Участието на дами в управлението е все по-видимо
Участието на дамите в ръководството на високи равнища става все по-видимо. Кристин Лагард беше отпред на една от най-авторитетните интернационалните стопански институции - МВФ, след това оглави ЕЦБ. Нейна наследничка в МВФ е Кристалина Георгиева. Ангела Меркел бе канцлер на Германия, Роберта Мецола е ръководител на Екологичен потенциал, Урсула фон дер Лайен е отпред на Европейска комисия. В България в този момент дами заемат поста президент, омдбудсман, ръководител на Народно събрание, Върховен административен съд, Върховен касационен съд и Българска академия на науките, припомня проф. доктор Румяна Прешленова, шеф на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките. Според нея тази наклонност се демонстрира в свят, в който се преформулират някои правила и правила. Тя е резултат от дълготрайно развиване, a не от целеустремено феминизиране или смяна на критериите. И още:
Проф. доктор Румяна Прешленова - Снимка Личен списък
В науката дамите могат да се изявяват в следствие от три значими промени в западните общества през модерната ера: масовизирането на образованието, превръщането на науката от елитарно в по-широкодостъпно поле за изява и битката на дамите за пълноправие. Те целят одобряване на общочовешките полезности, измежду които главно значение има личността с нейните самостоятелни качества. Дълго време мъжете остават преобладаващи в политическо и икономическо отношение, само че като цяло осъзнават и одобряват излизането на доста дами от ролята им на съпруги и майки.
В наше време
израз на промененото отношение
към дамите е Хартата за главните права на жителите на Европейски Съюз, призната на Срещата на върха в Ница през 2000 година Според нея (чл. 23) равенството сред дамите и мъжете би трябвало да бъде обезпечено във всички области, а правилото на тъждество не пречи да се запазят или да се одобряват ограничения за характерни преимущества в интерес на по-слабо показания пол. Хартата за правата от Ница е доразвита с Резолюцията на Европейския парламент от 27 септември 2007 година за тъждество сред дамите и мъжете в Европейски Съюз.
Европейска комисия приема също Насоки на Европа 2020 за претовареност и Eвропейски пакт за тъждество сред половете 2011-2020. Според
Хартата
на европейските учени, създадена през 2005 година, работодателите би трябвало да се стремят да обезпечат работни условия на учените, които разрешават и мъже, и дами учени да съчетават работата и фамилията, грижата за децата и кариерата. Преминаването от отнасяне на дамите като неравнопоставено малцинство към артикулиране правото на мъжете да съчетават работата и кариерата си с грижи за фамилията и децата е значим миг, който дава отражение върху публичните настройки и държанието на учените. Политиката за тъждество сред половете в научните проучвания в Европейски Съюз се реализира в програмата на Европейски Съюз за научни проучвания „ Хоризонт 2020 “.
Въпреки това съгласно отчетите на Европейска комисия
разликите сред половете
в научните проучвания и нововъведенията към момента съществуват в Европейски Съюз, изключително на високите равнища в университетските среди, а в обособени случаи граничат с неравноправие. Като аршин за уравновесена представителност се приема условен дял от 40-60% на единия пол. По данни на Института за статистика на ЮНЕСКО през юни 2019 година в международен мащаб дамите имат дял в науката от приблизително 30%, в Централна и Източна Европа те са 39%, в Северна Америка и Западна Европа са 33%. С 49% България се подрежда на пето място в Европа след Северна Македония, Латвия, Литва и Сърбия. В страните с най-голям витален стандарт делът на дамите в науката е под 34% - в Белгия, Дания, Швеция, Швейцария, Финландия, Австрия, Люксембург, Германия, Франция, Нидерландия.
В модерна България
равните права
на дамите и мъжете са обезпечени от Конституцията и КТ. Съществена у нас е и държавната политика при социализма, когато дамите бяха еманципирани по идеологически и прагматични аргументи и бяха прилагани квотни правила. Националната тактика за развиване на научните проучвания в Република България 2017-2030 година под надпис „ По-добра просвета за по-добра България “, призната от Народно събрание на 7 юни 2017 година, регистрира дял на дамите в държавния бранш на науката и висшето обучение от 53%. По този индикатор България е измежду водещите страни. Според Национален статистически институт у нас е релативно висок делът на дамите откриватели, изключително в естествените науки, медицината и хуманитаристиката, до момента в който мъжете доминират в STEM областите (инженерни науки, IТ, физика). Тези данни отразяват характерно присъединяване на двата пола, а не феминизиране.
Впечатляващото присъединяване на дамите в науката има и различен израз. Сред българските откриватели, включени в класацията на Станфордския университет за
най-хубавите 2% учени в света
през 2023-2025 година (те са от естествени и механически науки), множеството са от Българска академия на науките. Над 25% от тях са дами: Аглика Едрева, Боряна Николова-Дамянова, Боряна Трушева, Вася Банкова, Вера Бутова, Весела Цакова, Виолета Великова, Виржиния Кирякова, Донка Андреева, Дора Карагьозова, Златинка Димитрова, Людмила Николова, Милена Попова, Олимпия Раева, Радостина Стоянова, Стефка Фиданова, Татяна Гатева-Иванова, Татяна Табакова, Христина Василева, Юлия Серкеджиева.
Повод за задоволеност от развиването на Българска академия на науките е и кариерното израстване. Ако през 2000 година делът на дамите измежду професорите е единствено 16%, през 2020 година той е 52%. При доцентите той нараства от 39% на 53%, а за учените общо - от 44% на 55%.
Българска академия на науките е образец за равнопоставеност
и когато става дума за управителни позиции. Към този миг дамите имат лек превес измежду шефовете на непрекъснатите научни звена във всички посоки, до момента в който в Управителния съвет те са две трети. Само на най-високото равнище на академичната подчиненост дамите в Българска академия на науките са непропорционално показани. Сред учените в този момент те са единствено пет от 65-ма, или 8% (Вася Банкова, Драга Тончева, Илза Пъжева, Петя Василева, Светланка Куюмджиева), а измежду член-кореспондентите дамите са 23 от 93, или 25%. Има още какво да се желае.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Българска академия на науките Българска академия на науките дами в науката сполучливи жени
Проф. доктор Румяна Прешленова - Снимка Личен списък В науката дамите могат да се изявяват в следствие от три значими промени в западните общества през модерната ера: масовизирането на образованието, превръщането на науката от елитарно в по-широкодостъпно поле за изява и битката на дамите за пълноправие. Те целят одобряване на общочовешките полезности, измежду които главно значение има личността с нейните самостоятелни качества. Дълго време мъжете остават преобладаващи в политическо и икономическо отношение, само че като цяло осъзнават и одобряват излизането на доста дами от ролята им на съпруги и майки.
В наше време
израз на промененото отношение
към дамите е Хартата за главните права на жителите на Европейски Съюз, призната на Срещата на върха в Ница през 2000 година Според нея (чл. 23) равенството сред дамите и мъжете би трябвало да бъде обезпечено във всички области, а правилото на тъждество не пречи да се запазят или да се одобряват ограничения за характерни преимущества в интерес на по-слабо показания пол. Хартата за правата от Ница е доразвита с Резолюцията на Европейския парламент от 27 септември 2007 година за тъждество сред дамите и мъжете в Европейски Съюз.
Европейска комисия приема също Насоки на Европа 2020 за претовареност и Eвропейски пакт за тъждество сред половете 2011-2020. Според
Хартата
на европейските учени, създадена през 2005 година, работодателите би трябвало да се стремят да обезпечат работни условия на учените, които разрешават и мъже, и дами учени да съчетават работата и фамилията, грижата за децата и кариерата. Преминаването от отнасяне на дамите като неравнопоставено малцинство към артикулиране правото на мъжете да съчетават работата и кариерата си с грижи за фамилията и децата е значим миг, който дава отражение върху публичните настройки и държанието на учените. Политиката за тъждество сред половете в научните проучвания в Европейски Съюз се реализира в програмата на Европейски Съюз за научни проучвания „ Хоризонт 2020 “.
Въпреки това съгласно отчетите на Европейска комисия
разликите сред половете
в научните проучвания и нововъведенията към момента съществуват в Европейски Съюз, изключително на високите равнища в университетските среди, а в обособени случаи граничат с неравноправие. Като аршин за уравновесена представителност се приема условен дял от 40-60% на единия пол. По данни на Института за статистика на ЮНЕСКО през юни 2019 година в международен мащаб дамите имат дял в науката от приблизително 30%, в Централна и Източна Европа те са 39%, в Северна Америка и Западна Европа са 33%. С 49% България се подрежда на пето място в Европа след Северна Македония, Латвия, Литва и Сърбия. В страните с най-голям витален стандарт делът на дамите в науката е под 34% - в Белгия, Дания, Швеция, Швейцария, Финландия, Австрия, Люксембург, Германия, Франция, Нидерландия.
В модерна България
равните права
на дамите и мъжете са обезпечени от Конституцията и КТ. Съществена у нас е и държавната политика при социализма, когато дамите бяха еманципирани по идеологически и прагматични аргументи и бяха прилагани квотни правила. Националната тактика за развиване на научните проучвания в Република България 2017-2030 година под надпис „ По-добра просвета за по-добра България “, призната от Народно събрание на 7 юни 2017 година, регистрира дял на дамите в държавния бранш на науката и висшето обучение от 53%. По този индикатор България е измежду водещите страни. Според Национален статистически институт у нас е релативно висок делът на дамите откриватели, изключително в естествените науки, медицината и хуманитаристиката, до момента в който мъжете доминират в STEM областите (инженерни науки, IТ, физика). Тези данни отразяват характерно присъединяване на двата пола, а не феминизиране.
Впечатляващото присъединяване на дамите в науката има и различен израз. Сред българските откриватели, включени в класацията на Станфордския университет за
най-хубавите 2% учени в света
през 2023-2025 година (те са от естествени и механически науки), множеството са от Българска академия на науките. Над 25% от тях са дами: Аглика Едрева, Боряна Николова-Дамянова, Боряна Трушева, Вася Банкова, Вера Бутова, Весела Цакова, Виолета Великова, Виржиния Кирякова, Донка Андреева, Дора Карагьозова, Златинка Димитрова, Людмила Николова, Милена Попова, Олимпия Раева, Радостина Стоянова, Стефка Фиданова, Татяна Гатева-Иванова, Татяна Табакова, Христина Василева, Юлия Серкеджиева.
Повод за задоволеност от развиването на Българска академия на науките е и кариерното израстване. Ако през 2000 година делът на дамите измежду професорите е единствено 16%, през 2020 година той е 52%. При доцентите той нараства от 39% на 53%, а за учените общо - от 44% на 55%.
Българска академия на науките е образец за равнопоставеност
и когато става дума за управителни позиции. Към този миг дамите имат лек превес измежду шефовете на непрекъснатите научни звена във всички посоки, до момента в който в Управителния съвет те са две трети. Само на най-високото равнище на академичната подчиненост дамите в Българска академия на науките са непропорционално показани. Сред учените в този момент те са единствено пет от 65-ма, или 8% (Вася Банкова, Драга Тончева, Илза Пъжева, Петя Василева, Светланка Куюмджиева), а измежду член-кореспондентите дамите са 23 от 93, или 25%. Има още какво да се желае.
Текстът е част от бр. 131 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Българска академия на науките Българска академия на науките дами в науката сполучливи жени
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ