Спокойно, униформата е просто скъпа тениска
Учебната година стартира преди по-малко от месец, само че за доста фамилии подготовката за нея е финансова тежест, която остава дълго. Tвърдението, че образованието е гратис, в действителност е елементарно оборимо. Като се стартира със наложителното облекло, мине се през безбройните пособия и образователни тетрадки, след това през неизбежните и нужни учебни аксесоари и се стигне до парите, които се събират във всеки клас за каса. Така набъбва внушителна сума.
И в случай че за всички значими потребности, като раница, тетрадки и писалищен материали, може да се разпрострете съгласно усета и джоба си, то за помагалата и униформите нямате различен избор, с изключение на да ги купите от единствените места на единствените цени, на които се продават.
Една касова записка и доста въпроси
Добре проведеният родител, или по-скоро този, който си е извадил поука от предходен опит, отива да купи униформа още в края на август. Няма опашки, има по-голяма възможност да намерите налични. Започват да идват създадените за тази образователна година униформи. При състояние че това е бизнес, насочен мощно към облага, както ще забележим, за мен остава мистерия за какво е толкоз неприятно плануван и за какво куца осъществяването му. Редовно на 10 септември се извиват опашки и настъпва суматоха заради изчезнали размери. Съответно се почва едно записване на телефони, с цел да бъдат осведомени клиентите по насила, когато пуснат размерите. Малко като с бананите в един минал век. Все отново е традиция, хубава или неприятна - пазим я, както можем.
Колко е мъчно да се излезе от коловозите на просветителната некомпетентност
Тази година изхарчих 188 лева за следните облекла, елементи от униформата на детето ми:
2 бр. тениски с яка с пай ръкав
1 бр. тениска с яка с дълъг ръкав
1 бр. риза с дълъг ръкав
1 бр. вратовръзка
1 бр. суитшърт
Това е безспорен най-малко, само че динамичността на прането в семейството ни го разрешава, а и нямам желанието да закупувам изкуствено оскъпено облекло. Откъде знам, че е изкуствено оскъпено ли? Ето един опит, който го потвърждава. Изключих от търсенето си най-евтините магазини за облекла и натрупах същите артикули в кошниците на два онлайн магазина - LC Waikiki и H&M.
За същото количество идентични като модели облекла, направени от същите материи, в единия бих платила 69,94 лева, а в другия - 122,84 лева
Всяка година по това време от към 10 години насам родителите, пострадали от високите цени на производителите, повдигат тематиката, написват се няколко публикации за порочните практики на компаниите реализатори, снимат се няколко репортажа и всичко завършва.
Според член 263, алинея 1, т. 13 от Закона за предучилищното и учебно обучение униформите се дефинират от педагогическия съвет на всяко учебно заведение. Много демократично в правилниците на учебните заведения е записано, че публичният съвет на учебното заведение взе участие в разискването им, което е по-скоро застраховка за учебното заведение, че не е решило еднолично въвеждането им. Кога и по какъв начин са били разисквани униформите за вашето учебно заведение, е нещо, което мъчно ще разберете и което очевидно не предстои на актуализация, щом към този момент е признато.
Оттам нататък пътят към избор на реализатор е мрачен и загадъчен.
Сравнението с Англия е неизбежно
Там униформата постоянно е била неразделна част от просветителния развой и има може би най-дълга традиция. В днешно време тя е целесъобразна, само че не наложителна в детските градини и наложителна в междинното обучение.
Момичетата безусловно са с поли, а момчетата - с панталони в тъмни цветове - тъмносиньо и черно. Тениските може да са с логото на учебното заведение, само че може и да са просто едноцветни (със независимост в избора на цвят), закупени от където и да е, с яка и общоприета кройка. Все отново е наложително да има най-малко елек или връхна дреха с логото. На по-късен стадий е наложително всекидневното носене на риза и вратовръзка. Обувките са чисто черни, без цветно лого на марка производител.
Моята тазгодишна покупка във Англия би коствала 60,40 паунда, или към 140 лева, без да употребявам свободата да купя тениски от конкурентен магазин и без лого.
За и срещу
Основният аргумент на бранителите на униформите е, че децата се съпоставят и надпреварват кой е с по-скъпи и маркови облекла, а униформите ги вършат равни.
Не знам дали сте забелязали, само че сме в XXI век и тениската е последният от всички детайли, който някой би отбелязал при съпоставяне. На първо място е несъмнено телефонът. После идват всичките му вероятни аксесоари - слушалки, калъфи Още през 90-те години на предишния век маратонките бяха характерен знак за принадлежност към дадена група в учебно заведение. Все още е по този начин. Добавяме очила, прическа, дънки, раница - общо взето, няма и едно нещо по децата ни, което да не разрешава съпоставяне.
Този аргумент се е самооборил от дълго време. Лошото е, че никой от виновните за това възрастни към момента не го е схванал.
Вторият обичан аргумент на последователите на униформите е, че те сплотяват и приобщават децата към общественост. Не, една дреха не основава общественост, най-вече да направи всички да наподобяват като в завод за произвеждане.
Ако беше толкоз елементарно основаването на общественост, то сигурно щеше да бъде използвано към този момент на по-разумни места, на които има потребност от такава. Дрехата не е полезност, зад която можеш да застанеш и да браниш дружно с другите. Най-важното изискване за общественост е мощната прочувствена връзка. Но тя пък поражда по-сложно, в сравнение с поръчката на тениска с лого.
Още по-слаб е аргументът за сигурност - че с униформите е по-безопасно и в учебно заведение биват допускани само деца от самото образователно заведение. Ако всяко дете има по няколко тениски, то е ужасно елементарно да услужиш с една на някого и той да влезе там, накъдето се е запътил. А и при пазаруване на униформа не се изисква уверение за принадлежност към дадената " общественост ".
Само ще отбележа и детайла на горделивост, каквато съгласно бранителите ѝ би трябвало да носи една униформа, без да го разясня.
Искахме да стане хубаво, само че стана като всякога
От естетическа позиция униформите в доста учебни заведения са еклектично решение, за което можем да си помислим, че се дължи на нарушаване в цветовъзприемането на индивида, който ги е сътворил. От наситеночервен цвят, през строгото делене на розово за девойките и синьо за момчетата, бяло-зелено-червено, може и с шевици, които избеляват след второто пране, всички разновидности на лилавото или пък униформи, състоящи се от тениска с вратовръзка - геният на неприятния усет е бил във вихъра си.
Както доста практики в учебните заведения ни, и тази е с положителни планове и немарливо осъществяване. Пълната неяснота при избора на снабдител смъква през цялото време доверието в учебното заведение като институция.
Да не приказваме за утежняващите условия, които си разрешават обособени шефове, да вземем за пример да се носи повече от един детайл от униформата. Наскоро в обществените медии се завъртя скандал с габровска директорка, която изисква от учениците да носят и тениска, и връхна униформена дреха. Какво става тогава с децата от обществено слаби фамилии, които разполагат с по едно от всеки тип? Безумните санкции варират от забележка до недопускане до образователния развой.
Най-ясният знак, който идва от самите възпитаници, е, че в гимназиален курс е съвсем невероятно да се вкара трайно носене на униформа. Често учениците намятат ризата по време на час, а в останалото време тя стои на топка в чантите им. Общност може и да има, само че приносът на униформата към нея е по-скоро в посока на груповото ѝ отменяне.
В същото време ученическата общественост оформя собствен усет на обличане и постоянно той е мощно еднотипен. Ако минете в образователно време около някоя гимназия, ще ви направи усещане по какъв начин съвсем всички девойки носят пай топ, непокриващ талията, и спортно долнище. Момчетата са най-често в черно спортно долнище и черни облекла. Съвременната униформа, определена персонално от тях. И по този начин, макар че съвсем във всички правилници на учебните заведения е записано какво облекло не е позволено, то продължава да се носи. А самите учебни заведения са капитулирали и абдикирали.
Член 30 от Конституцията на Република България гласи: " Всеки има право на персонална независимост и цялост. " Това, че педагогическият съвет и публичният съвет стоят един до различен в решението да има униформи, не го прави по никакъв метод законно и действително то е оспоримо във всеки един миг.
За страдание, всички знаем по какъв начин би се отразило на един възпитаник, в случай че родителите му тръгнат по пътя на тази безусловно смислена битка.
Остава въпросът кому е нужно унифицирането и обезличаването от ранна детска възраст. Точно тогава, когато е значимо да схванеш кой си, да намериш пътя към това да се харесаш и да ставаш по-добър всеки ден. Със съдействието - а не макар - средата, в която си.
И в случай че за всички значими потребности, като раница, тетрадки и писалищен материали, може да се разпрострете съгласно усета и джоба си, то за помагалата и униформите нямате различен избор, с изключение на да ги купите от единствените места на единствените цени, на които се продават.
Една касова записка и доста въпроси
Добре проведеният родител, или по-скоро този, който си е извадил поука от предходен опит, отива да купи униформа още в края на август. Няма опашки, има по-голяма възможност да намерите налични. Започват да идват създадените за тази образователна година униформи. При състояние че това е бизнес, насочен мощно към облага, както ще забележим, за мен остава мистерия за какво е толкоз неприятно плануван и за какво куца осъществяването му. Редовно на 10 септември се извиват опашки и настъпва суматоха заради изчезнали размери. Съответно се почва едно записване на телефони, с цел да бъдат осведомени клиентите по насила, когато пуснат размерите. Малко като с бананите в един минал век. Все отново е традиция, хубава или неприятна - пазим я, както можем.
Колко е мъчно да се излезе от коловозите на просветителната некомпетентност
Тази година изхарчих 188 лева за следните облекла, елементи от униформата на детето ми:
2 бр. тениски с яка с пай ръкав
1 бр. тениска с яка с дълъг ръкав
1 бр. риза с дълъг ръкав
1 бр. вратовръзка
1 бр. суитшърт
Това е безспорен най-малко, само че динамичността на прането в семейството ни го разрешава, а и нямам желанието да закупувам изкуствено оскъпено облекло. Откъде знам, че е изкуствено оскъпено ли? Ето един опит, който го потвърждава. Изключих от търсенето си най-евтините магазини за облекла и натрупах същите артикули в кошниците на два онлайн магазина - LC Waikiki и H&M.
За същото количество идентични като модели облекла, направени от същите материи, в единия бих платила 69,94 лева, а в другия - 122,84 лева
Всяка година по това време от към 10 години насам родителите, пострадали от високите цени на производителите, повдигат тематиката, написват се няколко публикации за порочните практики на компаниите реализатори, снимат се няколко репортажа и всичко завършва.
Според член 263, алинея 1, т. 13 от Закона за предучилищното и учебно обучение униформите се дефинират от педагогическия съвет на всяко учебно заведение. Много демократично в правилниците на учебните заведения е записано, че публичният съвет на учебното заведение взе участие в разискването им, което е по-скоро застраховка за учебното заведение, че не е решило еднолично въвеждането им. Кога и по какъв начин са били разисквани униформите за вашето учебно заведение, е нещо, което мъчно ще разберете и което очевидно не предстои на актуализация, щом към този момент е признато.
Оттам нататък пътят към избор на реализатор е мрачен и загадъчен.
Сравнението с Англия е неизбежно
Там униформата постоянно е била неразделна част от просветителния развой и има може би най-дълга традиция. В днешно време тя е целесъобразна, само че не наложителна в детските градини и наложителна в междинното обучение.
Момичетата безусловно са с поли, а момчетата - с панталони в тъмни цветове - тъмносиньо и черно. Тениските може да са с логото на учебното заведение, само че може и да са просто едноцветни (със независимост в избора на цвят), закупени от където и да е, с яка и общоприета кройка. Все отново е наложително да има най-малко елек или връхна дреха с логото. На по-късен стадий е наложително всекидневното носене на риза и вратовръзка. Обувките са чисто черни, без цветно лого на марка производител.
Моята тазгодишна покупка във Англия би коствала 60,40 паунда, или към 140 лева, без да употребявам свободата да купя тениски от конкурентен магазин и без лого.
За и срещу
Основният аргумент на бранителите на униформите е, че децата се съпоставят и надпреварват кой е с по-скъпи и маркови облекла, а униформите ги вършат равни.
Не знам дали сте забелязали, само че сме в XXI век и тениската е последният от всички детайли, който някой би отбелязал при съпоставяне. На първо място е несъмнено телефонът. После идват всичките му вероятни аксесоари - слушалки, калъфи Още през 90-те години на предишния век маратонките бяха характерен знак за принадлежност към дадена група в учебно заведение. Все още е по този начин. Добавяме очила, прическа, дънки, раница - общо взето, няма и едно нещо по децата ни, което да не разрешава съпоставяне.
Този аргумент се е самооборил от дълго време. Лошото е, че никой от виновните за това възрастни към момента не го е схванал.
Вторият обичан аргумент на последователите на униформите е, че те сплотяват и приобщават децата към общественост. Не, една дреха не основава общественост, най-вече да направи всички да наподобяват като в завод за произвеждане.
Ако беше толкоз елементарно основаването на общественост, то сигурно щеше да бъде използвано към този момент на по-разумни места, на които има потребност от такава. Дрехата не е полезност, зад която можеш да застанеш и да браниш дружно с другите. Най-важното изискване за общественост е мощната прочувствена връзка. Но тя пък поражда по-сложно, в сравнение с поръчката на тениска с лого.
Още по-слаб е аргументът за сигурност - че с униформите е по-безопасно и в учебно заведение биват допускани само деца от самото образователно заведение. Ако всяко дете има по няколко тениски, то е ужасно елементарно да услужиш с една на някого и той да влезе там, накъдето се е запътил. А и при пазаруване на униформа не се изисква уверение за принадлежност към дадената " общественост ".
Само ще отбележа и детайла на горделивост, каквато съгласно бранителите ѝ би трябвало да носи една униформа, без да го разясня.
Искахме да стане хубаво, само че стана като всякога
От естетическа позиция униформите в доста учебни заведения са еклектично решение, за което можем да си помислим, че се дължи на нарушаване в цветовъзприемането на индивида, който ги е сътворил. От наситеночервен цвят, през строгото делене на розово за девойките и синьо за момчетата, бяло-зелено-червено, може и с шевици, които избеляват след второто пране, всички разновидности на лилавото или пък униформи, състоящи се от тениска с вратовръзка - геният на неприятния усет е бил във вихъра си.
Както доста практики в учебните заведения ни, и тази е с положителни планове и немарливо осъществяване. Пълната неяснота при избора на снабдител смъква през цялото време доверието в учебното заведение като институция.
Да не приказваме за утежняващите условия, които си разрешават обособени шефове, да вземем за пример да се носи повече от един детайл от униформата. Наскоро в обществените медии се завъртя скандал с габровска директорка, която изисква от учениците да носят и тениска, и връхна униформена дреха. Какво става тогава с децата от обществено слаби фамилии, които разполагат с по едно от всеки тип? Безумните санкции варират от забележка до недопускане до образователния развой.
Най-ясният знак, който идва от самите възпитаници, е, че в гимназиален курс е съвсем невероятно да се вкара трайно носене на униформа. Често учениците намятат ризата по време на час, а в останалото време тя стои на топка в чантите им. Общност може и да има, само че приносът на униформата към нея е по-скоро в посока на груповото ѝ отменяне.
В същото време ученическата общественост оформя собствен усет на обличане и постоянно той е мощно еднотипен. Ако минете в образователно време около някоя гимназия, ще ви направи усещане по какъв начин съвсем всички девойки носят пай топ, непокриващ талията, и спортно долнище. Момчетата са най-често в черно спортно долнище и черни облекла. Съвременната униформа, определена персонално от тях. И по този начин, макар че съвсем във всички правилници на учебните заведения е записано какво облекло не е позволено, то продължава да се носи. А самите учебни заведения са капитулирали и абдикирали.
Член 30 от Конституцията на Република България гласи: " Всеки има право на персонална независимост и цялост. " Това, че педагогическият съвет и публичният съвет стоят един до различен в решението да има униформи, не го прави по никакъв метод законно и действително то е оспоримо във всеки един миг.
За страдание, всички знаем по какъв начин би се отразило на един възпитаник, в случай че родителите му тръгнат по пътя на тази безусловно смислена битка.
Остава въпросът кому е нужно унифицирането и обезличаването от ранна детска възраст. Точно тогава, когато е значимо да схванеш кой си, да намериш пътя към това да се харесаш и да ставаш по-добър всеки ден. Със съдействието - а не макар - средата, в която си.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ