Ученето във висшите ни училища не трябва да бъде от

Ученето във висшите ни учебни заведения не би трябвало да бъде от сесия на сесия и от изпит на изпит. Ученето в университетите би трябвало да бъде всекидневно и това е разликата сред едно българско висше учебно заведение и едно задгранично. В непознатите университети студентите всеки ден " вървят " с план, всеки ден имат някакви задачи и им се дава да четат доста, преподавателите в тях не са по-раздаващи се, а са по-взискателни, само че освен на сесията, а през цялото образователно време. Това сподели министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на юношески учебен конгрес в УНСС, съобщи Българска телеграфна агенция.

Направихме инспекция в четири висши учебни заведения у нас и междинната посещаемост е 15-20 % на лекции, в постоянна форма на образование, заяви министър Вълчев. Той разяснява, че " това значи, че имаме прикрита задочна форма, значи, че висшето обучение не може да обезпечи това струпване на познания и умения ". Зависи от степента на интересност, само че зависи и от размера време, в който се учи и чете, и това не става единствено по време на сесия - би трябвало да е през цялата година, означи той.

Най-важното провокации пред българските висши учебни заведения е да бъдат по-свързани през идващото десетилетие, съобщи министър Вълчев. Ще създадем нова Стратегия за развиване на висшето обучение и в нея ще има нови стратегически цели, само че сигурно най-важната стратегическа цел ще е за свързаността, осведоми просветителният министър.

Той разясни, че държавната политика ще предизвиква свързаността с бизнеса, с други висши учебни заведения, свързаността в научната активност и най-много свързаността в европейските академични мрежи. Трябва университетите да създадат този диалог и да вземат решение за присъединяване в европейските академични мрежи. " Ние сме дребни и ставаме все по-малки на фона на световния учебен пазар, и сме все по-невидими на радарите на висшето обучение ", разяснява министър Вълчев.

Той сподели, че даже френските и немските висши учебни заведения са дребни на фона американските и китайските висши учебни заведения, които ще печелят от резултата на мащаба при глобализиращия се учебен пазар. Затова и на Срещата на върха в Гьотеборг в края на 2017 година, по предложение на Франция и Германия, се взе решение за основаване на европейските академични мрежи.

Въпреки че университетите им имат по-малки изгоди от това, нашите висши учебни заведения имат повече евентуални изгоди от една такава съгласуваност. " Това ще значи обща тапия и значи, че студентът, който е в четиригодишен курс на образование, три години години да учи у нас, три месеца да учи в Австрия, три месеца - в Германия, и още два или три месеца да учи някъде другаде ", изясни министър Вълчев. Той добави, че това е европейската университетска мрежа, която първоначално ще е мрежа, само че в един миг " ще прерасне в европейски университет ".

За нашите университети, това значи да имат повече чуждоезикови стратегии, както и да се стремят към общ стандарт за качество, какъвто ще наложи европейската университетска мрежа. Програмата " Еразъм " ще финансира тези академични мрежи най-малко до 2024 година, и то с много средства, сподели просветителният министър. " Но, в случай че ние не сме свързани, тук сме югоизточният завършек на Европа, нямаме изключително конкурентни преимущества и ще затънем в провинциалност, в случай че не сме задоволително свързани ", разяснява министър Вълчев.

По думите му положителната вест е, че от всички наши студенти, които отиват да учат в университети в чужбина, 70 % от тях са в Европа. В Съединени американски щати, който отиде да учи в университет, доста по-трудно мисли за връщане, тъй като географски е доста по-далече от нас. Ако българските университети са част от европейската университетска мрежа, ще можем да задържим младежи у нас, тъй като сигурно ще намалее икономическата миграция, само че не би трябвало да се усилва просветителната миграция, разяснява министърът. /БТА