цел да изпълнят родителските си отговорности ", добави биологът.
Любовта е във въздуха
Всички сме чували за феромоните - отделяни от животинските организми молекули, които им оказват помощ да си намерят сътрудник, сподели проф. Радостина Александрова.
Случва се при насекомите, охлювите, та чак до маймуните. Любовта безусловно витае във въздуха. Как стои въпросът при нас, хората? " Проучване, оповестено в списание " Нейчър " през 2002 година, разкрива, че дамите избират аромата на тениски, поели потта на мъже с (умерено) разнообразни от техните гени, кодиращи така наречен основен комплекс за тъканна съгласуемост (MHC). Казано в резюме, това са гените, определящи имунологичната еднаквост на всеки човек и са с основно значение за имунния отговор. Биологичният смисъл на описаното желание е основаването на поколение с по-голямо многообразие в комбинирането на тези гени и всички произлизащи от това преимущества ", изясни биологът.
Любовта трансформира мозъка
Любовта в действителност трансформира мозъка! Това най-малко се случва при прерийните полевки, а откритието е оповестено в списание Nature Neuroscience през 2013 година Изследователите за първи път демонстрират, че актът на чифтосване провокира непрекъснати химични (епигенетични) модификации в хромозомите на тези животинки (а дали единствено на тях?), засягащи изявата на гени, които контролират половото и моногамното държание. Прерийните полевки (Microtus ochrogaster) от дълго време притеглят вниманието на експертите, които учат общественото държание на животните. Включително с това, че този тип гризачи образуват моногамни връзки, като всъщност двойките се събират за цялостен живот, сподели проф. Радостина Александрова.
По думите й учените се надяват работата в тази област да докара до по-добро схващане на това по какъв начин епигенетичните фактори въздействат върху общественото държание при хората - освен при основаването на връзки и моногамията, само че също при положения като аутизъм и шизофрения, които засягат обществените взаимоотношения.
Епигенетични фактори са химични модификации на ДНК, които се отразяват върху метода, по който гените се изявяват, без да трансформират записаната в тях наследствена информация. Сред тях са стрес, диета, значими житейски събития (любовта несъмнено е измежду тях), които евентуално могат да ни трансформират вечно.
Любовта лекува
Със сигурност сте чували израза, че " любовта лекува ". Оказва се, че и науката изследва опциите й в това отношение, изключително тези на окситоцина. Редица доказателства показват, че той може да повлияе удобно на физиологичните реакции при стрес и пострадване, демонстрира противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, забавя процеса на атеросклероза в пробни модели. Надеждата е да помогне при положения като аутизъм, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя разясни, че хормонът на любовта може безусловно да излекува сърцето, като предизвиква превръщането на стволови кафези в сърдечни кафези (кардиомиоцити) и подтиква възобновяване му след увреждане. Списъкът с евентуалните му приложения в медицината не свършва тук, само че към момента ни следва да извървим дълъг път преди да прекрачим прага на действителния живот, е мнението на проф. Александрова.
И въпреки всичко: какво е любовта?
От биохимична позиция уравнението на любовта най-вероятно наподобява по този начин: тестостерон + естроген + допамин + норадреналин + окситоцин + вазопресин = обич, сподели проф. Радостина Александрова.
Но, в случай че всичко е въпрос на хормони и невротрансмитери, може би всеки от нас би трябвало да има " химия " с съвсем всекиго. Което, както добре знаем, напълно не е по този начин. В любовта, както и в биологията, едно плюс едно съвсем в никакъв случай не е равно на две. И във " формулата " на това най-велико човешко възприятие, постоянно ще участва щипка магия. Същата онази магия, което кара огромният Павел Матев да възкликне: " Защо си така неповторима, щом този свят е повторим?! ", означи биологът от Българска академия на науките.
* * *
Професор Радостина Александрова е биолог с професионални ползи в региона на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, пробната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.
През 1991 година Радостина Александрова е приключила с отличие специалността " Биохимия и микробиология " (днес " Молекулярна биология " ) в Биологическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", със специализация по " Вирусология ". Тя е лекар по вирусология и професор по морфология.
Проф. Радостина Александрова работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично сдружение.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Интервюто е обвързвано с отбелязването на Деня на влюбените.
Не единствено създателите, а и учените посвещават проучваният си на любовта
Едва ли има по-прекрасно възприятие от любовта и всеки копнее да се понесе на крилете й. Руският стихотворец Александър Сергеевич Пушкин ни твърди, не без съображение, че " на любовта всички възрасти са покорни ". Откакто свят светува, хората не стопират да си задават въпроса: " Обича ли ме? ". В опит да разгадаят магията на любовта хората на изкуството основават превъзходни, разтърсващи произведения, които надживяват времето си, само че даже най-обикновените хора редят стихове, с цел да излеят душата си, означи проф. Александрова.
Тя добави, че учените също са хора и нищо човешко не им е непознато. Затова не трябва да се учудваме, че и те се питат какво е любовта, кои са силите, които я движат; по какъв начин наподобява тя на молекулно ниво; какъв " танц " извършват хормоните и невротрансмитерите (молекули, предаващи сигнали сред мозъчните кафези - невроните), до момента в който пеперудите пърхат в стомаха ни и след това; каква е ориста на любовта на езика на биохимията, генетиката и епигенетиката. Заслужава си да им дадем думата, въпреки към момента да ни липсват много късчета от мозайката.
Етапите на любовта
Според екип от учени, управителен от доктор Хелън Фишър, американски антрополог и откривател на човешкото държание, сантименталната обич минава през три стадия - сласт, привличане и обвързаност, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя разясни, че първият от тях се задвижва от желанието за полово облекчаване. Еволюционната му основа произтича от биологичната нужда да се възпроизвеждаме, нужда, споделена от всички живи същества. Главна роля тук извършват мъжките и женските половите хормони - андрогените (като тестостерон) и естрогените, които ни подтикват да пожелаем някого.
По време на привличането се освобождават високи равнища на допамин и норадреналин. Те ни вършат замаяни, енергични и еуфорични, даже водят до понижен вкус и бодърствуване. " От обич " безусловно не можем да ядем и спим, май всички сме го изпитвали, означи биологът.
" Допаминът е прочут като " хормон на удоволствието " и задейства в мозъка пътищата, които управляват " желанието и премията ", като провокира натоварен прилив на самодоволство. Това най-малко частично изяснява за какво първите няколко седмици или месеци от сантименталната връзка са толкоз вълнуващи и всепоглъщащи. Оказва същия резултат върху мозъка като приема на кокаин. Състоянието на влюбените, жадуващи за компанията на някого, който не могат да видят, в доста връзки прилича абстиненцията ", изясни проф. Радостина Александрова.
Тя сподели, че норадреналинът е повода сърцето да форсира ритъма си, а дланите да се изпотят, когато всеки види обекта на своята обич. Подобно на допамина, той също ни прави щастливи, само че и ни кара да се усещаме увлечени и захласнати. Това е методът на мозъка ни да каже: продължавай!
Привличането наподобява води до понижаване на серотонина, хормон, за който е известно, че има отношение към апетита и настроението. Интересното е, че хората, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, също имат ниски равнища на серотонин. Учените се питат допустимо ли е този факт да способства за непреодолимото въодушевление, което изпитваме в разгара на влюбването си.
Етапът не продължава до безконечност, в противоположен случай всички щяхме да сме изтощени от обич. Точно, както се повишават бързо, допаминът и норадреналинът понижават с времето. Градусът на пристрастеността спада и любовта навлиза в третата си фаза - на привързаността.
На сцената нахлуват нови участници - това са хормоните окситоцин и вазопресин. Нивата им се покачват, дарявайки ни с чувство за обществен комфорт, успокоение, понижен стрес и сигурност. Окситоцинът взе участие във всички етапи на любовта, само че е най-изявен при привързаността. Този хормон обуславя усеща на доверие, лоялност и преданост, които са значими за трайните връзки, държат двойките дружно и пораждат у сътрудниците предпочитание да останат правилни, и да се пазят един различен, изясни проф. Александрова.
Тя добави, че окситоцинът постоянно е именуван " хормон на гушкането " и " хормон на любовта ". Освобождава се в огромни количества по време на секс, кърмене и раждане. Общото сред тези събития е, че всички те са прародители на някаква форма на " обвързване ".
Окситоцинът обаче може да бъде и нож с две остриета. Предполага се, че той може да играе роля в етноцентризма, като ускорява привързаността ни към хората в нашите към този момент открити културни групи и прави тези, които не са като нас, да наподобяват по-чужди.
Вазопресинът е обвързван с физическа и прочувствена готовност, и оказва помощ за поддържане на зоркост и държание, нужни за защита на сътрудник или територия, както и на други форми на адаптивна самоотбрана, сподели биологът.
Той се създава в мозъка както на мъжете, по този начин и на дамите. Тестостеронът обаче ускорява резултата на вазопресина, тъй че мъжете изпитват по-силно въздействието му. Това ги прави по-отговорни и ги кара да изпитват потребност да пазят околните си.
Сексуалната възбуденост (но не безусловно привързаността) наподобява изключва области в нашия мозък, които контролират сериозното мислене, самосъзнанието и рационалното държание. Накратко, любовта ни кара да загубим мозъка си. Звучи ли ви познато, този въпрос сложи проф. Радостина Александрова.
Тя изясни, че трите етапи на любовта са свързани с друг вид държание и са еволюирали, с цел да насочват другите аспекти на възпроизводството. " Похотта еволюира, с цел да подтикне индивидите да преследват полов съюз с различен представител на типа. Привличането се е развило, с цел да насърчи хората да изберат съответен сътрудник. Привързаността е еволюирала, с цел да помогне на сътрудниците да останат дружно задоволително дълго, с цел да изпълнят родителските си отговорности ", добави биологът.
Любовта е във въздуха
Всички сме чували за феромоните - отделяни от животинските организми молекули, които им оказват помощ да си намерят сътрудник, сподели проф. Радостина Александрова.
Случва се при насекомите, охлювите, та чак до маймуните. Любовта безусловно витае във въздуха. Как стои въпросът при нас, хората? " Проучване, оповестено в списание " Нейчър " през 2002 година, разкрива, че дамите избират аромата на тениски, поели потта на мъже с (умерено) разнообразни от техните гени, кодиращи така наречен основен комплекс за тъканна съгласуемост (MHC). Казано в резюме, това са гените, определящи имунологичната еднаквост на всеки човек и са с основно значение за имунния отговор. Биологичният смисъл на описаното желание е основаването на поколение с по-голямо многообразие в комбинирането на тези гени и всички произлизащи от това преимущества ", изясни биологът.
Любовта трансформира мозъка
Любовта в действителност трансформира мозъка! Това най-малко се случва при прерийните полевки, а откритието е оповестено в списание Nature Neuroscience през 2013 година Изследователите за първи път демонстрират, че актът на чифтосване провокира непрекъснати химични (епигенетични) модификации в хромозомите на тези животинки (а дали единствено на тях?), засягащи изявата на гени, които контролират половото и моногамното държание. Прерийните полевки (Microtus ochrogaster) от дълго време притеглят вниманието на експертите, които учат общественото държание на животните. Включително с това, че този тип гризачи образуват моногамни връзки, като всъщност двойките се събират за цялостен живот, сподели проф. Радостина Александрова.
По думите й учените се надяват работата в тази област да докара до по-добро схващане на това по какъв начин епигенетичните фактори въздействат върху общественото държание при хората - освен при основаването на връзки и моногамията, само че също при положения като аутизъм и шизофрения, които засягат обществените взаимоотношения.
Епигенетични фактори са химични модификации на ДНК, които се отразяват върху метода, по който гените се изявяват, без да трансформират записаната в тях наследствена информация. Сред тях са стрес, диета, значими житейски събития (любовта несъмнено е измежду тях), които евентуално могат да ни трансформират вечно.
Любовта лекува
Със сигурност сте чували израза, че " любовта лекува ". Оказва се, че и науката изследва опциите й в това отношение, изключително тези на окситоцина. Редица доказателства показват, че той може да повлияе удобно на физиологичните реакции при стрес и пострадване, демонстрира противовъзпалителни и антиоксидантни свойства, забавя процеса на атеросклероза в пробни модели. Надеждата е да помогне при положения като аутизъм, сподели проф. Радостина Александрова.
Тя разясни, че хормонът на любовта може безусловно да излекува сърцето, като предизвиква превръщането на стволови кафези в сърдечни кафези (кардиомиоцити) и подтиква възобновяване му след увреждане. Списъкът с евентуалните му приложения в медицината не свършва тук, само че към момента ни следва да извървим дълъг път преди да прекрачим прага на действителния живот, е мнението на проф. Александрова.
И въпреки всичко: какво е любовта?
От биохимична позиция уравнението на любовта най-вероятно наподобява по този начин: тестостерон + естроген + допамин + норадреналин + окситоцин + вазопресин = обич, сподели проф. Радостина Александрова.
Но, в случай че всичко е въпрос на хормони и невротрансмитери, може би всеки от нас би трябвало да има " химия " с съвсем всекиго. Което, както добре знаем, напълно не е по този начин. В любовта, както и в биологията, едно плюс едно съвсем в никакъв случай не е равно на две. И във " формулата " на това най-велико човешко възприятие, постоянно ще участва щипка магия. Същата онази магия, което кара огромният Павел Матев да възкликне: " Защо си така неповторима, щом този свят е повторим?! ", означи биологът от Българска академия на науките.
* * *
Професор Радостина Александрова е биолог с професионални ползи в региона на клетъчната и молекулярната биология, вирусологията, имунологията, пробната онкология и онкофармакологията, тъканното инженерство (костното тъканно моделиране) и патобиохимията.
През 1991 година Радостина Александрова е приключила с отличие специалността " Биохимия и микробиология " (днес " Молекулярна биология " ) в Биологическия факултет на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", със специализация по " Вирусология ". Тя е лекар по вирусология и професор по морфология.
Проф. Радостина Александрова работи в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (ИЕМПАМ-БАН). Специализирала е в Словакия, Унгария и Дания. Член е на публицистичните колегии на няколко български и интернационалните научни списания, на Съюза на учените в България, на Българското анатомично сдружение.
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ