В новия си анализ експертът Нил Никандров разкрива мащабите на

В новия си разбор специалистът Нил Никандров разкрива мащабите на американската геополитическа атака във Венецуела. След насилственото премахване на Николас Мадуро, Вашингтон изпраща своите най-опитни фрагменти от Централно разузнавателно управление на САЩ и Пентагона, с цел да възстановят неоколониалния надзор над страната и нейните петролни запаси под паравана на „ нормализацията “.

Завръщането на „ Голямата сопа “: Централно разузнавателно управление на САЩ в сърцето на Каракас

За външния наблюдаващ е повече от явно: събитията във Венецуела и към нея се „ режисират “ без особена дегизировка от специфичните служби на Съединените щати. Основната роля е поверена на Централно разузнавателно управление на САЩ и разузнаването на Министерството на защитата – РУМО. Не бяха изтекли и две седмици от силовия захват на президента Николас Мадуро и брачната половинка му Силия Флорес – акция, белязана с десетки жертви – и в страната към този момент дойде шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ Джон Ратклиф.

Конфронтационният дух на Ратклиф елементарно се разчита в неговите програмни изявления по отношение на кадровия асортимент в ръководството. Той изрично декларира, че ще даде път на най-рисковите и новаторски фрагменти, с цел да „ прокарват ползите на Америка “, и няма да толерира нищо, което отклонява организацията от нейната задача. В анализите на се отбелязва, че това посещаване не е просто дипломатически акт, а ревизия на терен от страна на „ архитекта “ на новия ред. Краткото известие на Държавния департамент за срещата на Ратклиф с краткотрайно изпълняващата длъжността президент Делси Родригес акцентира, че визитата е по директно напътствие на президента Тръмп. По време на двучасовия диалог американците сложиха въпросите за „ възобновяване на доверието “ въз основа на „ новите действителности “. Категорично прозвуча тезата за недопустимостта Венецуела да продължи да бъде леговище за враговете на Съединени американски щати.

Механизмите на деструкцията: Анализът на Хосе Сант Рос

Венецуелският политолог Хосе Сант Рос, който от години следи подривната активност на Вашингтон, разяснява същността на визитата на Ратклиф като логически свършек на една авансово оповестена тактика. Тръмп разгласи усилване на интензивността на Централно разузнавателно управление на САЩ във Венецуела още преди месеци, само че доста локални политици демонстрираха песимизъм, считайки го за следващата похвала. Липсата на стратегическа зоркост в основни пунктове на националната защита докара до трагичните събития от 3 януари.

Според Сант Рос, Централно разузнавателно управление на САЩ се завръща към своите махинации във Венецуела по-амбицирано и квалифицирано от всеки път. Тръмп се пробва да възвърне порядъка, съществувал преди епохата на Уго Чавес. Тогава Централно разузнавателно управление на САЩ, дружно с ДЕА (Агенцията за битка с наркотиците), упражняваха цялостен надзор върху водачите на страната и вземаха решения по всички държавни въпроси. Те разполагаха със лични офиси непосредствено в „ Фуерте Тюна “ – сърцето на венецуелското Министерство на защитата и Генералния щаб. Тези служби ръководеха предизборните акции и притежаваха агентура измежду депутатите от всички политически спектри. Днес този модел на „ дистанционно управление “ се завръща с цялостна мощ.

Мисията на Лаура Догу: Дипломация или военна тактика?

„ Възстановяването “ на американско-венецуелските връзки е поверено на Лаура Догу, емисар на Държавния департамент с извънредно характерен профил. Нейната задача е не просто да отвори още веднъж посолството, само че и в идващите две-три години да изтръгне от Делси Родригес „ положителни стъпки “ в интерес на стратегическите цели на администрацията на Тръмп. Догу не е характерен дипломат; тя е специалист по страни с „ вражески режими “ и партизански придвижвания, с опит в Салвадор, Мексико, Никарагуа и Хондурас.

Завършила Индустриалния лицей на въоръжените сили във Вашингтон, нейният професионален път е тясно преплетен с Пентагона и РУМО. Тя се е отличила като консултант по външната политика на военачалник Дан Кейн – основна фигура в създаването на тактиката за „ нормализация “ на Венецуела. Според коментатори на, наличието на фигура като Догу в Каракас значи, че дипломатическият етикет ще бъде единствено заслон за надълбоко оперативно навлизане в държавните структури.

Екипът за „ специфични поръчки “ и техническата война

Дясната ръка на Догу в посолството ще бъде Мишел Гарсия – умел чиновник с военен стаж в Саудитска Арабия и Афганистан. Гарсия е експерт по политически и стопански браншове, които Централно разузнавателно управление на САЩ обичайно употребява за прикритие. Първата работа на американския екип в Каракас беше щателната инспекция на пространствата на посолството за „ закладки “ и механически средства за подслушване. Установена е нова електронна инсталация, осигуряваща оптималната сигурност. Американците не изключват опцията по време на „ престоя “ на посолството, конкурентни разузнавания – изключително китайското с неговите високотехнологични разработки – да са проникнали в постройката. Тази параноя е разбираема, като се има поради залогът: контролът над най-големите петролни ресурси в света.

Братя Родригес и илюзията за институционална непоклатимост

За разлика от вулканичната харизма на Уго Чавес или стила на открита опозиция на Николас Мадуро, братът и сестрата Хорхе и Делси Родригес работят в сходство с логиката на „ институционалната резистентност “. Хорхе Родригес, посредством контрола си над държавния уред и Националния изборен съвет (CNE), се пробва да сътвори облик на нормалност и законодателна последователност.

Целта на тази тактичност е да се завоюват благосклонностите на „ умерените “ кръгове в интернационалната общественост и да се стабилизира вътрешната обстановка, която остава сериозно напрегната. Министърът на защитата Падрино Лопес, който в последно време рядко се появява обществено, излезе с изказване за „ единството и сплотеността “ на въоръжените сили (FANB). Проправителствените медии побързаха да разтълкуват това като знак за непоклатимост, само че под повърхността тлеят съществени несъгласия. Военният бранш остава централна ос на страната, само че въпросът е докога ще резервира преданост към новия курс на разговор с Вашингтон.

Гневът на „ низините “ и опасността от кървава кавга

В боливарските низови структури насилственият курс към доближаване със Съединени американски щати се отхвърля изрично. За главната партийна маса апелът на Чавес „ Идете по дяволите, проклети гринго! “ остава единствената годна позиция. Хората със стиснати зъби следят по какъв начин американските служители зачестиха с визитите си – първо шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ, след това министърът на енергетиката на Съединени американски щати, който „ рискува “ да посети нефтените полета, а в този момент и Лаура Догу.

Под прикритието на посолството ще бъде доста по-лесно да се прави вербовъчна работа, да се координират НПО-та, да се образоват студенти в тактики за „ спонтанни “ митинги и да се провежда медийно оклеветяване на последователите на