В цели райони жените остават без работа
Участието на дамите на пазара на труда е по-ниско от това на мъжете. Данните от Преброяване’21 демонстрират, че до момента в който под 49% от дамите на възраст над 15 година са стопански дейни, при мъжете този дял е над 57%.
При коефициентите на претовареност и безработица също отчитаме огромни разлики - при 51% претовареност на мъжете, коефициентът за дамите е едвам 44%. Това се показва ва разбор на Института за пазарна стопанска система.
Сравнително по-слабото включване на дамите в трудовия пазар е подбудено от редица фактори, в това число отколешни порядки и полагането на грижи за децата главно от майките, само че в днешната обстановка могат да се проследят няколко по-важни зависимости.
В страната има огромни региони, в които разликите сред присъединяване на мъжете и дамите в работната мощ са обилни (въпреки че делът на мъжете на всички места е по-висок). Сравнително неактивни са дамите в Североизточния регион. В областите Добрич, Търговище и Шумен разликата в каузи на работната мощ сред двата пола доближава 11 процентни пункта.
Същевременно в Югозападна България - по-специално областите Благоевград, Кюстендил и Перник, тя е съвсем двойно по-ниска. Между тези два огромни региона има и съществени разлики в социално-икономическите и етнокултурни характерности на популацията. Повече дами се включват в трудовия пазар най-вече в стопански развити региони, с огромен дял на градското население, релативно висока просветеност и относително невисок дял на малцинствените групи, показват от ИПИ.
Според икономистите за цялата страна обаче е ясно забележима връзката сред образованието и присъединяване на дамите пазара на труда. Разликата сред дамите и мъжете понижава градивно с повишаване на степента на обучение.
Специална грижа за дамите на работното място
При висшистите присъединяване на дамите измежду популацията на 15 и повече години в работната мощ е с 3 процентни пункта по-ниско от това на мъжете, до момента в който при популацията с начално и по-ниско обучение разликата се усилва до цели 13 процентни пункта.
Делът на заетите от работна мощ дами с висше и приблизително обучение е даже по-висок от този на мъжете, до момента в който при хората с начално и по-ниско обучение той е по-нисък с 8 процентни пункта.
ИПИ
Същите са разликите сред мъжете и дамите съгласно степента на обучение и във връзка с безработицата. При висшистите делът е един е същ, а при най-ниската просветителна степен делът на безработните дами е с 8 прочие п. по-висок.
Историческата и цивилизационна вероятност потвърждава, че присъединяване на дамите на пазара на труда е директно обвързвано и с тяхното обучение, а прегледаните тук актуални данни за България дават точна визия за образованието като определящ фактор при включването на дамите в стопанската система, заключват от института.
При коефициентите на претовареност и безработица също отчитаме огромни разлики - при 51% претовареност на мъжете, коефициентът за дамите е едвам 44%. Това се показва ва разбор на Института за пазарна стопанска система.
Сравнително по-слабото включване на дамите в трудовия пазар е подбудено от редица фактори, в това число отколешни порядки и полагането на грижи за децата главно от майките, само че в днешната обстановка могат да се проследят няколко по-важни зависимости.
В страната има огромни региони, в които разликите сред присъединяване на мъжете и дамите в работната мощ са обилни (въпреки че делът на мъжете на всички места е по-висок). Сравнително неактивни са дамите в Североизточния регион. В областите Добрич, Търговище и Шумен разликата в каузи на работната мощ сред двата пола доближава 11 процентни пункта.
Същевременно в Югозападна България - по-специално областите Благоевград, Кюстендил и Перник, тя е съвсем двойно по-ниска. Между тези два огромни региона има и съществени разлики в социално-икономическите и етнокултурни характерности на популацията. Повече дами се включват в трудовия пазар най-вече в стопански развити региони, с огромен дял на градското население, релативно висока просветеност и относително невисок дял на малцинствените групи, показват от ИПИ.
Според икономистите за цялата страна обаче е ясно забележима връзката сред образованието и присъединяване на дамите пазара на труда. Разликата сред дамите и мъжете понижава градивно с повишаване на степента на обучение.
Специална грижа за дамите на работното място
При висшистите присъединяване на дамите измежду популацията на 15 и повече години в работната мощ е с 3 процентни пункта по-ниско от това на мъжете, до момента в който при популацията с начално и по-ниско обучение разликата се усилва до цели 13 процентни пункта.
Делът на заетите от работна мощ дами с висше и приблизително обучение е даже по-висок от този на мъжете, до момента в който при хората с начално и по-ниско обучение той е по-нисък с 8 процентни пункта.
ИПИ Същите са разликите сред мъжете и дамите съгласно степента на обучение и във връзка с безработицата. При висшистите делът е един е същ, а при най-ниската просветителна степен делът на безработните дами е с 8 прочие п. по-висок.
Историческата и цивилизационна вероятност потвърждава, че присъединяване на дамите на пазара на труда е директно обвързвано и с тяхното обучение, а прегледаните тук актуални данни за България дават точна визия за образованието като определящ фактор при включването на дамите в стопанската система, заключват от института.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ